Определение № 3466 от 25.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6344/2026
- Вид
- Определение № 3466
- Подписан
- 25.09.2026
- В сила
- 25.09.2026
- Състав
- Величка Маринкова, Надя Пламенова Христова, Атанас Николаев Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 335, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.9, ал. 5 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3466 гр. София, 25.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Величка Маринкова
Членове:
Атанас Н. Атанасов
Надя Пл. Х.а като разгледа докладваното от Надя Пл. Х.а Въззивно частно наказателно дело № 20261100606344 по описа за 2026 година
Производството е по реда на гл. XХII НПК.
Образувано е по частна жалба (наименувана „протест“) от осъдената М.
Б. А. срещу Определение № 1820/21.04.2026 г., постановено по НОХД 3675/2025 по описа на Софийски районен съд (СРС), 17-ти състав, с което съдът е осъдил А. да заплати на Националното бюро за правна помощ (НБПП) сумата в размер на 214,74 лева, с левова равностойност 420 лева – за предоставена на лицето правна помощ – процесуално представителство от адвокат.
Препис от частната жалба е връчен на Софийска районна прокуратура (СРП), която не изразява становище.
Съдът, като съобрази изложеното в частната жалба, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
При преглед на материалите по делото се установява, че след постановяване на присъдата по първоинстанционното производство, СРС е сезиран с две искания от НБПП за присъждане на разноски за предоставена на А. правна помощ.
С писмо от 17.09.2025 г. СРП препраща на СРС искане от НБПП за присъждане на разноски, към което искане е приложено Решение № СФ11841-16234/17.06.2025 г. на председателя на НБПП, съгласно което на основание чл. 17, т.1 вр. с чл.9, ал. 5 от от Наредбата за заплащане на правната помощ, на адв. Е.Х. е заплатена сумата в размер на 420 лева за процесуално представителство на М. А. по ДП 5474/2016 г. по описа на СДВР.
С писмо от 15.12.2025 г. от НБПП, към което е приложено Решение №СФ-13371-26414/22.10.2025 г. на председателя на НБПП, е направено второ 1 искане за присъждане на разноски. Съгласно посоченото решение на председателя на НБПП, на основание чл. 17, т.2 вр. с чл.9, ал. 5 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на адв. Е.Х. е заплатена сумата в размер на 460 лева (235,19 евро) за процесуално представителство на подсъдимата по първоинстанционното НОХД 3675/2025 г. по описа на СРС.
В обжалваното определение СРС приема, че адв. Х. е бил назначен и е представлявал подсъдимата в съдебната фаза на производството, както и че съгласно Решение №СФ-13371-26414/22.10.2025 г. на председателя на НБПП на защитника е било определено възнаграждение в размер на 460 лева (235,19 евро). Съдът е приел, че искането е допустимо и основателно. В диспозитива на съдебния акт, обаче съдът е осъдил А. да заплати сумата от 420 лева (214,74 евро) – разноски за процесуално представителство от адв. Х. по ДП 5474/2016 г. по описа на СДВР.
Предвид това, настоящият състав намира, че е налице противоречие между приетото от съда в мотивите и в диспозитива на съдебния акт. Не може с категоричност да бъде определено по кое искане на НБПП за присъждане на разноски, се е произнесъл районният съд, съответно – кое решение на председателя на НБПП е разгледал с обжалваното определение. С оглед на това, не може да бъде установено какво е приел решаващият съд и каква е неговата действителна воля.
Вярно е, че съгласно действащата правна уредба, въззивният съд е такъв по същество. В конкретния случай, обаче установеното противоречие между мотивите и диспозитива на проверявания съдебен акт е от такова естество, че препятства възможността за цялостна проверка на правилността му.
Доколкото не може да бъде безспорно установен и спорният въпрос, решен от СРС, то за въззивния съд не съществува възможност да го пререши. Касае се за допуснато нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено от въззивния съд, поради което на основание чл. 345, ал.3 НПК във връзка с чл. 335, ал.2 НПК, делото следва да бъде върнато на СРС за ново произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II въззивен състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1820/21.04.2026 г., постановено по НОХД 3675/2025 по описа на СРС.
ВРЪЩА делото на СРС за ново произнасяне по искането на НБПП за присъждане на разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3