Решение № 414 от 28.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20231100900332 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 -278 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „И. за п.“ ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“****, представляван от ликвидатора М.Х.Х. чрез адв.Г. И. П.-С. от САК срещу отказ №20230202181559-4/08.02.2023г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по заявление Б6 с вх.№20230202181559, с което е заявено за вписване прекратяване и ликвидация на сдружението.

Жалбоподателят навежда доводи относно това, че атакувания отказ е незаконосъобразен и неправилен.

Иска се отмяна на отказа и указване АВп да извърши исканото вписване.

На основание чл.25 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписване е подала писмен отговор, в който излага твърдения, че жалбата е неоснователна, а постановения отказ е законосъобразен. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания и мотивите на отказа, намира за установено следното.

По допустимостта на жалбата.

Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ и в установения едноседмичен срок. Внесена е дължимата държавна такса, поради което са налице предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.

По основателността на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения.

Регистърното производство е образувано пред Агенция по вписвания по заявление образец Б6 от Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лице с нестопанска цел вх. № 20230202181559, с което е заявено вписване на прекратяване и ликвидация на сдружение „И. за п.“.

ДЛР е дало до заявителя указания с вх.№20230202181559 от 06.02.2023г., 1

№20230202181559-2 от 07.02.2023г. и №20230202181559-3 от 08.02.2023г. за отстраняване на нередовности и поради неизпълнение в срок е постановило отказ за вписване. Мотивите са, че към заявлението не били представени: 1.актуален списък на членовете на сдружението към датата на свикване на общото събрание, заверен от председателстващия; 2.препис от решението на ОС, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон са заличени; 3.протокол от заседание на управителния съвет на сдружението за свикване на ОС, подписан от всички присъствали на заседанието членове на съвета; 4.доказателства на коя дата неприсъствалите на проведеното ОС членове на сдружението са получили поканата за събранието.

Настоящият състав на съда споделя изводите на ДЛР по отношение на липсата на доказателства на коя дата неприсъствалите на проведеното ОС членове на сдружението са получили поканата за събранието.

Установява се, че с дадените указания от 07.02.2023г. със заявление Ж1 от 08.02.2023г. заявителят е представил актуален списък на членовете на сдружението към датата на свикване на ОС, заверен от председателстващия А.Х.. По отношение на второто изискване, определено от ДЛР като нередовност, към настоящата жалба е представено копие от Протокол от ОС, проведено на 19.11.2022г. с изцяло заличени данни на членовете на сдружението, което следва да бъде взето в предвид. За отстраняване на третата констатирана нередовност - представяне на протокол от заседание на управителния съвет на сдружението за свикване на ОС, подписан от всички присъствали на заседанието членове на съвета е незаконосъобразно дадено указание. Съгласно чл.24 ал.1 от Устава на сдружението – за заседанията на Общото събрание се води протокол, който се подписва от председателя и секретаря на събранието. Установява се, че именно по този начин е било процедирано – протоколът е подписан от председателя А.Х. и от секретаря Г.Х..

Относно последната цитирана нередовност, че не са представени доказателства на коя дата неприсъствалите на проведеното ОС членове на сдружението са получили поканата за събранието, съдът намира, че тази нередовност не е била отстранена и е достатъчно основание да бъде постановен обжалвания отказ.

Връчването на поканата за ОС на неприсъствалите съдружници К.В.К. и Н.К.В. е било извършено по реда на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ Р.М., като са представени два броя удостоверения от 06.02.2023г., от които е видно, че призовкари на съдебния изпълнител са посетили адресите на 12.10.2022г. и поради неоткриване на адресатите на всеки един от тях е било залепено съобщение с телефон за връзка и съпроводително писмо. На 29.10.2022г. им е било залепено второ съобщение, но никой не се явил за получаване на книжата. С изтичане на двуседмичен срок, е било прието надлежно връчване в съответствие с чл.19 ал.5 от Устава на сдружението.

