Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1634 от 13.11.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5410/2024
Вид
Решение № 1634
Подписан
13.11.2025
Състав
Николай Стефанов Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1634 гр. Русе, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520105410 по описа за 2024 година

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 08.08.2022г. ищецът „Аероиск" ЕООД е сключил договор с ответника М. Д. М.. Предмет на договора и Общите условия към него е задължението на „Аероиск" ЕООД да предприеме действия по събиране и получаване на дължимото на М. М. обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004 от авиокомпания Уиз Еър в размер на 1244,42 лв. или 636,26 евро. При успешно събиране на обезщетението в полза на ответника, последният се е задължил да заплати на ищеца възнаграждение за свършената работа в размер на 20% от сумата на обезщетението плюс дължимия ДДС.

Твърди се, че конкретният размер на уговореното между страните възнаграждение възлиза на 298,66 лева. Съгласно чл. 5, ал. 1 от сключения договор, в случай, че авиокомпанията изплати обезщетението по сметка на "Аероиск" ЕООД, последното трябва да изплати дължимото на М. обезщетение, като приспадне възнаграждението си.

Ищецът твърди, че е изпълнил своето задължение по договора, като е 1 отправил извънсъдебна покана за плащане на обезщетение до авиокомпания Уиз Еър, след това е провел успешно заповедно производство и на 24.03.2023г. е превел по банков път на ответника обезщетението - предмет на договора между двете страни. От него ищецът е следвало да приспадне своето възнаграждение от 298,66 лева и банкова такса от 1,50 лева. Следователно на ответника е следвало да бъде изплатена сума в размер на 944,26 лева. Тъй като М . М. е посочил банкова сметка за изплащане на обезщетението в Нидерландия, съгласно Общите условия на „Аероиск" ЕООД, той следвало да получи сумата в евро, изчислена по курса на деня на ПроКредит Банк, който е 1,96 лева за 1 евро. Следователно сумата, която ищецът е следвало да преведе на ответника, възлиза на 481,76 евро.

Твърди се, че на 24.10.2023г. ищецът изплатил на ответника грешно сумата от 969,85 евро, вместо дължимата 481,76 евро, или с 488,09 евро повече от дължимата сума). На 13.02.2024 г. управителят на ищцовото дружество е изпратил до ответника покана за възстановяване на недължимо платената сума. Отговор от страна на ответника не е последвал, поради което „Аероиск" ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В резултат е издадена заповед на изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М. Д. М. с ЕГН: **********, от гр.Русе, ул "***** че дължи на "Аероиск" ЕООД с ЕИК:203788586, седалище и адрес на управление: гр.Варна 9000, ул. „Драгоман" №9, ет.2, представлявано от Ренета Райчева Йовкова – управител, сума в размер на 954,62 лв. с еврова равностойност 488,09 евро, представляваща недължимо платена сума по договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда до окончателно изплащане на вземането. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът , чрез назначеният особен представител адв.Д. И. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Ответникът е направил искане на основание чл.193 от ГПК да назначи графологична експертиза, която след като извърши проверка на подписите на процесния т договор.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.12 о т ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че н а 08.08.2022г. ищецът „Аероиск" ЕООД е сключил договор с ответника М. Д. М., подписан от последния с обикновен електронен подпис. Предмет на договора и Общите условия към него е задължението на „Аероиск" ЕООД да предприеме действия по събиране и получаване на дължимото на М. М. обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004 от авиокомпания Уиз Еър в размер на 1244,42 лв. или 636,26 евро. При успешно събиране на обезщетението в полза на ответника, последният се е задължил да заплати на ищеца възнаграждение за свършената работа в размер на 20% от сумата на обезщетението плюс дължимия ДДС. Конкретният размер на уговореното между страните възнаграждение възлиза на 298,66 лева. Съгласно чл. 5, ал. 1 от сключения договор, в случай, че авиокомпанията изплати обезщетението по сметка на "Аероиск" ЕООД, последното трябва да изплати дължимото на М. обезщетение, като приспадне възнаграждението си.

От събраните по делото доказателства се установява, че и щецът е изпълнил своето задължение по договор, като е отправил извънсъдебна покана за плащане на обезщетение до авиокомпания Уиз Еър, след това е провел успешно заповедно производство и на 24.03.2023г. е превел по банков път на ответника обезщетението - предмет на договора между двете страни.

От него ищецът е следвало да приспадне своето възнаграждение от 298,66 лева и банкова такса от 1,50 лева. Следователно на ответника е следвало да бъде изплатена сума в размер на 944,26 лева. Тъй като ответникът М. М. е посочил банкова сметка за изплащане на обезщетението в Нидерландия, съгласно Общите условия на „Аероиск" ЕООД, той следвало да получи сумата в евро, изчислена по курса на деня на ПроКредит Банк, който е 1,96 лева за 1 евро. Следователно сумата, която ищецът е следвало да преведе на ответника, възлиза на 481,76 евро.

