Решение № 229 от 20.02.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1313/2024
- Вид
- Решение № 229
- Подписан
- 20.02.2025
- В сила
- 29.05.2025
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.24, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.24, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 229 гр. Варна, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110201313 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по ж а л б а от „Младост 23 ТГН” ООД гр. Варна, ЕИК 207557694, срещу Наказателно постановление №754914-F751984 от 08.02.2024 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1500.00 лв.
Въззивинкът счита оспореното НП за постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и при неправилно прилагане на материалния закон, поради което, моли същото да бъде отменено. Твърди, че нарушението е формално, не е довело до неотразяване на приходи, извършено е неумишлено като не е целено намаляване или укрИ.не на данъци, при което са налице основания да бъде третирано като маловажен случай. Изтъква, че наложеното наказание е прекомерно тежко.
ВъззИ.емата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 09.01.2024 г. служители на ТД НАП Варна – свидетелите Ц. П. и И. К., извършили проверка в търговски обект – магазин находящ се в гр. Варна, пазар „Младост“, модул 41, стопанисван от въззивника „Младост 23 ТГН“ ООД, при която било установено, че в обекта е монтиран ЕКАФП, модел „DAIDY Micro C 01“, с ИНФУ DY505037, притежаващ функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, както и че изведения междинен отчет от ФУ е в размер 10.00 лв, а фактическата наличност в касата на 1 обекта, съгласно изготвен опис на парични средства, е 374.20 лв, при което е налице промяна в касовата наличност в размер 364.20 лв, представляваща въвеждане на пари в касата, която промяна не е отразена на фискалното устройство в момента на извършване и с точност до минута. За установената неотразена във ФУ наличност, присъстващият при проверката управител на въззивното дружество отразила в съставения опис на парични средства, че се дължи на незнание относно обстоятелството, че началната сума следва да се регистрира в касовия апарат ежедневно, както и че същата е регистрирана в първия работен ден и е продължено да работи с нея до момента на проверката. Констатациите от проверката били отразени в Протокол от 09.01.2024 г., подписан от управителя на въззивното дружество без възражения.
Въз основа на изготвените при проверката документи, на 17.01.2024 г. бил съставен процесния АУАН №F751984 срещу въззивника „Младост 23 ТГН“ ООД за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., за това, че на съответната дата не изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи промяна с 364.20 лв в касовата наличност на фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“. Актът бил редовно предявен и връчен на управителя на дружеството, който предявил възражение вх.№4918 от 25.01.2024 г., съдържащо твърдение, че нарушението е допуснато поради незнание, че първоначално въведената сума, чийто размер не е променян, не се отразява автоматично във всеки следващ ден.
На 20.03.2023г. административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН и издал процесното НП, с което наложил на въззивника административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1500.00 лв на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи – НП №754914-F51984 от 08.02.2024 г., АУАН от 17.01.2024 г., обяснителна записка от Т. Г. от 23.01.2024 г., протокол за извършена проверка от 09.01.2024 г., опис на парични средства в касата към момента на проверката, 2 бр. служебни бона от 09.01.2024 г., фактура №1000007665 от 21.12.2023 г., фактура №1000001474 от 12.12.2023 г., фактура №5000004379 от 28.11.2023 г. и заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при НАП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. и Заповед ЗЦУ-ОПР-1149 от 25.08.2020 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Процесните АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити съобразно чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, като са посочени изрично и ясно мястото и датата на извършване на твърдяното нарушение, същото е описано подробно, като са отразени и всички обстоятелства, свързани с неговото констатиране.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Приобщените документи установяват категорично, а и между страните няма спор, че е установено допуснато неизпълнение на задължението по чл.33, ал.1 от Наредба Н2 18 от 13.12.2006 г., да се регистрира във ФУ чрез операция "служебно въведени" промяна на касова наличност със сумата 164.20 лв, представляваща начална сума към 09.01.2024 г. в стопанисвания от въззивника търговски обект.
Въпреки това, съдът намира, че при тази правилна фактическа констатация, както контролният, така и наказващият орган неправилно са определили въззивника „Младост 23 ТГН“ ООД като субект на установеното в АУАН и в НП нарушение и на предвидената за същото административно-наказателна отговорност. Това е така, защото регламентираното с чл.33, ал.1 императивно задължение е за фактическо действие, състоящо се в регистрация във ФУ на всяка промяна на касовата наличност. Това фактическо действие по своето естество може да бъде осъществено само от физическо лице и съответно – неизпълнението на това нормативно изискване се осъществява лично от служителя, който не е регистрирал във ФУ извършената промяната в касовата наличност. Съобразно чл.24, ал.1 и ал.2 ЗАНН, административно-наказателната отговорност е лична, а за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. В случая, от данните по проведената проверка е видно, че неизпълнението на съответното изискване е осъществено лично от управителя на въззивното дружество, но като нарушител е посочено не това физическо лице, а юридическото лице, стопанисващо търговския обект. И съответно, санкционирано е въззивното дружество, а не лично фактическият извършител.
Действително, с чл.83, ал.1 ЗАНН се допуска, в предвидените в съответен нормативен акт случаи, на юридически лица или еднолични търговци да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност и с чл.185, ал.2 ЗДДС е регламентирано, че на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 ЗДД (какъвто акт се явява Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.), се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл.185, ал.1 ЗДДС.
Но с процесните АУАН и НП не се твърди, констатираното нарушение да се състои в допускане от въззивното дружество неизпълнение от негов служител на задължението за регистрация във ФУ на осъществена промяна в касовата наличност.
Напротив, твърдението по АУАН и НП е, че именно въззивното дружество е субектът, който не е изпълнил задължението да регистрира промяната в касовата наличност, без да е съобразен факта, че юридическо лице не може да има качеството на задължено лице за фактическо действие и съответно – не може да се явява нарушител на задължение за определено фактическо действие. За неосъществени фактически действия юридическите лица могат да носят отговорност само за поведение, състоящо се в допускане на негови работници или служители да не изпълнят конкретно нормативно изискване. Въпреки, че това именно е осъществено от въззивното дружество чрез допускане неговият управител да не изпълни изискването по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., както вече бе изтъкнато, в процесните АУАН и НП такИ. обстоятелства не се твърдят и там въззивникът е посочен като нарушител на задължение за фактическо действие, а с НП е и санкциониран като такъв.
При констатираното неправилно определяне на субекта на установеното с АУАН и с НП нарушение и неправилно санкциониране на въззивника, не като ЮЛ, допуснало негов служител да осъществи неизпълнение на задължението по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., а като ЮЛ лице, неизпълнило съответното задължение за фактическо действие, съдът счита, че процесното НП противоречи на материалния закон и поради това следва да бъде отменено.
3
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №754914-F751984 от 08.02.2024 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., на „Младост 23 ТГН” ООД гр. Варна, ЕИК 207557694, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1500.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред Административен съд гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4