В конкретния случай, поканата за ОС насрочено за 19.11.2022г. не е била връчена надлежно на неявилите се съдружници Н.В. и К.К., тъй като връчването, осъществено чрез залепване на съобщение не е проведено според изискванията и смисъла на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. При осъществяване на самото връчване на книжата ЧСИ спазва разпоредбата на чл.43 от ЗЧСИ, съгласно която ЧСИ може да възложи на служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и реда на ГПК чл.37 – 58 от ГПК. Уредените в чл.37 и сл.ГПК процесуални правила за връчване на съдебни книжа, са приложими и към реда за връчване на поканата за свикване на ОСС. Когато съдебният изпълнител, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата, с 2 неговото изтичане, се счита, че книжата са връчени съгласно чл.47 ал.5 ГПК. Тази процедура не е спазена, тъй като изискванията са за най-малко три посещения с интервал от поне една седмица и най-малко едно посещение в неприсъствен ден между тях. Към заявлението не са приложени доказателства, че адресите на съдружниците, на ко ито е връчена чрез залепване поканата за ОС на 19.11.2022г. касае в действителност адресите им за кореспонденция. Следва да се посочи, че съгласно чл. 47, ал. 3 ГПК, когато адресатът не се яви да получи книжата, то следва да се изиска справка за неговата адресна регистрация, и ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и/или настоящ адрес, то връчване се осъществява на тези адреси. В случая не се установява такава справка да е извършена от страна на ЧСИ. Следователно, от приложените към заявлението документи не се установява фингираното връчване по чл. 47, ал.5 от ГПК да е редовно. Нещо повече, съгласно съдебната практика (решение № 233/3.7.2014 г. по гр. д. № 7723/2013 г., IV ГО на ВКС и решение № 23 от 15.01.2019 г. по в. т. д. № 746/2018 г. на ПАС), залепването на съобщението на адрес, различен от настоящия/ постоянния адрес на лицето, е без правно значение.

Според чл.47 ал.1 от ГПК към залепване на уведомление се пристъпва когато ответникът не може да бъде намерен. Съдебната практика е дала отговор на въпроса дали еднократната констатация, че адресатът не пребивава на адреса в момента, в който е потърсен, представлява основание да се приеме, че е осъществена хипотезата на сочената норма и този отговор е отрицателен. Прието е, че за да е редовна процедурата по връчване чрез залепване на уведомление и за да се приложи презумпцията на чл.47 ал.5 от ГПК съответният връчител би следвало да удостовери надлежно отсъствието на страната от адреса, като посочи посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение. В множество актове на ВКС, сред които: Определение № 642/25.10.2012 г. по ч.т.д.№ 520/2012 г., ВКС, I т.о.; Определение № 764 от 08.11.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 3834/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5741/2014 г., I г.о. , се приема, че отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение – не по-малко от три с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от песещенията е в неприсъствен ден. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл.47 ал.1 ГПК обстоятелства – по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението.

В конкретния случай, връчителят е потърсил адресатите два пъти, но в рамките на седемнадесет дни, а не в продължение на повече от един месец, след което е залепил „съобщение“. Наред с това, в същото не е изложил констатации защо е приел лицето да не е намерено на посочения адрес. Няма отбелязване и поради какви причини е приел, че не се е намерило лице от категорията по чл.46 ал.2 ГПК, което е съгласно да получи съобщението.

Тези действия не удовлетворяват посочените минимални изисквания относно редовността на процедурата по чл.47 ГПК, което предполага възможност поради различни причини адресатът да е отсъствал. Приложението на чл.47 от ГПК е крайна мярка, която следва да се прилага при стриктно спазване на изискванията на нормата.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че постановения отказ №№202301091233325/09.01.2023г. на Агенцията по вписванията - Търговски регистър и РЮЛНЦ е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

По разноските.

Агенцията е претендирала разноски за ю.к.възнаграждение. Съгласно чл.541 от ГПК разноските по охранителните производства, каквото е настоящото са за сметка на молителя.

Агенцията по вписванията не е страна в това производство, доколкото същото е охранително и едностранно, поради което и няма право на разноски /Решение №117/02.03.2021г. по т.д.№169/2021г. на САС/.

3

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „И. за п.“ ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“****, представляван от ликвидатора М.Х.Х. чрез адв.Г.

И. П.-С. от САК срещу отказ №20230202181559-4/08.02.2023г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по заявление Б6 вх.№20230202181559, с което е заявено за вписване прекратяване и ликвидация на сдружението.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4