Видно от приложените по делото платежни документи на 24.10.2023г. ищецът изплатил на ответника погрешно сумата от 969,85 евро, вместо дължимата 481,76 евро, или с 488,09 евро повече от дължимата сума.

3

На 13.02.2024 г. управителят на ищцовото дружество е изпратил до ответника покана за възстановяване на недължимо платената сума. Отговор от страна на ответника не е последвал, поради което „Аероиск" ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В резултат е издадена заповед на изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл.

47, ал.5 от ГПК.

От заключението на изготвената графологична експертиза се установява, че в положените подписи на отвеника са констатирани съвпадения в общи и частни графични признаци, както и различия. Експертът не може да даде категорично заключение, тъй като представените за изследване писмени документи представляват ксерокопия.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В хипотезата на чл.55, ал.1 от ЗЗД са уредени три фактически състава на неоснователното обогатяване. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание, според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено, а според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила.

В настоящият казус е платена погрешно по-голяма сума от, поради което претендираната сума следва да бъде възстановена, като дадена без основание.

Действително в изготвеното заключение, вещото лице е направило извод, че при извършено сравнително изследване на подписа на ответника в представените за изследване 3 бр. документа се установяват както съвпадения, така и различия в общи и частни графически признаци. Заключението не дава категоричен отговор на поставения въпрос, поради което съдът приема, че ответникът не успя да докаже твърденията си, че между страните не е налице сключен валиден договор, както и че ответникът не е упълномощил ищцовото дружество и адв. дружество „Х.в и И.".

От представените по делото писмени доказателства може да се направи категоричен извод, че „Аероиск" ЕООД е поел и изпълнил задължението си по договора с ответника да предприеме действия по събиране и получаване на дължимото на М. М. обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004 от авиокомпания Уиз Еър. Именно в тази връзка е изпратена извънсъдебната 4 покана до авиокомпанията, както и са водени и завършени дела в Районен съд - Варна и при ЧСИ Р.Милчева. Ищецът и партниращото му адвокатско дружество са предприели всички необходими правни и фактически действия за събиране на дължимото на ответника обезщетение. Следователно, налице е пълно изпълнение на договора от страна на ищеца.

Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че договор между ищеца и ответника е бил сключен (в този смисъл е Решение № 216/16.04.2025 г. на Апелативен съд - София). В тази ситуация ответникът дължи възстановяване на погрешно преведената разлика от 488,09 евро, тъй като има сключен валиден договор с ищеца, по силата на който „Аероиск" ЕООД е следвало да му преведе само сумата от 481,76 евро, а не 969,85 евро.

Ако обаче се разсъждава по твърденията на назначения особен представител адв.И., че видите ли между страните не е имало валидно сключен договор, поради което и ответникът не дължал заплащане на претендираната сума, то съдът следва да приеме по силата на per argumentum a fortiori, че ответникът дължи възстановяване на цялата преведена сума в размер на 969,85 евро, тъй като тя е недължимо платена.

По делото е установено по безспорен начин, че и щцовото дружество е водило кореспонденция с ответника по повод сключения договор, в която ответникът лично е предоставил снимка на банковата си сметка и ЕГН за превод на сумата. „Аероиск" ЕООД няма друг източник на необходимата за банковия превод сума, освен самият ответник. От друга страна ответникът лично се е регистрирал в сайта на ищеца, лично му е предоставил банковата си сметка и личните си данни за изпълнение на възложената поръчка.

Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Следвайки основателността на главния иск, основателен се явява и предявеният акцесорен иск за лихви.

По разноските

С оглед изхода на делото , в полза на ищеца и в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер на размер на 450,00 лева, от които 25,00 лева платена д.т. по заповедното 5 производство, 25,00 лева д.т. по исковото производство и 400,00 лева платен депозит за назначаване на особен представител.

С оглед изхода на делото , в тежест на ответника следва да се присъди и платения от БС депозит в размер на 200,00 лева за вещо лице.

Мотивиран така, Русенският районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. М. с

ЕГН:**********, че дължи на „Аероиск“ ЕООД, с ЕИК:203788586, седалище и адрес на управление: гр.Варна 9000, ул. „Драгоман" №9, ет.2, представлявано от Ренета Райчева Йовкова – управител, сума в размер на 954,62 лева, с еврова равностойност 488,09 евро, представляваща недължимо платена сума по договор от 08.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 27.09.2024г. до окончателно изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № 2586/2024г. по описа на Р усенски районен съд е издадена Заповед № 1338/14.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК .

ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН:********** да заплати на „Аероиск“ ЕООД, с ЕИК:203788586, седалище и адрес на управление: гр.Варна 9000, ул.

„Драгоман" №9, ет.2, представлявано от Ренета Райчева Йовкова – управител, сумата от 450,00 лева разноски по заповедното и исковото производства.

ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН:********** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт - Русенски районен съд, сумата от 200,00 лева платен от БС депозит за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6