Определение № 442 от 09.10.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Смолян, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500457 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

С определение № 153/15.05.2025 г. по гр.дело № 455/2023 г.

Девинският районен съд ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 1061/01.04.2025 г. на ЕАД „Е. И.“, в качеството и на процесуален представител на С. М. К., с която моли съда, на основание чл.248 ГПК, да се измени Решение № 31/11.03.2025 г. по същото гр.дело в частта на разноските, като не присъжда разноски на ответното дружество, като неоснователна.

Със същото определение на следващо място Девинският районен съд ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 1145/04.04.2025 г. от „А. Т. Е. Г.“ АД гр.С., с която моли съда, на основание чл.248 ГПК да измени Решение № 31/11.03.2025 г. по същото дело в частта на разноските, като им присъди допълнително разноски в производството, съобразно отхвърлената част от предявения иск, а именно 240 лева или общо за защита по първоначалния и насрещния иск в размер на 690 лева; и да намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна от 480 лева с ДДС на 400 лева.

Срещу това определение в ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта за разноските, е постъпила допустима частна жалба от „А. Т. Е. Г.“ АД-гр.С., чрез пълномощника адв.В.

1

Б.. Иска се отмяната му в тази част и уважаване молбата по чл.248 ГПК на същото дружество за изменение на решението в частта за разноските, като му се присъдят допълнително разноски в производството съобразно отхвърлената част от предявения иск, а именно – още 160 лева или общо за защита по първоначалния и насрещния иск - в размер на 690 лева; и да се намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна от 480 лева с ДДС на 400 лева.

В частната жалба се твърди, че съдът е отхвърлил осъдителния иск, предявен от първоначалния ищец, като неоснователен, с оглед на което на дружеството следва да бъдат присъдени разноските, пропорционално на отхвърлената част. При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал 3 от ГПК ищцата дължи на „А. Т. Е. Г.“ АД пропорционално на отхвърлената част от иска, като освен разноските за насрещния иск в размер на 530 лева (сбор от заплатената таксата в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер 480 лева), частният жалбоподател иска да му се присъдят допълнително и сторените разноски относно отхвърления осъдителен иск, пропорционално на отхвърлената част, а именно - 160 лева.

На следващо място, жалбоподателят поддържа, че ДДС не се дължи при безплатна адвокатска защита, поради което, вместо присъдени 480 лева възнаграждение в полза на ЕАД Е. И., моли да се определи същото без да се начислява ДДС, а именно - 400 лева. Моли при определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищцовата страна съдът да има предвид, че съгласно най-новата съдебна практика на касационната инстанция, намерила отражение в Определение № 602 от 13.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2023 г., IVг. о., ГК; Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г., Определение № 917 от 02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1323/2023 г. на ВКС 4то ГО, ДДС не се дължи при безплатна адвокатска защита. Сочат се и редица актове в този смисъл на окръжни и апелативни съдилища в страната.

Дружеството се позовава на чл. 2 ЗДДС и предлага извод, че безвъзмездните доставки на стоки и услуги, каквато услуга е осъществена от пълномощника на ищцата, не се облагат с данък добавена стойност. Изтъква се, че правната помощ, която адвокат може да оказва на лица, които имат 2 право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. Поради това по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2 nap. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Според частния жалбоподател, тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Счита, че постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС.

Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.

Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Твърди се в жалбата, че нито ЗДДС, нито ЗА въвеждат изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.

Дружеството намира и че не следва нещо различно от разпоредбата на пар. 2а ДР НМРАВ, която няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по 3

ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Обобщава се, че върху размера на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на страната не следва да се начислява 20% ДДС.

Адвокат Е. И., пълномощник на С. М. К., не е подала отговор на частната жалба.

Съдът установява следното:

Гр.дело № 455/2023 г. на Девинския районен съд е образувано по искове на С. М. К., представлявана от адв.Е. И., действаща като ЕАД Е. И., за прогласяване нищожността на клаузи от договор за потребителски кредит № 515594/13.11.2022 г. между ищцата и ответното дружество, предвиждащи заплащане на такса за преференциално обслужване и неустойка; както и за осъждане на „А. Т. Е. Г.“ АД да заплати на К. 50 лв., представляващи платена без основание сума за неустойка и такса „преференциално обслужване“ по същия договор.

В срока по чл.211, ал.1 ГПК „А. Т. Е. Г.“ АД-гр.С. предявява насрещен иск за осъждане на С. К. да му заплати непогасена, изискуема и падежирала главница по друг договор за кредит – с № 523498, в размер на 633,74 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска; евентуално – да върне чистата сума по кредита, ако договор № 523498 бъде обявен за недействителен.

