Решение № 55 от 04.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Велико Търново, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. С. като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500375 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 338/12.08.2022 година по гр. д. № 504/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е прието за установено, че Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“, гр.

Дебелец не дължи на „Агро финанс“ АДСИЦ и за „Агро финанс“ АДСИЦ не съществува право на принудително изпълнение срещу Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“ за сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение № 975/11.06.2014 година по ч. гр. д. № 1452/2014 година по описа на Районен съд Велико Търново, както следва: сумата 37 572.12 лева – наемна цена по Договор за наем на земеделска земя от 1.07.2013 година с нотариална заверка на подписите с рег. № 2565/1.07.2013 година и рег. № 5163/5.07.2013 година; сумата 500 лева – неустойка по горния договор; сумата 6 228.32 лева – наемна цена по Договор за наем на земеделска земя от 1.07.2013 година с нотариална заверка на подписите с рег. № 2566/1.07.2013 година и рег. № 5164/5.07.2013 година; сумата 1 124.37 лева – наемна цена по Договор за наем на земеделска земя от 1.07.2013 година с нотариална заверка на подписите с рег. № 2568/1.07.2013 година и рег. № 5165/5.07.2013 година; сумата 500 лева – неустойка по горния договор; сумата 928.50 лева – деловодни разноски, както и сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение № 971/10.06.2014 година по ч. гр. д. № 1453/2014 година на Районен съд Велико Търново, а именно: 17 230 лева – задължение за наем на земеделска 1 земя от 1.07.2013 година, 344.60 лева – деловодни разноски, поради погасяване на горепосочените вземания по давност.

С посоченото решение „Агро финанс“ АДСИД е осъдено да заплати на Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“ сумата 2 560 лева – разноски по водене на делото пред първата инстанция.

Със същото решение „Агро финанс“ АДСИД е осъдено да заплати на адвокат А.

П. сумата 2 938 лева – възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“ пред първата инстанция.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Агро финанс“ АД, представлявано от пълномощника Д. С. (служител с юридическо образование), против Решение № 338/12.08.2022 година по гр. д. № 504/2021 година на Окръжен съд Велико Търново. Във въззивната жалба се сочи, че решението на първостепенния съд е незаконосъобразно и необосновано. Изтъква се, че представеното по делото платежно нареждане касае именно вземанията, обективирани в процесните изпълнителни листове, непосочването в платежното нареждане на основание за плащане от страна на длъжника не обосновава отхвърляне на доводите на дружеството-жалбоподател. Едноличният търговец няма други задължения към „Агро финанс“ АД, по които да прави парични вноски, а само тези по спорните изпълнителни листове.

Направено е искане да се отмени Решение № 338/12.08.2022 година по гр. д. № 504/2021 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска, да бъде осъден едноличният търговец-ищец да заплати на „Агро финанс“ АД сторените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат А. П. – процесуален представител на Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“, в който излага доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат А. П. – пълномощник на Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“, оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 504/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявени от адвокат А. П. – пълномощник на Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“, искове против „Агро финанс“ АДСИЦ с посочено правно основание чл. 439 от ГПК, с цена: 63 998.49 лева. В исковата молба се твърди, че Д.

Л. З. в качеството си на Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“ е осъдена по ч. гр. д. № 2

1452/2014 година на Районен съд Велико Търново да заплати на дружеството-ответник по Заповед за изпълнение на парично задължение № 975/11.06.2014 година сумите:

37 572.12 лева – наемна цена по Договор за наем на земеделска земя от 1.07.2013 година с нотариална заверка на подписите с рег. № 2565/1.07.2013 година и рег. № 5163/5.07.2013 година; 500 лева – неустойка по горния договор; сумата 6 228.32 лева – наемна цена по Договор за наем на земеделска земя от 1.07.2013 година с нотариална заверка на подписите с рег. № 2566/1.07.2013 година и рег. № 5164/5.07.2013 година; 500 лева – неустойка по договора; 1 124.37 лева – наемна цена по Договор за наем на земеделска земя от 1.07.2013 година с нотариална заверка на подписите с рег. № 2568/1.07.2013 година и рег. № 5165/5.07.2013 година; 500 лева – неустойка по горния договор; 928.50 лева – деловодни разноски. За посочените суми е издаден изпълнителен лист. Едноличният търговец-ищец е осъден да заплати на „Агро финанс“ АДСИЦ по ч. гр. д. № 1453/2014 година на Районен съд Велико Търново по Заповед за изпълнение на парично задължение № 971/10.06.2014 година сумите: 17 230 лева – задължение за наем на земеделска земя от 1.07.2013 година, 344.60 лева – деловодни разноски. За сумите е издаден изпълнителен лист.

Въз основа на заповедите за изпълнение и изпълнителните листове е образувано изпълнително дело № 438/2014 година по описа на частен съдебен изпълнител М. Г., с № 730. Последното изпълнително действие по делото е било на 28.10.2014 година. Делото е прекратено от частния съдебен изпълнител с Постановление от 19.01.2020 година на основание чл. 433, ал. 2, точка 8 от ГПК.

