Решение № 67 от 19.06.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. гр. Добрич, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично при закрити врати заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20233200900044 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по молба на „**“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“Д“ №42, представлявано от управителите П. Т. И. и С. Г. С., с която е отправено искане за постановяване на съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност на молителя поради неплатежоспособност, а в условията на евентуалност поради свръхзадлъжнялост.

Молителят основава искането на следните обстоятелства: Излага се, че ** е осъществявало търговия на едро с хранителни стоки. На 29.09.2015г. дружеството преустановило дейността си и вече осем години не я извършва. На посочената дата управителят подал Уведомление по чл.77 от ДОПК до ТД на НАП - Варна, че възнамерява да поиска обявяване на неплатежоспособност на дружеството и откриване на производство по несъстоятелност. През 2015г. такава молба не била подадена до съда, тъй като срещу ** започнало принудително изпълнение по няколко изпълнителни дела, образувани по описа на ЧСИ **, в резултат на които част от задълженията на дружеството към негови кредитори били частично погасени след извършено разпределение от съдебния изпълнител, който успял да продаде и осребри имущество не само на дружеството, но и на неговите солидарни длъжници - двамата съдружници и управители П. Т. И. и С. Г. С..

Финансовите затруднения на дружеството започнали в периода на обслужване на инвестиционен банков кредит, получен през 2014г. Първоначално затрудненията били временни, но след това се утвърдили като постоянни. Последното издължаване на дружеството към негов кредитор е в края на септември 2015г. След това погашения към кредитори са правени само чрез съдебен изпълнител в хода на образуваните изпълнителни 1 дела. Дружеството няма нает персонал по действащи трудови договори. Всички договори били прекратени през 2015г.

Към момента дружеството не е в състояние да удовлетвори своите кредитори поради липса на имущество. То не притежава нематериални активи, дълготрайни материални активи, дългосрочни финансови активи, краткотрайни материални активи. Няма вземания от длъжници. Няма парични средства по банкови сметки, нито наличности в каса. Липсата на имущество е резултат от осъщественото принудително изпълнение върху активите. Не се очаква генериране на приходи с оглед на преустановената от години дейност и липса на персонал.

Дружеството има пасиви, които по данни от последния счетоводен баланс са задължения към финансови предприятия (над 1 година) на стойност 352 000 лв. и към бюджета (данъчни задължения) на стойност 133 189,50 лв.

Последният съставен и приет от дружеството ГФО е за 2016г. и той е обявен в търговския регистър. Няма обявен ГФО за 2017г. и за 2018г. За 2019г. е подадена декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, че дружеството не осъществява търговска дейност през отчетния период. Тя е вписана на 15.10.2020г. За следващите отчетни периоди декларации не са подавани предвид измененията от края на 2019г. в Закона за счетоводството, с които бе облекчен режима за деклариране на липса на дейност за данъчнозадължените лица и бе позволено това обстоятелство да се декларира еднократно.

Данните в последния счетоводен баланс на дружеството към 31.01.2023г. позволяват да се изчислят коефициенти на ликвидност (обща, бърза, незабавна, абсолютна) под референтните граници (около единица) и установяват невъзможност на дружеството да покрие задълженията си. Коефициентите на задлъжнялост и на платежоспособност са отрицателни величини и представят състояние на финансова нестабилност на дружеството.

Сочи се начална дата на неплатежоспособност - 29.09.2015г.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От справка по партидата на дружеството в Служба по вписванията се установява, че длъжникът не притежава недвижими имоти. В Дирекция "Местни данъци" към община град Добрич също липсват данни за притежавани недвижими имоти. Видно от справките от Дирекция "Местни данъци" към община град Добрич и ОД на МВР Добрич, по партидата на дружеството се водят три моторни превозни средства – товарен автомобил П. Б. с рег.№**, товарен автомобил П. Б. с рег.№** и товарен автомобил Ф. Т. с рег.№****. Установява се, че два от товарните автомобили не са налични, предадени са за отпадъци, неотрегистрирани от КАТ поради наличие на наложени върху същите запори от ЧСИ и публичен изпълнител.

Третият товарен автомобил е продаден от ЧСИ чрез осъществена публична продан в принудително изпълнение срещу молителя.

По партидата в Търговския регистър на дружеството има обявен годишен финансов отчет за 2018 г., за 2019 г. има представено заявление, че дружеството не е извършвало дейност, за 2020 г., 2021 г. и 2022г. няма подаван отчет или заявление.

Съгласно справка от НАП, офис Варна се установява, че в ТД на НАП -Варна има 2 образувано изп.дело №****г. Видно от справката, делото е образувано за задължения на молителя „**“ ООД в общ размер от 229749,09 лв., в т.ч. 123840,78 лв. главница, 105508,31 лв. лихва и 400 лв. нелихвоносна част. Наложени са следните обезпечителни мерки: запор върху банкови сметки; запор въхру движими вещи /3 броя товарни автомобили/ и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки.

