Определение № 1864 от 08.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1864 гр. София, 08.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20268002100205 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез Марин Дишлянов- прокурор в Апелативна прокуратураПловдив, против Решение №185 от 29.10.2025г. по в. гр. д. №396/2025г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което е потвърдено Решение №311 от 20.03.2025г., постановено по гр.д. №173/2023г. по описа на Окръжен съдПловдив, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. А. Ш., ЕГН **********, сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него НОХД №313/2015г. по описа на Военен съд-Пловдив, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2021г. до окончателното й изплащане, и Определение №1156 от 17.04.2025г., постановено по по гр.д. №173/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е била оставена без уважение молба вх.№12891/04.04.2025г. на Прокуратурата на Република България за изменение на Решение №311 от 20.03.2025г. в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на адв. Р. Р.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, 1 както и намаляване на присъденото на адв. Р. адвокатско възнаграждение.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Д. А. Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Р. Р., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

С постановление от 16.04.2015г. на прокурор от ВОП- София ищецът бригаден генерал Д. А. Ш. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.387, ал.3 във връзка с ал.1 от НК за това, че на 12.03.2015г. в качеството си на длъжностно лице- командир на в.ф. 34750Карлово е злоупотребил със служебното си положение като използвал четирима военнослужещи да извършат строително-ремонтни дейности в семейния му апартамент в гр.София. Наложена му е била мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 1000лв. С постановление от 13.07.2015г. ищецът е привлечен като обвиняем за продължавано престъпление по чл.387, ал.3 от НК за първоначалното деяние и за още две деяния- устно разпореждане на подчинения му командир да осигури специална техника и личен състав, който на 26.09.2014г. взел участие в организацията и провеждането на мероприятие от Ловно-рибарско дружество- Карлово„Откриване на ловен сезон за едър дивеч 2014-2015г.“, и устно разпореждане на негов подчинен да отнеме от подчинен редник свидетелството му за управление и да го задържи до 23.12.2014г. С постановление от 30.07.2015г. на ищеца е била наложена забрана да напуска пределите на Република България, отменена с определение от 11.08.2015г. по ЧНД №П 237/2015г. на 2

Софийски военен съд. С постановление от 14.09.2015г. е извършено ново привличане на ищеца като обвиняем, като към първоначалните са били добавени още седем деяния- устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, участвали на 17-18.05.2014г. в организацията и провеждането на „Ежегоден мотокрос“ на мотописта в с.Васил Левски, Община Карлово; разпореждане на военнослужещи да извършат строително-ремонтни дейности с необходимата им техника в Ловен парк- гр.Карлово, в резултат на което били изградени подпорна стена, бетонови стъпала, чешма с бетонова пътека към нея, монтирани седалки на футболното игрище и изградена предпазна ограда към него; устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, взел участие за времето от 10.10.2014г. до 12.10.2014г. в логистично осигуряване на мероприятие- Девети национален събор „Да запазим българското“гр.Калофер; устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, взели участие на 06.12.2014г. в логистичното осигуряване на мероприятиепразнуване на Никулден в гр.Карлово; устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, които на 06-07.02.2015г. осигурили с отбранителни продукти провеждането на мероприятие „Деня на лозаря-Трифон Зарезан“гр.Карлово; устно разпореждане на 29.04.2015г. за осигуряване на личен състав, който на 29 и 30.04.2015г. участвал в логистичното осигуряване на мероприятие- посрещане на официалните гости на гр.Клисура; изземване на правомощия и предоставяне без договор на бетонов басейн за безвъзмездно ползване на Ловно-рибарско дружество- Карлово за отглеждане на пъстърва.

С постановление от 27.11.2015г. е извършено ново привличане, като са добавени още три деяния- устно разпореждане преди 30.04.2015г. за осигуряване на личен състав, който на 29 и 30.04.2015г. участвал в логистичното осигуряване на мероприятие- Посрещане на официалните гости на гр.Клисура; устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, участвали на 09- 10.05.2015г. в организацията и провеждането на „Ежегоден мотокрос“ на мотописта в с.Васил Левски, Община Карлово; предоставил без процедура и договор помещения за безвъзмездно ползване на Община Карлово. С постановление от 14.12.2015г. ищецът е привлечен като обвиняем за продължавано престъпление по чл.387,ал.3 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26,ал.1 от НК, включващо посочените деяния. На 15.12.2015г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №313/2015г. по описа на Военен съд-Пловдив. По делото са били проведени 3 множество открити съдебни заседания с личното явяване на ищеца, като с Присъда №13 от 19.07.2018г. същият е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Против присъдата е подаден протест от прокуратурата, като с Решение №24 от 14.12.2020г. по ВНОХД №67/2019г. на Военно- апелативния съд същата е потвърдена и е влязла в сила на 07.01.2021г. При така установените факти съдът е приел, че наказателното производство срещу ищеца е продължило в досъдебната и съдебната си фази общо 5 години, 8 месеца и 21 дни.

