Решение № 164 от 08.11.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Монтана, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков при участието на секретаря Соня Д. Георгиева в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231600600288 по описа за 2023 година

С присъда на РС Монтана от 07.06.2023г. по НОХД № 1350/2021г., подсъд. Й. А. от гр. *, обл. *е признат за невиновен в това, че на 15.04.2021г в гр. *, на бул. „*” пред супермаркет „*” е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива на орган на властта – служителите от сектор „ПП” към ОД на МВР *– младши автоконтрольор М. Д., младши автоконтрольор В.В.и служителите от ГООР към РУ *– старши полицай А.А. и полицай М.М., като обиждал и заплашвал всички служители с викове: „*! *! *!”, оказал съпротива при извършване на проверка по реда на ЗДвП и изритал старши полицай А. при вкарването му в служебния автомобил във връзка със задържането му за 24 часа по реда на ЗМВР, поради което и на основание чл. 304 от НК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.325,ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Недоволна от така постановената присъда е останала РП Монтана, която я протестира изцяло и в срок. Моли съда да приеме, че деянието е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин. Моли съда да отмени атакуваната првисъда и го признае за виновен и осъди по повдигнатото обвинение, като му наложи справедливо наказание. В протеста се поддържа, че деянието е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства и изводите на съда са неправилни и незаконосъобразни.

Прокурорът поддържа протеста в открито съдебно заседание и моли съда да отмени 1 постановената присъда и постанови нова с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита деянието за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин.

Подсъд. Й. А. се явява лично и с адв. Е. Й. и оспорва протеста на прокуратурата, счита, че не е извършил престъпно деяние и се касае за незаконосъобразни действия от страна на органите на реда спрямо него, довели и до собствената му реакция. Моли съда да потвърди атакуваната присъда.

Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилият протест, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Протеста е неоснователен. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Монтана. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

Доказателственият материал по делото, събран в хода на воденото досъдебно производство и в хода на съдебното следствие, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество.

На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, законосъобразно и обосновано е приел, че не е установено по несъмнен и кате-горичен начин от събраните по делото доказателства подсъд. Й. А. да е извършител на престъплението по чл. 325, ал.2, вр. с ал. 1 от НК.

Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили отменяване на присъдата.

Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:

Подсъд. Й. А. живее в гр. *, обл. *. На 15.04.2021г същият отишъл в гр. *, в сектор „Пътна полиция /ПП/“ към ОД МВР *, за да регистрира закупен от него автомобил.

Недоволен от забавеното обслужване и пререждане от други лица поискал среща с началника на сектора – свид. Е.И.. Пред кабинета му, на подсъдимия също се наложило да изчака, тъй като вътре имало двама полицаи. След тяхното излизане от кабинета, преди него вътре влезли други две цивилни лица. Тези обстоятелства довели до това, подсъд. А. и началника на сектор сектор „ПП“ да разменят реплики относно реда в сектора. Недоволен от „липсата на ред“ подсъд. А. решил да напише жалба до Директора на ОД МВР *, относно случая. Отишъл при сътрудника по охраната – свид. Л. А. и му поискал лист и химикал за да напише жалба. Докато подсъдимият пишел жалбата, свид. А. докладвал на свид. Й. Х., че има гражданин, който се оплаква, че се забавя процесът по регистриране на МПС. Свид. Х. провел разговор с подсъдимия и бил запознат с намерението му да подаде жалба до директора на Областната дирекция, относно организацията на работата в сектор „ПП“ и 2 грубото отношение спрямо него.

По същото време в сектор „ПП“ бил извикан дежурния автопатрул на ОД МВР *в състав младши автоконтрольор М. Д. и младши автоконтрольор В. В. – свидетели в хода на наказателното производство. Видно от записите на камерите на патрулния автомобил същите били в сектора в 16.08ч, където им била извършена проверка от прекият им ръководител - инспектор Д.П., а свид. В. получил указания от старши инспектор К.К. – началник група „Пътен контрол“. Свидетелите Д.и В. изчакали подсъд. А. до 16.49ч пред сектор „ПП“, когато същият потеглил с новорегистрирания си лек автомобил рег. № * Свидетелите го последвали със служебния си автомобил с рег. № * Полицейският автомобил следвал известно време автомобила управляван от подсъдимия, като двамата младши автоконтрольори са категорични, че по време на движението подсъдимия не извършил нарушение на правилата за движение. Около 16.52ч пред магазин „*“ в гр. *, Д. и В.решили да спрат управлявания от подсъдимия А. лек автомобил и да му извършат „рутинна проверка“. След спирането на автомобила подсъд. А. отказал да изпълни разпореждането на свид. Д. да загаси двигателя на МПС-то и да слезе от него. Между двамата възникнал скандал. Подсъд. А. бил принудително изваден от управляваното от него МПС от свидетеля Д. и му били поставени белезници. На място за съдействие бил извикан и дежурен автопатрул на РУ *в състав – свидетелите А.А. и М.М.. Двамата пристигнали, когато на подсъд. А. вече били поставени белезници на ръцете и оказали съдействие на Д. и В. за поставяне на подсъдимия на задната седалка на управлявания от тях лек автомобил марка „*“, модел „*“ и транспортирането му до РУ *. Същият бил задържан за срок от двадесет и четири часа по ЗМВР, като не му била осигурена исканата от него адвокатска защита и не му бил извършен и медицински преглед.