Съгласно приетата по делото счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено и се кредитира от съда като обективно, се установява следното: Непогасените и изискуеми задължения на „**“ ООД към датата на изготвяне на заключението – 12.05.2023 г. са в размер на 452111,81 лв. – главници и 232,961,60 лв. – лихви и нелихвоносни взамания.

Задълженията към ТД на НАП възлизат на 124240,78 лв. – главници и 105508,31 лв. – лихви. От извършената от вещото лице проверка не се установява към коя дата молителят е преустановил плащанията. Най-ранно възникналото задължение е публично такова към НАП, на основание декларация по ЗДДС за период м.ноември 2012г. в размер на 1833,13 лв.

– главница и с падеж 14.01.2013г. През този период погашения са правени само чрез ЧСИ в хода на образуваните изпълнителни дела №**, №** и №**. Не се установяват данни и документи за вземания на молителя „**“ ООД от длъжници.

Считано след 31.12.2017г. и към датата на изготвяне на заключението молителят не притежава парични средства и бързоликвидни краткотрайни активи. Не притежава също и дълготрайни материални активи. Притежаваното имущество е осребрено в хода на посочените изпълнителни дела.

Финансовите резултати на молителя по отчетите и балансите му за последните две години, в които същият е упражнявал основната си дейност са, както следва: за 2015г. -83 хил.лв. и за 2016г . -10 хил.лв. Считано от 2017г. до 2022г. финансови години дружеството не осъществява основната си дейност поради настъпилите финансови затруднения, имащи траен характер. Вещото лице дава заключение за необратим характер на финансовите затруднения на търговеца.

Вещото лице дава стойности на коефициентите за ликвидност за изследваните години /2015г., 2016г., 2017г., 2023г./, както следва: Коефициент за обща ликвидност – 0,73; 0,70;

0,00; 0,00 /при общоприета минимална стойност 1/. Коефициент за бърза ликвидност – 0,72;

0,70; 0,00; 0,00

/при общоприета минимална стойност 0,5-1/. Коефициент за незабавна ликвидност – 0,20; 0,17; 0,00; 0,00 /при общоприета минимална стойност 0,5-0,7/.

Коефициент за абсолютна ликвидност – 0,180; 0,14; 0,00; 0,00 /при общоприета минимална стойност >=0,2/. Коефициентите на финансова автономност за изследваните години са: 0,03;

0,02; -0,69; -1,00 при общ норматив 0.33. Реципрочният на него коефициент на задлъжнялост е съответно 32,80; 63,60; -1,45; -1,00 към посочените години. Коефициентът на задлъжнялост следва да бъде със стойност не по-голяма от 1. Под тази стойност може да се направи извод за финансова уравновесеност. Коефициент над 1 дава информация за превишение на единица пасив спрямо единица собствен капитал.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл.607а от ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на дружество с ограничена 3 отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. То се инициира съгласно чл.625 от ТЗ по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.

В нормата на чл.608, ал.1 от ТЗ е дефинирано понятието неплатежоспособност, като е регламентирано, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.

За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца. Извод за това дали е налице неплатежоспособност се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на длъжника, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, в това число и дали той притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения.

От събраните по делото доказателства съдът формира извода, че молба е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл.625 от ТЗ, длъжникът е търговец по според чл.1 от същия, като се установи наличието и основанието неплатежоспособност.

Налице са изискуеми публични задължения на длъжника към ТД на НАП по смисъла на чл.608, ал.1, т.2 от ТЗ.

Според презумпцията предвидена в чл.608, ал.2 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията си по някое от групите вземания изброени в чл.608, ал.1, т.1, 2, 3 от ТЗ.

В настоящия случай към датата на подаване на молбата длъжникът е спрял плащанията по дължимите и изискуеми публични задължения към НАП, поради което на основание чл. 608, ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

На следващо място съдът при преценка състоянието на неплатежоспособност изследва показателите за ликвидност. Съдът възприема за меродавни коефициентите по заключението на вещото лице, тъй като показателите, с които работи експертът, отразяват реалното положение на предприятието към посочения момент, с оглед на това, че са взети предвид всички фактори. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент "1", тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Финансовите задължения на дружеството са с дълготраен характер. Вещото лице е посочило, че няма 4 наличното имущество, което е достатъчно да покрие разноските по несъстоятелността. За 2015г. и 2016г. коефициентът на обща ликвидност на ответника е под единица, за 2017г. и 2023г. е 0. За периода след 31.12.2017г. няма никакви доказателства длъжникът да е развивал дейност и да е реализирал печалба. Ето защо съдът приема, че не се оборва презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, тъй като съгласно разпоредбата на чл.608, ал.3 от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.