С решение № 31/11.03.2025 г. по гр.дело № 455/2023 г.

Девинският районен съд ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП от С. М. К., чрез адв. Е. И., против „А. Т. Е. Г.“ АД-гр.С., нищожността на клаузите на Приложение № 1, т.4.2, чл.2 и чл.4, съответно колона 6 от погасителен план, Приложение № 2, част II, т.8 от Стандартен Европейски формуляр от Договор за кредит № 515594/13.11.2022 г., предвиждащи заплащане на неустойка, в случай на непредоставено обезпечение 98,50 лева, сключен между „А. Т. Е. Г.“ АД-кредитодател и С. М. К. – кредитополучател; ОТХВЪРЛЯ иска на С. К. за осъждане на същото дружество да и върне сумата от 50 лева, представляваща заплатена неустойка по Договор за кредит № 515594/13.11.2022 г., в случай на 4 непредоставено обезпечение и такса преференциално обслужване по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2023 г. до окончателно изплащане; ОСЪЖДА С. К. да заплати на „А. Т.

Е. Г.“ АД-гр.С. сумата от 550 лева, представляваща незаплатена, дължима и падежирала вноска на 13.12.2023 г. по Договор за потребителски кредит № 523498/13.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 05.08.2024 г. до окончателно изплащане и сторените разноски за държавна такса в размер 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер 480 лева, във връзка чл.7, ал.2, т.1 Наредба №1 /09.07.2004г., (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) за адвокатските възнаграждения.

На следващо място, с решението Девинският районен съд приема за основателно възражението за прихващане при внесена сума в размер 450 лева, на основание чл.103, ал.2 ЗЗД като сума, внесена по главницата, без да отчита плащане от ищцата за възнаградителна лихва в размер на 38,04 лева, неустойка в размер на 179,40 лева такса съгласно Приложение № 4 в размер на 16,66 лева.

Също така, с решението Девинският районен съд ОТХВЪРЛЯ насрещния иск за разликата от уважения размер 550 лева, неизплатена главница по ДПК 523498/13.12.2022 г. до предявения размер 633,74 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 05.08.2024 г. до окончателно изплащане, като неоснователен.

Накрая, „А. Т. Е. Г.“ АД-гр. С. е осъдено да заплати на ЕАД Е. И., представлявано от Е. И., разноски в размер 480 лева за оказана безплатна правна помощ, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, във връзка чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1/09.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения; а на С. К.

- сторените разноски по делото в размер 400 лева, от които 50 лева за държавна такса и 350 лева експертиза.

„А. Т. Е. Г.“ АД-гр.С. подава молба по чл.248 ГПК с вх.№ 1145/04.04.2025 г., с която моли за изменение на решението в частта за разноските, като бъде осъдена С. К. да му заплати още 160 лв. разноски за адвокатско възнаграждение заради това, че е отхвърлен осъдителният и иск за 50 лв. срещу дружеството; и като бъде намалено от 480 лв., което е с ДДС, на 400 лв., без ДДС, възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв, което дружеството е осъдено да заплати на адв.Е. И., пълномощник на С. К.. Поддържа 5 становището, изразено и в настоящата частна жалба, че върху адвокатското възнаграждение, определено по този ред – чл.38, ал.2 ЗАдв, не се дължи ДДС.

Частната жалба срещу определението в частта, с която се отхвърля молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските чрез осъждане на С. К. да му заплати още 160 лв. разноски за възнаграждение според отхвърлената част от иска, е основателна.

Съгласно договора за правна защита и съдействие от

20.10.2025 г. на л.196 от делото на РС, „А. Т. Е. Г.“ АД е заплатило на своя адвокат-пълномощник сумата от общо 960 лв., от които 480 лв. възнаграждение за представителство качеството на ответник по делото – т.1; и 480 лв. възнаграждение за представителство в качеството на ищец в размер на 480 лв. – т.2.

От предявените от С. К. искове са уважени само установителният за нищожност на клаузите в договор № 515594, уреждащи заплащане на неустойка, като осъдителният срещу дружеството за връщане на 50 лв. платена неустойка и такса за преференциално обслужване е отхвърлен.

При това положение на осн.чл.78, ал.3 ГПК на дружеството-ответник по първоначалния осъдителен иск, който е отхвърлен, се дължат направените разноски, които, предвид посочения договор за правна защита и съдействие, са 160 лв. - половината от възнаграждението, платено от дружеството за защита по предявените срещу него искове, като ответник, при липса на друга уговорка по т.1 от ДПЗС. Решението следва да бъде изменено в тази част за разноските, като К. бъде осъдена да плати на дружеството още 160 лв. разноски за адвокатско възнаграждение според отхвърлената част от исковете.