Решение № 9718 от 27.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9718 гр. С, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 202411101** по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Б. В. Г., ЕГН **********, против „В“ ЕООД, ЕИК ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № ***/17.06.2024 г. на работодателя „В“ ЕООД и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 3 118,16 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 19.06.2024 г. – 30.06.2024; 3/ с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5 456.78 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 работни дни; 4/ с правно основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 7 405,64 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 22.05.2024 г. до 18.06.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.08.2024 г.

/датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 5/ с правно основание чл. 226, ал. 1 КТ за обезщетение за вреди от задържане на трудова книжка в размер на 4 287,47 лева за периода 19.06.2024 г. – 03.07.2024 г.

В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 14.02.2023 г. е заемалдлъжността „П“, с код по НКПД: **, при работодателя „В“ ЕООД, по силата на сключен между него и „В“ ЕООД трудов договор от същата дата. Уговорено било 8-часово работно време, при основно трудово възнаграждение в размер на 7 350 ,00 лева. Сочи, че ответникът възложил устно на служителя изпълнението на трудовите задължения да се извършва дистанционно (т. нар. home office), като на ищеца б и л предоставен служебен лаптоп. С допълнително споразумение от 03.07.2023г. страните уговорили трудовото възнаграждение да се изплаща до 23-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Сочи, че депозирал 1 двумесечно писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, получено от ответника на 26.04. 2024 г., като в срока на предизвестието, на 19.06.2024 г., трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № ***/17.06.2024 г. на работодателя, с която на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Оспорва се законосъобразността на заповедта, с която на ищ еца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение. В тази връзка се излагат следните съображения и твърдения: твърди, че не е извършил посочените в заповедта нарушения, като излага, че се е явявал на работа през посочения в заповедта период. Сочи, че за период от 20 дни през месец май не разполагал със служебен лаптоп, доколкото същият му бил отнет от ответника. На 21.05.2024 г. му бил осигурен нов лаптоп, в който обаче липсвали всякакви програми и платформи, необходими за изпълнение на трудовите му задължения, като въпреки това работодателят възложил на ищеца чрез системата „JIRA“ да разработи и предостави програмен код. Излага, че за периода от 22.05.2024 г. до 05.06.2024 г. е изпълнил трудовите си задължения, като е изработил и финализирал програмния код, като на 10.06.2024 г. кодът бил качен в платформата „Bitbucket”, а така също е инсталирал и всички необходими програми за изпълнение на служебните си задължения. Относно неотчитането на работното време в платформата „Clockify”, излага, че не е получавал писмена заповед/инструкция или указание, че в негово задължение попада подобно отчитане, като след отправеното му предупреждение от страна на работодателя, е въвел работното си време за целия процесен период . Оспорва неотчитането на работното време в “Clockify” да е еквивалентно на неявяването на работа. Твърди още, че процесната заповед била немотивирана, доколкото липсвало индивидуализация на вменените на служителя нарушения. По отношение нарушението за непрестиране на работа по възложените задачи, твърди, че при възлагане на задачите от страна на работодателя, не се посочвал срок за изпълнение на същите, липсвала и регламентация относно механизма за предаване и отчитане на задачите. Сочи още, че системно е предоставял на работодателя информация относно работния процес. Поддържа се, че дори и да се установява извършеното дисциплинарно нарушение, то наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението. В тази връзка се сочи, че работодателят не е взел предвид факта, че на ищеца му е било необходимо технологично време, в което да инсталира и настрои нужните му програми на служебния си лаптоп, възложеният за изработка код бил изготвен от работника и предоставен от работодателя, като след отправената му забележка, ищецът е въвел със задна дата изпълненото в работно време от него за процесния период, което свидетелствало за отговорно поведение и вземане предвид указанията наработодателя. Излага, че въпреки положения труд, аз периода от 22.05.2024 г. до 18.06.2024 г. ответникът не е заплатил на служителя полагащото му се трудово възнаграждение. Сочи, че брутното му трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ уволнението, бил в размер на 7 405,64 лв. На следващо място, ищецът посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение не му било изплатено и обезщетение за 14 работни дни неизползван платен годишен отпуск за периода на действие на трудовото правоотношение в размер на 5 456,78 лева. Излага още, че при прекратяване на трудовото правоотношение, трудовата му книжка била задържана от работодателя, 2 като му била върната едва на 03.07.2024 г. В резултат на изложеното за ищеца възникнали имуществени вреди, поради невъзможност да ползва обезщетение за безработица, да реализира трудов доход. При изложените твърдения, моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените искове. Поддържа се, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е редовно и законосъобразно извършена от работодателя, като на работника била предоставена възможност да даде обяснения във връзка с нарушенията на трудовата дисциплина, за които впоследствие м у е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Излага, че ищецът системно е нарушавал трудовата дисциплина в месеците до неговото предизвестие. Сочи, че първоначално ищецът бил назначен да работи по проект “Каравело”, за нов клиент на работодателя, като впоследствие бил прехвърлен да работи по друг проект - GP Station. Сочи, че по възложения му проект ищецът не бил навлязъл в материята, изработеното от него за периода януари 2024 - април 2024 не можело да се използва, доколкото било нефункционално и не било съобразено с изискванията по проекта. Това наложило работодателят да предприеме действия по пренаписването на всичко за собствена сметка, чрез външен подизпълнител. Излага още, че ищецът пропускал и регулярни срещи с управителя на ответното дружеството, въпреки отправената му забележка на 12.04.2024 г. да въвежда разбивка на работното си време всеки ден, това така и не било изпълнено от страна на ищеца. Сочи, че доколкото служителят не е попълвал системата за електронно отчитане, то се приемало, че същият не се е явил на работа за посочения период. Отделно, се сочи и че ищецът не е предал възложената работа в посочените срокове. Твърди, че на 22.05.2024 г. служителят все още не бил конфигурирал новата си служебна машина, като това се случило едва в края на следващия работен ден - 23.05.2024 г. Излага, че на 10.06.2024 г. ищецът качил на предоставената за това платформа извършената от него работа, като на 13.06.2024 г. предал на работодателя служебния си лаптоп, като подписал приемо-предавателен протокол, че не е премахвал информация от него, доколкото била отправена такава молба до него от работодателя. Въпреки това обаче, находящата информация била изтрита. Излага, че на ищеца действително се дължало обезщетение за неизползван годишен отпуск, но оспорва неговия размер, като счита, че същият възлиза на сумата от 4 669,96 лв. Оспорва предявения иск за обезщетение за вреди от задържане на трудовата му книжка, като в тази връзка излага, че служителят умишлено не си е взел книжката от работодателя, въпреки че същата била надлежно оформена и готова за взимане. Отделно, посочва, че не се дължало обезщетение за периода от 19.06.2024 г. до 27.06.2024 г., поради отправеното от служителя предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение. Не се оспорва, че на ищеца се дължи заплащане на трудово възнаграждение в размер на 3 327,35 лв. за периода от 22.05.2024 г. до 18.06.2024 г.

