Решение № 2002 от 09.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2002 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330117522 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес: *******************************, против двама ответници: „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, и „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, като и двете дружества са със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 40 - 46 , и с искове с правно основание в чл. 22 от ЗПК, чл. 19 от същия закон, чл. 146 от Закона за защита на потребителите и чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите .

Ищецът твърди, че на дата 25.09.2020г., сключил с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, договор за паричен заем ********* , по силата на който получил назаем сума от 1000 лева, която следвало да върне ведно с лихва и неустойка. С втория ответник„Файненшъл България“ ЕООД ищецът сключил акцесорен договор за предоставяне на поръчителство ********* от 25.09.2020г., по който това дружества са задължило да обезпечи вземанията на кредитора по договора за кредит , а ищецът следвало да заплати гаранционно възнаграждение. Излага доводи , че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00 % годишно се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга , че договорката за размера на законната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля повече от три пъти размера на законната такава ; договорката била съществен елемент на договора и той не можел да съществува без нея , твърди се че не били спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договора за потребителски кредит да е 1 разписан действителния размер на годишния процент на разходите, която съставлявало заблуждаваща търговска практика и обуславяло нищожност на кредитната сделка. Има и довод , че възнаграждението на поръчителя неправилно не било включено в размера на общия разход по кредита, който щял при такова включване да надхвърли допустимия от закона таван.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство ********* от 25.09.2020г. с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, се твърди , че е лишен от правно основание, съставлява неравноправна уговорка , противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици, тъй като обезпечавал нищожна сделка.

С оглед изложеното , иска се двата договора да бъдат прогласени за нищожни, евентуално да се прогласи нищожност на клаузата , която предвижда предоставяне на обезпечение на вземането на кредитора по договора за кредит , и да се присъдят направените по делото разноски, а на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата - сумата в размер на 800лв. /осемстотин лева/ в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН: ********** за адвокатско възнаграждение за безплатна защита за настоящото производство.

Ответните дружества оспорват исковете като неоснователни. Отричат каквито и да било пороци на договорите. Молят исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното:

Сключването на двата договора не е спорен по смисъла на чл. 153 от ГПК факт.

Договорът под номер за потребителски кредит под номер *********/25.09.2020 е недействителен – нищожен – на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като в него няма посочен под никаква форма погасителен план, включително с посочване на отделните компоненти на вноската ( лихва и главница ); предвидено е било приложение под № 1 по договора , където тези елементи да бъдат закрепени, но такова не е представенопо делото нито от ищеца , нито от ответника ( срв. чл. 2 от договора). Липсата на погасителен план или посочване на отделните компоненти на вноската съставлява особено тежък порок на договора , тъй като дава възможност на кредитора да твърди различна от договорената поредност на плащанията, а потребителят не знае какво ( лихва или главница ) плаща с конкретната вноска . Само заради изложеното , съдът следва да прогласи нищожността на договора по реда на чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Разпоредбите на Закона за потребителския кредит се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за кредит, чийто общ размер надвишава максималния размер, посочен в чл. 4, ал. 1, т. 1, или такива, „чието сключване е с цел или резултат заобикаляне изискванията на закона„, както се е случило в конкретиката на настоящия случай. Плащанията на гаранционното възнаграждение са договорени като част от платимата на кредитодателя вноска и по този начин се заобикаля нормата на чл. 10 ал. 2 от Закона за потребителския кредит, като кредитора получава плащания, непредвидени в 2 договора за кредит. Това нарушение обаче не е пряко свързано със нищожност по смисъла на чл. 22 от ЗПК; договорката нарушава императивен закон и затова е нищожна по смисъла на чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 10 ал. 2 от ЗПК. Съдът обаче следва да отбележи, че исковете, които релевират нищожност на договор или отделни негови клаузи, следва да се разгледат в поредност от специален към общ закон, доколкото никой договор не може да е нищожен на повече от едно основание; нормата на чл. 26 от ЗЗД е обща по отношение както на специалния чл. 22 от ЗПК, така и по отношение на чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

Не е нищожна сама по себе си клауза в договор, която предвижда задължение на длъжника да представи обезпечение на вземането на кредитора ; няма пречка да се обещава действие на трето лице. Не е нищожен в целостта си и договор, с който третото лице поръчителства за изпълнението от страна на длъжника.

Нищожна е обаче на основанието по чл. 143 ал. 1 т . 20 от Закона за защита на потребителите клауза в някой от двата типа коментирани договори, която предвижда безусловно възнаграждание на поръчителя- такова , което се дължи дори в случай , че длъжникът по договора за кредит изпълни задължението си точно. Такава клауза е по дефиниция нееквивалентна, тъй като налага задължение на длъжника – потребител, срещу което същият не получава насрещна престация. Горното важи с особена сила тогава, когато кредитодателя и третото лице – поръчител са свързани лица по смисъла на §1 от Търговския закон и същевременно гаранционното възнаграждение се доближава или надхвърля размера на плащанията, дължими по договора за кредит. На практика, отсъства втори патримониум, срещу който кредиторът да насочи изпълнение на вземането си, като вместо това , задължението за плащане е изцяло в тежест на потребителя. С оглед казаното, съдът следва да приложи ( служебно , чл. 7 ал. 3 от ГПК ) нормата на чл. 143 ал. 1 т. 20 от Закона за защита на потребителите и да прогласи само нищожност на клаузата на чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство под номер *********/25.09.2020г. Искът да се прогласи нищожност на целия договор не е основателен, каза се, няма пречка третото лице да обезпечи със свое имущество вземането на кредитора по договора за кредит.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ответниците.

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, съобразно цената на всеки от исковете.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. "Джавахарлал Неру“ № 28 , 3 сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40 -46, че е нищожен на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит договор ********* от 25.09.2020г.. с ищеца Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес ***********************************.

Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. "Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес: *************************, сумата от 50 лева разноски по делото.

Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. „"Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40 -46 да заплати на адв. С. К. Н., ЕГН: **********, сумата от 400 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Отхвърля иска на Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********************, да се прогласи по отношение на ответника „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул. "Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 46, нищожност на договора за кредит под ********* от 25.09.2020г., на основанията по чл.

26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 22 от Закона за потребителския кредит, като неоснователни.

Осъжда Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***************************, да заплати на ответника „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46, сумата от 150 лева разноски по делото – възнаграждение на юрисконсулт.

Признава за установено по отношение на ответника „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул. "Джавахарлал Неру“ № 28, сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40 -46, че е нищожна на основанието по чл. 146 от Закона за защита на потребителите клаузата на чл. 3 ал. 1 от договор за поръчителство под ********* от 25.09.2020г. с ищеца Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес:

*******************************.

Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес: *******************************, сумата от 50 лева разноски по делото ( държавна такса).

Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на адв. Е. Г. И., ПАК, адрес на дейност ****************, личен номер на адвокат **********, сумата от 400 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5