Изложената по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция приема за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и експертни заключения. Въпреки положените усилия от страна на първостепенният съд – назначени експертизи – първоначална, повторна и тройна видеотехническа, разпитани множество свидетели, предявените и обстойно обследвани от съда и страните веществени доказателства по случая – записите от камерите на патрулния автомобил на свидетелите . и Д., не са установени по несъмнен и безспорен начин обстоятелства застъпвани в твърденията и на двете страни. Не е установено твърдението на подсъдимия, че телефонът му е издърпан от ръцете, хвърлен на пътното платно и като резултат от това повреден от страна на полицейските служители, че на същия са нанасяни удари от страна на полицейските служители – първоначално при извеждането му от управляваното от него МПС, впоследствие при качването му в патрулния автомобил и при оформянето на документите свързани с неговото задържане в сградата на РУ Монтана.

Не са установени и доказани по несъмнен и безспорен начин и твърденията на полицейските служители, че спрямо тях подсъдимият е изричал обидни думи „*! *! *!“. Тези твърдения в хода на съдебното следствие са подкрепени единствено и само от свидетелските показания на потърпевшите полицейски служители, въпреки обстоятелството, че същите в 3 свидетелските си показания заявяват, че на мястото на инцидента е имало множество събрали се граждани и поведението на А. е предизвикало възмущение у тях. Разпитаните двама свидетели[1]Л.П. и Д.П. от присъстващите на мястото граждани не са чули обидни реплики от страна на подсъд. А. към служителите на реда.

Не са установени и твърденията на свид. А., че подсъд. А. го е изритал няколко пъти в областта на корема и слабините. Видно от тройната автотехническа експертиза на видеозаписа се забелязва единствено рязко отдръпване на един от полицейските служители от задната врата на патрулния автомобил, след като подсъдимият е вкаран в него и сложен по гръб на задната седалка, но причината за това отдръпване не е документирана.

При така установената безспорно доказана фактическа обстановка, правилно и законосъобразно съда е приел, че в конкретния случай не е доказано по категоричен и безспорен начин, че действията на подсъдимия са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъплението по член 325, ал.2, вр. с ал. 1 от НК.

Обект на престъплението хулиганство е редът, установен в страната и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.

Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява явна демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени и лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.

Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени. Разпоредбата на чл. 325, ал. 2 НК съдържа три отделни хипотези: 1. когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред; 2. когато деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или 3. когато се отличава с изключителна дързост.

Съпротива срещу органите на властта или представители на обществеността, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред има, когато извършителите не прекратяват действията въпреки намесата на тези органи.

Относно наличието на тези основни признаци на състава на престъплението по член 325, ал.1 от НК в конкретния случай, правилно и законосъобразно съдът е приел, че поведението на подсъд. А. следва да се разглежда в неговата цялост от момента на първоначалния му досег с органите и служителите на ОД МВР *– посещението му в сектор „ ПП“ на 15.04.2021г до освобождаването му от ареста на РУ *на следващия ден. С оглед спецификата на състава по който е внесено обвинението от страна на представителя на прокуратурата и последователността на развитие на случилото се между А. и служителите 4 на ОДМВР *, изваждането на отделни елементи от цялото действие осъществило се на 15.04.2021г би довело до грешни фактически и най-вече правни изводи относно наличие или неосъществено престъпно деяние. Характерно за развитието на ситуацията е, че същата протича през един сравнително продължителен интервал от време, с постепенно ескалиране на действията от страна, както на подсъдимия, така и на служителите на ОДМВР *, довели в крайна сметка до употребата на физическа сила и помощни средства по отношение на А. и неговото задържане за срок от 24ч в РУ *. Правилно съдът е проследил хронологията на случилото се и взаимната връзка между действията на подсъд. А. в сектор „ПП“, „следенето“ по време на управление на МПС-то, неподчинението на А. пред супермаркет „*“ в гр. *, както и последващата ситуация в сградата на РУ *.