Паралелно с него са били водени още две наказателни производства спрямо ищеца. С постановление от 20.08.2015г. на прокурор при ВОП-София е разделено процесното досъдебно производство ДП №57-Сл/2015г., като са отделени посочени доказателства и е образувано ново ДП №104-Сл/2015г. срещу ищеца за престъпление по чл.202,ал.1,т.1 във връзка с чл.201 от НК за това, че в качеството му на длъжностно лице- национален командир на 18-ти контингент на Въоръжените сили на Република България в операцията на ISAF в Афганистан на неустановена дата в началото на август 2010г. в Кабул, Афганистан, бригаден генерал Д. Ш. присвоил чужди движими вещи- одеала, зимни комплекти, зимни якета, спортни екипи, топки, тройни канчета и походни легла, като за улесняване на това престъпление извършил друго по чл.311,ал.1 от НК- съставил официален документ- опис на товара, в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за тях. С влязла в сила на 01.04.2019г. с произнасянето на касационната инстанция Присъда №13 от 14.03.2018г. по НОХД №П80/2017г. по описа на Софийския военен съд подсъдимият Ш. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. За обезщетяване на претърпените в резултат на повдигнатите му по това наказателно производство обвинения неимуществени вреди ищецът е предявил иск против Прокуратурата, по който е било образувано гр.д. №3362/2023г. по описа на Окръжен съдПловдив, като към датата на постановяване на въззивното решение по него не е бил налице влязъл в сила съдебен акт. По възражението на ответната прокуратура, че ищецът е възмезден за претърпените от него неимуществени вреди с присъденото му обезщетение по това дело съдът е изложил съображения, че същото е неоснователно предвид липсата на влязло в сила решение, с което такова да му е било присъдено обезщетение.

Посочил е, че останалите незаконни обвинения, които не са част от 4 основанието на претенцията, са от значение при изследване на причинноследствената връзка и като обстоятелства за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение по чл.52 от ЗЗД при отчитане на тежестта и приноса на всяко едно от тях за настъпване на вредоносния резултат.

Относно третото наказателно производство, за което в исковата молба се твърди да е прекратено от прокуратурата, съдът е посочил, че по делото липсват доказателства относно това кога е образувано, какъв е неговия предмет, кога е приключило, както и не е представено прокурорското постановление за прекратяването му, но данни за него се съдържат в представените с исковата молба медийни публикации. Повдигането на обвинения и по трите образувани досъдебни производства е било медийно оповестено, с което незаконното обвинение е станало достояние на обществеността, което е засилвало негативните преживявания на ищеца, с оглед засягане на неговата репутация като военен на команден пост.

Публикациите не са били еднопосочни към внушаване на негова виновност, като в тях е била дадена трибуна както на самия него, така и на становища на политици в негова защита, а оправдателните присъди и мотивите на съда за тях също са били медийно отразени. Двете наказателни производства, по които ищецът е бил оправдан, са водени за тежки престъпления по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК, като за престъплението по чл.387, ал.3 от НК по процесното наказателно производство наказанието е „лишаване от свобода“ от три до осем години, а за престъплението по чл.202, ал.1, т.1 от НК по другото наказателно производство- от една до десет години. По процесното наказателно производство на ищеца е била наложена забрана за напускане на пределите на страната, с което е било ограничено правото му на свободно придвижване. Повдигнатите обвинения и по двете наказателни производства са за извършени престъпления в длъжностно качествосъответно на командир на „61-ва Стрямска механизирана бригада- Карлово“ и на национален командир на 18-ти контингент на Въоръжените сили на Република България, при което и двете са повлияли негативно на ищеца и са довели до настъпване на обичайните за всяко наказателно преследвано лице вреди- несигурност от изхода на производството, страх от осъждане, накърняване на честта и достойнството и социалното общуване, както и на специфични вреди, произтичащи от дискредитиране на ищеца като лице от командния състав на Българската армия с безспорно безупречна репутация.

5

Въз основа на показанията на свидетелите К. Д. и Пламен Торлаков съдът е приел, че преди повдигане на обвиненията ищецът като командир на „61-ва Стрямска механизирана бригада-Карлово“найголямото формирование в българската армия, се е ползвал с доверието на подчинените си, за които бил пример и те се стремели да го следват, да се учат от него и да бъдат в обкръжението му. Непосредствено преди образуването на наказателното производство за ищеца била открита възможността да бъде представител на България в силите на НАТО, а освен това той бил и един от 10-те генерала от Военния съвет на Сухопътните войски. Съдът е приел, че в резултат на повдигнатите на ищеца обвинения на 29.04.2015г. от заместник-председателя на ДАНС е било отнето на основание чл.11,ал.2,т.1 и чл.59,ал.1,т.1 във връзка с чл.40,ал.1,т.5 от ЗЗКИ издаденото на ищеца разрешение №89253/27.10.2014г. за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“, тъй като не е отговарял на изискванията на чл.40,ал.1,т.5 от ЗЗКИ срещу него да няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. Към този момент ищецът Ш. вече е бил привлечен с постановлението от 16.04.2015г. като обвиняем именно по настоящото досъдебно производство, при което отнемането на разрешението е в пряка причинно-следствена връзка с това конкретно незаконно обвинение. Без разрешение за достъп до класифицирана информация Ш. е бил поставен в невъзможност да изпълнява задълженията си на командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада, поради което той е подал рапорт за напускане, въз основа на който с Указ №183 от 08.10.2015г. на Президента на Република България е бил освободен от заеманата длъжност, с което е сложен край на почти 30-годишната му военна кариера.