Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 125 от 14.04.2023, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Административно наказателно дело 772/2022
Вид
Решение № 125
Подписан
14.04.2023
В сила
26.10.2023
Състав
РУМЯНА СИМЕОНОВА МИТЕВА-НАСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 7а, ал.4 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 96г, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 125

/населено място/ 14.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230200772 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „И.Ш.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление : /населено място/, представлявано от М.Е. против Наказателно постановление № 42-0002126/18.07.2022г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, /населено място/, с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 7а, ал.4 от Закона за автомобилните превози. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Твърди се, че наказващият орган не е посочил мястото и датата на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено, като допуснатите нарушения ограничават възможността на нарушителя да разбере в извършването на какво точно е обвинен, лишават го от възможността за преценка по отношение правилното приложение на материалния закон, а непосочването на датата на извършване на нарушението касае и преценката досежно спазването на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно призовано, чрез 1 процесуалния си представител - адв. Й. поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Административнонаказаващият орган - директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, /населено място/, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката прави възражение за прекомерност на разноските.

Районна прокуратура - /населено място/, Териториално отделение – /населено място/ редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 03.06.2022г. в офиса на фирмата превозвача „И.Ш.“ ЕООД, находящ се в /населено място/, притежаващ лиценз на Общността № 2783/25.08.2003г. за международни превози на товари, след извършена комплексна проверка, контролните органи установили следното нарушение: 1. Превозвачът е разпоредил извършването на международни превози на товари на територията на ЕС, (Германия – Австрия – Дания), за периода на проверката, включително и извършения превоз на товари на 24.02.2022г. на територията на Германия от водача Ж.В., който не притежава сертификат за водач на МПС /розов сертификат/, който е гражданин на държава, която не е членка на ЕС, като водачът Велковски е управлявал МПС, с рег. №*** от кат. N3. Нарушението е установено след извършена справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, /населено място/ и извлечение от дигиталната карта на водача. За извършена комплексна проверка бил изготвен Констативен протокол рег. № 11-36-39/09.06.2022г. За процесното нарушение, квалифицирано по чл. 7а, ал.4 от Закона за автомобилните превози бил съставен АУАН № 322595/ 03.06.2022г. от свидетеля К. Р., инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, /населено място/ в присъствието на свидетел – Б. Х. и упълномощен от фирмата представител - В.К., която го подписала без възражения и получила препис акта. Писмени възражения не постъпили и в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН.

На 18.07.2022 г. е издадено обжалваното наказателно постановление № 42-0002126, с което била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 7а, ал.4 от Закона за автомобилните превози, за което на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. НП е връчено срещу подпис на представител на дружеството-жалбоподател на 24.08.2022 г., в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

2

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели К. Р. и Б. Х., които еднопосочно описват извършената от тях проверка и направените констатации. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, които са логични, непротиворечиви и съответстващи на наличната доказателствена съвкупност. Приетите от съда фактически положение се установяват и от събраните по делото писмени доказателства подробно описани в съдебните протоколи.

При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима , а разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваното наказателно постановление е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган.

Както в акта, така и в наказателното постановление е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и наказателното постановление подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи съгласно Търговския закон-име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. В конкретния случай АУАН е съставен от свидетеля К. Р., която е участвала при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на обжалваното наказателно постановление. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административното нарушение и наказателно постановление трябва да включат в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, индивидуализиран в достатъчна степен е и извършения превоз, като са посочени и доказателства, които го установяват. Съответна на 3 фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и наказателно постановление правна квалификация.

В конкретния случай не могат да бъдат споделени доводите на защитата за липсата на дата на извършване на нарушението, видно от АУАН и наказателно постановление е посочено, че в периода на извършената проверка, включително и на конкретна дата 24.02.2022г. дружеството е допуснало извършване на международен превоз с негов автомобил, който се е управлява от водач, който е гражданин на държава, която не е членка на ЕС и същия не е притежавал сертификат за водач на МПС, поради което и възраженията в обратно посока са неоснователни. Обстоятелството, че на тази дата е извършен международен превоз на товари с МПС, собственост(ползвано) от санкционираното дружество се установява от приетите като доказателства по делото карта на водача за м. февруари 2022г., както и от съставения констативен протокол. Не се установява и претендираната неяснота във фактическото обвинение, както в АУАН и наказателното постановление нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци. По отношение възраженията за липсата на посочване на място на извършване на нарушението, отново следва да бъдат приети като неоснователни, посочено е къде е допуснато процесното нарушение, което изхождайки от обвинението е по седалище на задълженото лице, както правилно е прието от наказващия орган. Ето защо съдът приема, че на жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна, кога, къде и какво административно нарушение е извършено и не са допуснати сочените от жалбоподателя нарушения на чл.42, т.3 и т.4 и на чл.57, т.5 от ЗАНН. С оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството по реализиране отговорността на дружеството нарушения, които да са съществени и да предоставят отмяната на санкционния акт на това основание.

Настоящият съдебен състав на районният съд намира, че наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал.4 от Закона за автомобилните превози, лицензираните превозвачи могат да осъществяват международен превоз на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица.

От посоченото е видно, че за да бъде осъществен състава на описаното в АУАН нарушение от обективна страна е необходимо лицензираните превозвачи да са допуснали до управление пътно превозно средство за международен превоз на товари от водач, който е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз и който не притежава сертификат за 4 водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица.

По делото не е спорно обстоятелството, че дружеството има качеството лицензиран превозвач, доколкото не се оспорва приетото с обжалваното наказателно постановление, че същият притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари. Ето защо за дружеството възниква задължението по чл. 7а, ал.4 от Закона за автомобилните превози – да осъществява международен превоз на товари само с водачи, които притежават сертификат за водач на МПС, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица. В случая, въведеното императивно правило за поведение в посочената материалноправна норма е било нарушено, доколкото при проверката на контролните органи е установено извършването на международен превоз на товари на територията на Р Германия с МПС, управлявано от водача Ж.В. – македонски гражданин, без последния да притежава съответния сертификат, доколкото е гражданин на държава, която не е членка на ЕС. Доказаното нарушение правилно е скрепено в обжалваното наказателно постановление със санкционната норма на чл. 96г, ал.1 от Закона за автомобилните превози, съгласно която който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лева. Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. В този смисъл, правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е ангажирал отговорността на ,,И.Ш.“ ЕООД.