Решение № 35 от 12.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. гр. Хасково, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20255640100080 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от К. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, против “СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, офис № 6, представлявано от А. Д. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 195,68 лева, представляваща недължимо платени суми по договорна лихва по § 1 от договор за заем № **** г. и неустойка по § 7 от договора за заем № **** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **** г. по ч.гр.д. № 58328/2024 г. по описа на СРС. Направено е искане за присъждане на сторените в двете производства съдебни разноски, както и определяне на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

В исковата молба се твърди, че на **** г. между страните е сключен договор за паричен заем № **** за сума в размер на 250 лева, която ищцата 1 следвало да върне на 8 равни месечни вноски всяка в размер на 34,13 лева, дължими на всяко 10-то число на съответния месец, при ГПР 26,83 % и фиксиран лихвен процент 24 %, или общо сумата от 273,04 лева с дата на последно плащане **** г. Тя следва да заплати също и сума в размер на 172,64 лева съгласно § 7 от процесния договор в тридневен срок от сключването му във връзка с неизпълнение на задължението в § 6. Ищцата излага твърдения за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка, като излага подробни съображения в подкрепа на това твърдение. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора е заплатила на ответника сумата от 445,68 лева, като поради недейсвтителността на договора за заем е възникнало задължение за връщане на чистата сума, която е получила по него в размер на 250 лева, без лихва и други разходи. Твърди, че разликата между заплатената от нея сума в размер на 445,68 лева до дължимата от 250 лева възлиза на 198,68 лева и е заплатена при начална липса на основание, поради което подлежи на връщане от ответника.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорват изцяло предявените искове. Сочи се, че заповедта за изпълнение е издадена по нередовно заявление, доколкото към същото не бил приложен договора за паричен заем. Ответникът поддържа, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена с потребителя и е действителна, като се излагат подробни съображения в подкрепа на твърденията му. Сочи, че този тип плащания не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Дори да се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна, то тя не влече нищожност на целия договор. твърди, че не са налице предпоставките по чл. 38 от ЗА за осъществена безплатна адвокатска помощ в полза на ищцата. Доколкото пред Районен съд – Хасково има образувани няколко идентични дела от ищцата, то процесуалното поведение на ищцата било недобросъвестно. Направено е искане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 58328/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 70 състав, приложено като доказателство по 2 настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № **** г. за сумата от 195,68 лв., ведно със законната лихва върху главницата от **** г. до окончателното изплащане на сумата, както и 25 лв. за ДТ и 200 лв. за адвокат. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидна облигационна връзка по силата на сключения договор за потребителски микрокредит от разстояние от 10.10.2019 г. Представени са и стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити и Общи условия на „София комерс кредит груп“ Ад за предоставяне на потребителски микрокредити от разстояние.

Съгласно §1, 2 и 3 от договора параметрите на последния са следните: размер на кредита – 250 лева, размер на погасителната вноска – **** равни месечни вноски, всяка в размер на 34,13 лева, ден на плащане – 10-то число, вид вноска – месечна, годишен процент на разходите на заема (ГПР) – 26,83 %, брой вноски – 8, фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 24 %, дата на първо плащане – **** г., обезпечение – поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя, дата на последно плащане – **** г., обща сума за плащане – 273,04 лв.

В §7 от договора е договорена неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно §6 от същия (безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица). Съгласно §6 от договора страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора. Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 172,64 лева за целия срок на договора за потребителски кредит, платима на 8 равни части в размер на 21,58 лева, на падежите по §3, като общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж е в размер на 55,71 лева.

В коментирания §6 от договора за потребителски кредит се предвиждат следните обезпечения: поръчителство на едно или две физически лица, които 3 отговарят кумулативно на следните условия: служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 1800 лева за едно физическо лице, или на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 950 лева; и които да отговарят на следните критерии: да работят по безсрочен трудов договор; да не са кредитополучатели по друг договор за паричен заем с кредитора; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции, които поръчители да подпишат договор за поръчителство с кредитора или безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка.

По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. От заключението се установява, че на **** г. – 18 дни след датата на усвояване по сметката на кредитора е постъпила сумата от 290 лева, с което кредита е изцяло погасен, от които 250 лева за главница, 2,91 лева за договорна лихва и 2,91 лева за неустойка, а за сумата от 34,18 лева кредиторът не е дал информация на вещото лице за какво са разнесени.

Установява се, че размерът на ГПР в условията на изплащане на главница от 250 лева, за **** месечни вноски, при условията на представения по кредита погасителен план, изчислен на месечна база, с неустойка в размер на 172,64 лева, разпределена във всяка вноска, така че същата да бъде от по 55,71 лева всяка възлиза на 434,95 %.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит 4 се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.

Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи 5 условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.

В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесният договор за потребителски кредит и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдените в тази насока правни постановки и събрания доказателствен материал се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна - кредитор клаузи на договора/. Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД. В глава четвърта на ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: "В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". В този смисъл клауза, като уговорената в § 7 от процесния договор за потребителски кредит, според която се дължи неустойка при неосигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение, предвидено в § 6 от договора, се намира в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива. Това вземане, макар и наречено неустойка, според настоящия съдебен състав няма характера на такава, тъй като видно от клаузите в договора и размера му – 172,64 лева при главница от 250 лв., няма типичните за неустойка обезпечителна и обезщетителна функции. На практика подобна уговорка прехвърля риска от 6 неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.