Оспорва се предявения иск за присъждане на обезщетение за периода на оставане без работа, доколкото ищецът е бил дисциплинарно уволнен. Оспорва се предявения иск и по размер, доколкото за периода след 27.06.2024 г. не се дължало обезщетение. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете, като се претендират разноски по производството.

3

В срока по чл. 131 ответникът предявява насрещен иск за осъждане на Б. В.

Г. да му заплати сумата в размер на 1 250 лв., частично предявена от общия размер на иска от 14 700 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от два месеца, поради дисциплинарно уволнение на работника Б.

В. Г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.09.2024 г.

/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на насрещната исковата молба. Навеждат се твърдения за нередовност на същата, а по същество предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ето защо моли за отхвърляне на същия.

С молба, депозирана в открито съдебно заседание от 10.03.2025 г. ищецът е направил искане за изменение на размера на предявените осъдителни искове, като с протоколно определение от същата дата съдът на основание чл. 214, ал. 1 е допуснал исканото изменение, при което: искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 КТ за обезщетение за оставане без работа, поради прекратяване на трудовото правоотношение, вместо първоначално предявения размер – 3 118,16 лева, следва да се счита предявен за сумата от 3113,28 лева за същия период; искът с правно основание чл. 244, ал.1 КТ следва да се счита предявен за сумата от 6 615,72 лева, вместо първоначално предявения размер - 5 456,78 лева; искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да се счита предявен за сумата от 7 160,60 лева, вместо първоначално предявения размер - 7 405,64 лева; искът с правно основание чл.226, ал.1 КТ следва да се счита предявен за сумата от 4 280,76 лева, вместо първоначално предявения размер - 4 287,47 лева. Със същото протоколно определение съдът е прекратил частично производството: по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над размера на предявения иск след допуснатото изменение от 3 113,28 до първоначално заявения размер – 3 118,16 лева; по иска с правно основание чл.128, ал.2 КТ за разликата над размера на предявения иск след допуснатото изменение от 7 160,60 лева до първоначално заявения размер – 7 405, 64 лева и по иска с правно основание чл.

226, ал.1 КТ за разликата над размера на предявения иск след допуснатото изменение от 4280,76 лева до първоначално заявения размер – 4287,47 лева.

От своя страна, в открито съдебно заседание от 28.04.2025 г. ищецът по насрещния иск е направил искане за изменение размера на същия, като с протоколно определение от същата дата съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал исканото изменение, при което насрещният иск следва да се счита предявен за сумата от 14 700 лв., представляваща пълния размер на предявената претенция.