Решение № 45 от 27.02.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 92/2026
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 17.03.2026
- Състав
- ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 461, т.1 · Кодекс за застраховането
- член 483,ал. 1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. Монтана, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. Д.А като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200092 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0996-001728/05.01.2026г. на Началник сектор ПП при ОДМВР М. на Ц. Б. К. ЕГН **********, адрес с. С., ул. „А. С.“ Х, за нарушение на член 483,ал. 1, т.1 КЗ, на основание член 638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 127,82 евро.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление К., обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното от фактическа страна:
Свидетелите М. Д. Д. и А. Й. И. са служители на сектор „ПП“ при ОДМВР М.. На 18.12.2025 г. били на работа. Около 12:40 часа получили сигнал за възникнало ПТП на ул. „Ц. Б.“ в град М.. На място установили участниците в ПТП-то, ден от които бил товарен автомобил марка „Ф.“ с Д.К.
№ ХХХХ с водач Ц. Б. К. ЕГН **********, адрес с. С., ул. „А. С.“ 12. При проверката установили, че МПС-то управлявано от К. е без валидна застраховка „ГО“ За установено свидетелят Д. съставил АУАН № GA 3291702 на жалбоподателя К. за нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 от К3. Актът бил 1 подписан от водача без възражения. В 7-дневен срок от връчването не са направени допълнителни възражения или искания. В деня на установяване на нарушението била сключена и застраховка „ГО“ на процесното МПС.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ .
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Същата не се оспорва и от страните в хода на производството.
Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира че жалбата е ДОПУСТИМА - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в
ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е поради следните съображения:
В настоящия случай се касае за извършено нарушение на КЗ.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ , която е посочена, като нарушена гласи, че „Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
2
1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;“ Административното нарушение се установява по несъмнен и категоричен начин, както от писмените доказателства, така и от гласните такива. Установява се, че към деня и часа на проверката автомобила, управляван от жалбоподателя, който е и негов собственик по регистрация, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В хода на административно наказателното производство е приложена застрахователна полица, видно от която, че същата е със срок на валидност от 18.12.2025 г., 13:38 часа до 17.12.2026 г. в 23. 59 часа. Проверката е извършена на 18.12.2025 г., в 12:40 часа, т. е. към този час автомобила не е имал валидно сключена застраховка „ГО“.
С това свое действие жалбоподателят К. е осъществил виновно състава на административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ , задължаваща го като притежател, в случая и собственик, на МПС, което е регистрирано в Р България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“, с което деянието е осъществено както от обективна, така и от субективна страна.
Правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл.
638, ал. 1, т. 1 от КЗ и наложеното административно наказание е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е извършено нарушението.
Съобразно санкционната разпоредба „На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага:
1. глоба от 250 лв. – за физическо лице“.
Определената санкция е точно фиксирана в текста на закона и съдът намира, че така индивидуализирана същата ще изпълни целите на наказанието, както по отношение на нарушителя, така и по отношение на останалите участници в движението.
Основното възражение на жалбоподателят е относно възможността за извършеното нарушение да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Изтъква конкретни доводи свързани с обстоятелството, че застраховката е изтекла предишния ден и веднага след инцидента е сключена отново. Като обсъди доводите на жалбоподателят и спецификите на случая съдът намира, че настоящия случай не е маловажен по смисъла на горната разпоредба, което с оглед завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, правилно е преценено от наказващия орган и не е приложена в настоящия случай. В конкретния случай действително е установено, че процесното МПС за сравнително кратък период от време е било без валидна застраховка „ГО“, 3 но също така бе установено, че собственика е знаел за това обстоятелство /съгласно посоченото в жалбата/, но въпреки това предприема пътуване от едно населено място в друго, като по пътя възниква и пътен инцидент с негово участие. Всички тези безспорно установени обстоятелства налагат категоричен извод, че случая не само не е типичен такъв, за който е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, но и се отличава с по-висока обществена опасност, поради което правилно и законосъобразно АНО е издал атакуваното НП.
В хода на производството разноски не са претендирани, поради което не се дължат.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - М.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№
25-0996001728/05.01.2026г. на Началник сектор ПП при ОДМВР М., с което на Ц. Б.
К. ЕГН **********, адрес с. С., ул. „А. С.“ 12, за нарушение на член 483,ал.
1, т.1 КЗ, на основание член 638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 127,82 евро.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4