На 12.04.2021 година за събиране на вземанията по посочените заповеди за изпълнение е образувано изпълнително дело № 236/2021 година по описа на частен съдебен изпълнител М. Г.. На 10.06.2021 година на едноличния търговец-ищец е връчена покана за доброволно изпълнение, към която са приложени горните заповеди за изпълнение ведно с изпълнителните листове. От извършените отбелязвания на изпълнителните листове е видно, че от образуването на изпълнително дело № 438/2014 година до неговото прекратяване с Постановление от 19.01.2020 година по делото не са събрани суми. От момента на последното изпълнително действие до образуването на изпълнително дело № 236/2021 година е изтекъл период, по-голям от пет години, през който кредиторът не е поискал или извършил изпълнителни действия. Изтичането на този срок от време без изпълнителни действия е ново обстоятелство, настъпило след влизане в сила на заповедите за изпълнение, на който факт длъжникът се позовава, и от него произтича правният интерес на едноличния търговец-ищец да поиска установяване със сила на пресъдено нещо, че вземанията по двете заповеди за изпълнение са погасени по давност.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“ не дължи на „Агро финанс“ АДСИЦ сумите по посочените заповеди за изпълнение поради погасяване на вземанията на кредитора по давност, в полза на едноличния търговец-ищец да се присъдят сторените разноски, а в полза на адвокат А. П. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

3

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „Агро финанс“ АД, представлявано от Д. С. (служител с юридическо образование), в който се излага, че сочената от процесуалния представител на едноличния търговец сума не съответства на реално дължимата такава от едноличния търговец – след издаване на изпълнителните листове са извършени плащания, с които следва да се редуцира размера на дължимата сума; след 28.10.2014 година са провеждани редица срещи между страните за уреждане на финансовите им взаимоотношения; въз основа на извънсъдебно споразумение са осъществени плащания от едноличния търговец-ищец по банкова сметка на „Агро финанс“ АД, последното от които на 5.05.2016 година; от посочената дата давността е прекъсната, а молбата за образуване на изпълнително дело № 236/2021 година по описа на частен съдебен изпълнител М. Г. е изпратена преди изтичането на период, по-голям от пет години от последното извършено действие за събиране на вземанията по издадените изпълнителни листове.

С писмено становище процесуалният представител на „Агро финанс“ АД оспорва исковете.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 338/12.08.2022 година по гр. д. № 504/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявените при условията на обективно съединяване искове са с правно основание чл. 439, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съобразно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Предвидената в чл. 439 от ГПК защита на длъжника има за предмет оспорване на вземането, обект на изпълнението. Длъжникът има интерес да установи липсата на удостовереното с изпълнителното основание вземане.

Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“ се позовава на погасителна давност.

По молба на „Агро финанс“ АДСИЦ и издадени в полза на дружеството Заповед № 975/11.06.2014 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1452/2014 година по описа на Районен съд Велико Търново, от които е видно, че Едноличен търговец с фирма: „Д. З.“ е осъдена да заплати на „Агро финанс“ АДСИД сумите: 37 572.12 лева – наемна цена по Договор за наем на земеделска земя от 1.07.2013 година с нотариална заверка на подписите с рег. № 2565/1.07.2013 година и рег. № 5163/5.07.2013 година; 500 лева – неустойка по горния договор; 6 228.32 лева – наемна цена по Договор за наем на земеделска земя от 1.07.2013 година с нотариална заверка на подписите с рег. № 2566/1.07.2013 година и рег. № 5164/5.07.2013 година; 500 лева – неустойка по договора; 1 124.37 лева – наемна цена по Договор за наем на земеделска земя от 1.07.2013 година с нотариална заверка на подписите 4 с рег. № 2568/1.07.2013 година и рег. № 5165/5.07.2013 година; 500 лева – неустойка по горния договор; 928.50 лева – деловодни разноски; Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 971/10.06.2014 година и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1453/2014 година на Районен съд Велико Търново за дължими суми от едноличния търговец на дружеството, а именно: 17 230 лева – задължение за наем на земеделска земя за стопанската 2013 година-2014 година по Договор за наем на земеделска земя от 1.07.2013 година и споразумение към него, както и неустойка за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от 14.05.2014 година до окончателното заплащане на задължението;

344.60 лева – деловодни разноски, на 10.07.2014 година е образувано изпълнително дело № 20147300400438 по описа на частен съдебен изпълнител М. Г., с район на действие – Окръжен съд Велико Търново.

Не е спорно, че последното изпълнително действие по делото е извършено на 28.10.2014 година.

С резолюция от 14.01.2020 година частен съдебен изпълнител М. Г., с район на действие – Окръжен съд Велико Търново, констатира перемпция и прогласява нейното настъпване; изпълнителното производство е прекратено – чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК. С Постановление от 19.01.2020 година на частен съдебен изпълнител М. Г., с район на действие – Окръжен съд Велико Търново е прогласена настъпилата перемпция по изпълнителното дело за периода 2016 година – 2018 година; прекратено е производството по изпълнително дело № 20147300400438 на основание чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК.