Решение № 2411 от 23.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2411 гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20231110203738 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. А. В. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №8028/06.02.2023г. на началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията за съдържание по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени датата и мястото на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, т.е. нямало точно и ясно описание на нарушението, въз основа на какви доказателства. Отделно от това, се позовава на разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба №11 на МРРБ, според която само превозвач или собственик на товарния автомобил можело да отговаря за претоварването, а в ДР на ЗАвП била дадена легална дефиниция на понятието „превозвач“. В конкретният случай, жалбоподателя бил само водач на автомобила и немяло разпоредба, която да му вменява да следи за претоварването. В тази връзка, следвало да се има предвид и разпоредбата на чл.11 от Наредба №11 на МРРБ, където се посочвало, че лицето, което извършва превоза - превозвачът носи отговорност за движението на извънгабаритното ППС и осигуряването на съответните документи.

Намира, че е нарушена и разпоредбата на чл.36 от същата наредба, тъй като проверката 1 не се сочило да са присъствали за съдействие службите за контрол на МВР, с оглед и на изискването на чл.37, че представител на МВР дава указания при съставяне на АУАН на водача, на съпровождащите го лица и на длъжностни лица, отговорни за превоза, когато са нарушени разпоредбите на същата наредба. Като самостоятелно основание извежда и това, че в случай на установяване на административно нарушение от водач на МПС като физическо лице, е следвало АУАН да бъде съставен от органите на МВР, както се предвиждало в разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП. Изтъква също така, че в НП не е обсъдена възможността за приложение на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН, съответно налице ли са основанията да се приеме, че случая е маловажен, като прави искане, за приложението на чл.28 от ЗАНН, в случай, че съдът не се съгласи с горните съображения.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Депозирани от него са писмени бележки с вх.№134731/15.05.2023г., в които напълно преповтаря съображенията от жалбата за незаконосъобразност на НП.

Наказващият орган не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Депозиран е отговор на жалбата от юрк. Н. с вх.№133151/12.05.2023г., в които оспорва жалбата като неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изтъква, че АУАН и НП са със задължителните реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а наказващият орган има правомощия по чл.53, ал.2 от ЗАНН да издаде НП, при допуснати пороци в акта, тъй като е установил по безспорен начин деянието, автора и неговата вина. Сочи, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, позовавайки се на разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП като физическото лице нарушило разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП и в този смисъл изложеното в жалбата, че за това нарушение отговорност може да се ангажира само на превозвача или собственика на автомобила, нямало законово основание.

Намира, че неприложима в случая е разпоредбата на чл.177 от ЗДвП, тъй като органите на МВР съставяли АУАН на водачите на товарните автомобили само в случаите когато се нарушават правилата за движение по пътищата, свързани с правилата за безопасност, поради което и при проверка на товарните автомобили, каквато е направена по оси за претоварване, ненужно е съдействието на органите на МВР, тъй като компетентните служители били тези от АПИ и именно те са извършили и приключили проверката, както и в съответствие със законовите изисквания са съставили АУАН. Счита, че от събраните доказателства категорично се установило извършеното нарушение, за което лицето е наказано, при правилно определяне на глобата, с отчитане на всички обстоятелства. Противопоставя се случаят да се оцени като маловажен и да се приложи чл.28 от ЗАНН, предвид на предмета на защита на обществените отношения. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в 2 тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на В. А. В. е наложена глоба от 2000 лева, за това, че на 09.01.2023г. в 11:28ч. на път II-18, км 35, на 4 км. преди разклона за с. Казичене в посока с. Лозен - с. Казичене е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „Рено“, рег.№******, като в процес на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на земна маса, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл.8, ал.2, вр. ал.1 от Наредба №11/03.07.2011г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при измерване с електронна мобилна везна на маса и поосово натоварване е констатирано, че измереното разстояние между осите е 1.38 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 24.635 това, при максимално допустимо натоварване от 19 това, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредбата с превишение от 5.635 тона, т.е. ППС е тежко по смисъла на чл.3, ал.2 от наредба №11, а движението на такова е забранено и се осъществява само с разрешение за превишаване на максимално допустимите норми на раздел II от наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя - нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. чл.8, ал.2, вр.ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2011г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.

НП е издадено въз основа на АУАН №0009048/09.01.2023г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП, приложени към отговора на жалбата писмени доказателства от юрк.

Николов с вх.№133151/12.05.2023г.

Разпитани по делото са свидетелите А. М. А. - актосъставител и Н. Й. К. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които на 09.01.2023г. при изпълнение на задълженията си по превенция на тежкотоварния трафик спрели за проверка товарен автомобил, който се управлявал от жалбоподателя, превозващ земна маса. В хода на проверката се извършило замерване с електронна мобилна везна и ролетка и установили, разстояние между осите от 1.38 метра и претоварване на главната задвижваща ос от 24.435 тона, при допустимо от 19 тона. За нарушението бил съставен АУАН на водача на автомобила, тъй като макар да не бил превозвач или собственик, а се установило, че е шофьор в транспортно дружество, той носил отговорност за товара, включително и претоварването. Самата електронна везна била сертифицирана, преминала през периодичен контрол и използвана, съгласно указанията - на равен терен.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

3

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

При проверка на съставения АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното НП, съдът установи наличие на предписаното съдържание по чл.42 от ЗАНН, включително по чл.42, т.4 от ЗАНН, тъй като е направено точно и в максимална степен ясно и конкретно описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване. Актът е съставен и връчен при спазени на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актосъставителят е оправомощено лице със заповед №РД-11-247/31.03.2022г. на председателя на УС на АПИ.

Съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2011г. на МРРБ, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и поверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14,ал.3.

Съгласно чл.56, ал.2, т.1 от ЗП, нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници"за нарушения по републиканските пътища.

Видно от тези разпоредби, няма законово основание жалбоподателят да счита, че компетентните органи да издадат АУАН за нарушение на Наредба №11/03.07.2011г. на МРРБ са контролните органи на МВР.

При проверка на НП се установиха задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и конкретно на т.5. Съдът вече имаше възможност да коментира горе съдържанието на акта и не счита, че следва да повтаря, тъй като има идентичност в НП.

То е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №РД-11-246/31.03.2022г. на председателя на УС на АПИ и на осн. чл.56, ал.3, т.1, пр.1 от ЗП.

Констатациите в акта и НП за претоварване на ППС категорично се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като последователни и незаинтересовани. Тези показания се потвърдиха от приложените писмени доказателства, разписка от използваната мобилна електронна везна и не се отричат от жалбоподателя. Използваната везна е от одобрен тип средство за измерване, съгласно удостоверение №06.07.4603 и е преминала периодична проверка, въз основа на заявление през м.04.2022г., което означава, че на датата на замерване - 09.01.2023г. е годна. Действително везната е използвана за установяване на конкретното нарушение след срока на валидност на одобрения тип, което не я прави негодна за използване, предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 и чл.43 от Закона за измерванията, тъй като срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, но използваната везна отговарят на 4 одобрения тип, предвид, че е преминала последваща проверка, при която не са установени отклонения. При това положение, съдът счита, че претоварването е категорично установено.

Категорично се доказа, че ППС е тежко по смисъла на чл.3, ал.2 от наредба №11, а движението на такова е забранено и се осъществява само с разрешение за превишаване на максимално допустимите норми.

В случаят спорът се състои в наказателно отговорното лице и правилно ли е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, който е бил водач на МПС, но не и превозвач или собственик.

Разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б. "а" от ЗП, под която е подведено административното нарушение не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Затова, субект на процесното нарушение е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на пътя, като управлява тежко по смисъла на чл.3, ал.2 от Наредбата. В тази връзка е и разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от същата наредба.

Изводът се потвърждава от съдържанието на приложената санкционна норма на чл.53, ал.1 от ЗП, предвиждаща налагане на наказание глоба на физическите лица, които нарушават разпоредбата на чл.26, ал.2 или които извършват или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

По този начин категорично се доказа, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан.

Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като то по никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид и определената от законодателя санкция за извършването му отразява степента на обществената му опасност. Сериозното превишение на допустимата маса и натоварване на осите повишават обществената опасност на конкретното нарушение.