Решение № 7457 от 08.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7457 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100508969 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20161066/21.07.2021 г., постановено по гр. д. № 56334/2019 г. на СРС, I ГО, 50 състав е отхвърлен предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД от Г. В. М. срещу Н. И. И., че за Г. В. М. съществува правото за парично вземане за сумата от 1050 лв, представляваща неизплсатен остатък възнаграждение по договор за изработка от 15.10.2018 г. за обект – две бани в къща, находяща се в гр. София, ж.к. „Модерно предградие“, ул. „********, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 77970/2018 г. по описа на СРС.

Образувано е по въззивна жалба от Г. В. М., който счита, че така постановеното решение е неправилно, необосновано, немотивирано и постановено при нарушаване на процесуалните правила, за което излага подробни мотиви. Моли да се отмени постановеното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.

Претендира разноски.

В срок, въззиваемият Н. И. И. подава отговор на въззивната жалба. Сочи, че жалбата е неоснователна, необоснована и недоказана, за което излага мотиви. Моля да бъде постановено решение, с което да се остави в сила Решение № 20161066 от 21.07.2021 г. на 50 с-в н СРС по гр. дело № 56334 по описа на 2019 г. като законосъобразно и правилно.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

1

Със заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба ищецът възложител по договор за изработка претендира от ответника изпълнител сумата от 3400 лв. Изложените обстоятелства в заявлението и исковата молба са идентични и са следните: бил сключен договор за изработка от 15.10.2018 г., в който ответникът се задължил да извърши определени СМР. Съдът е приел, че е сключен договор за изработка за две бани в къща в гр.

София, ж.к. „Модерно предградие“, ул. „********, по който ответникът е заплатил възнаграждение за сумата 2350 лв., като не се е спорило, че срокът за полагането на фаянсови и теракотени плочки по пода и стените, полагане на минерална мазилка на едната баня, за другата изцяло да постави плочки п пода и стените и минерлна мазилка на тавана, е бил 1 месец.

Приета е в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, която съдът намира за компетентно изготвена. Установява се от заключенията на експертизите и от свидетелските показания и писмените доказателства – кореспонденция, че обектът във вида, в който е изработен притежава недостатъци., а изпълнените работи сами по себе си са некачествени с оглед на неправилен избор на технология на работа, което не кореспондира с обичайната дължима грижа на изпълнителя при извършване на ремонтни дейности.

Ответникът е упражнил своевременно правото си по чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да иска своевременно намаление на възнаграждението. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че наличието на дефекти не се дължат на наличието на дефекти от предходни СМР и естествени процеси по съхнене, а на некачествено изпълнение на възложената довършителна работа.

Относно това дали работата е изпълнена некачествено, дали са налице сочените от ищеца недостатъци и на каква стойност са разходите, необходими за поправката на СМР съдът намира следното.

Съдът правилно е преценил, че съобразно извършената работа, дължимото възнаграждение следва да се намали с 50 % на основание чл. 162 ГПК. Така и като взе предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза, настоящия въззивен състав намира, че стойността на доказаните в хода на процеса СМР възлиза на сумата от 2350 лв. и тъй като възложителят е заплатил възнаграждение от 2350 лв., предявеното спорно материално право не е възникнало, а искът неоснователен, поради което правилно е отхвърлен.

Установява се от показанията на свид. И., Т. И.а, В. и Б. И.а че през м. октомври на 2018 г. страните са установили договорни отношения за ремонт да двете бани п проект на ответника. Съдът, след преценка на показанията на свидетеля реда на чл. 172 ГПК, намира, че същата дава логични, безпротиворечиви и последователни показания, които кореспондират със събрания доказателствен материал. Всички посочени и анализирани гласни доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка водят до извод, че ответникът не е изпълнил качествено уговорените СМР.

В настоящия случай ответникът основава вземането си на договор за изработка, сключен с ищеца. Доколкото съдът е ангажиран служебно да определи правната квалификация въз основа на фактите и твърденията на страните, следва да се приеме, че в настоящия случай се касае за договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД.

Спорът между страните е за това дали материалите и ремонтните дейности са били предоставени от ответника възмездно или безвъзмездно.

По своя характер договорът за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД е консенсуален, неформален и възмезден договор. Договор, по който страните се договарят за безвъзмездна доставка на материали и труд, би имал характер на ненаименуван договор, тъй като такъв не е предвиден изрично в закона. Доколкото договорът за изработка, на който се позовава ответникът, по дефиниция е възмезден договор, страната, която твърди, че е бил сключен безвъзмезден договор за изработка, следва да докаже при условията на пълно и главно доказване това обстоятелство. В настоящия случай се касае за неформален договор на стойност над 5 000 лв., поради което процесът по доказване се влияе от забраните по чл.

164 ГПК и предвидените ограничения за доказване чрез свидетелски показания. В хода на 2 първоинстанционното производство са ангажирани гласни доказателствени средства, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК и намира, че същите следва да бъдат кредитирани частично предвид близките отношения между двете страни по спора и свидетелите.

След анализ на фактите, въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. По изложените в мотивите съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора, решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

Въззиваемият-ответник претендира разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 500 лв. в тежест на въззивника.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20161066/21.07.2021 г., постановено по гр. д. № 56334/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 50 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. В. М. с ЕГН ********** да заплати на Н.

И. И. с ЕГН ********** разноски за въззивното производство в размер на 500 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3