Решение № 95 от 21.05.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр.Пловдив, 21.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ

ВЕСЕЛИНА

СЕМКОВА при секретаря Гинка Големанска и с участието на прокурора Марин Пелтеков, след като разгледа докладваното от съдията Веселин Хаджиев ВНOХД № 165 по описа на ОС Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 309/25.11.2019 г. по НОХД №

370/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ н.с., подсъдимият Т.И.Р. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 11.02.2017 г. в гр. *, обл.

Пловдив е управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,70 на хиляда, установено по надлежния ред - с комплексна съдебно-медицинска и химико-токсилогична експертиза, поради което и на основание чл.343б ал.1 вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 200 лева.

На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1,т.7 от НК подсъдимия Т.И.Р. е лишен от право да управлява МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.

Подсъдимият Т.И.Р. е признат за ВИНОВЕН, в това, че на 11.02.2017 г. в гр. *, обл.

Пловдив, по хулигански подбуди е причинил на П.Б.П., лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в окосмената част на главата, охлузвания с кръвонасядания по шията, охлузване по ляво коляно, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2, вр. чл.54 от НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ

СВОБОДА.

Подсъдимият Т.И.Р. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 11.02.2017 г. в гр.*, област Пловдив, в условието на продължавано престъпление, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както следва: - спрял принудително лек автомобил „Опел Корса" с рег. № ****, управляван от *** и иззел от същата свидетелство за управление на МПС, без да има правомощия за това, - в сградата на РУ – МВР гр. * отправял обидни и цинични изрази спрямо ***, а именно: „ти да не си светица, аз знам кой те е ****, ти си ****.." и спрямо П.Б.П., а именно: „ще те туширам, където си искаш.. с майка ти, баща ти..“ „ще ти разбия муцуната, когато аз преценя... когато очакваш и когато ти не очакваш", „дреме ми на тая работа" , поради което и на основание чл.325 ал. 1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА

ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Т.И.Р. е наложено едно общо и най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23, ал.3 от НК, към така наложеното на подсъдимия

Т.И.Р. общо най-тежко наказание е присъединено и наказанието ГЛОБА в размер на 200 лева, както и наказанието лишаване от право да управлява МПС, за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия Т.И.Р. общо най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

Подсъдимият Т.И.Р. е осъден да заплати на частния обвинител П.Б.П., сумата от 1200 лева, представляваща направените от последния разноски по делото.

На основание чл.189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Т.И.Р. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР ПЛОВДИВ, направените в досъдебното производство разноски в размер на 834.28 лева, както и да заплати по сметка на РС Пловдив сумата от 290 лева, представляваща направените разноски в съдебното производство.

Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия Т.Р., чрез неговия защитник адв. Т., в която се навеждат доводи относно незаконосъобразността на съдебния акт, поради недоказаност на обвинението. Поддържа се и становище, че при постановяване на атакувания съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения /отстраними от въззивната инстанция/, в резултат на което, наложените наказания на подсъдимия се явяват явно несправедливи. Твърди се, че не е доказано по несъмнен начин дали подсъдимият е управлявал МПС под влиянието на алкохол, на посочената от обвинението дата. Не са отчетени и показанията на свидетелите ** и *, които подкрепят защитната теза на подсъдимия, за изпито от последния количество алкохол в един по-късен момент. Оспорва се и резултата от химико-токсилогичната експертиза поради това, че в същата е прието подсъдимият да е консумирал различен от посочения от него алкохол. Излагат се съображения за недоказаност на обвинението по чл.131, ал.1, т.12 вр с чл.130, ал.2 от НК, като се твърди, че подсъдимият е бил нападнат от частния обвинител и е действал в състояние на неизбежна отбрана. Защитата смята, че обвинението по чл.325, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК също не е доказано по категоричен начин, като е на мнение, че действията на свидетелката * са провокирали реакцията на подсъдимия, който като * е поискал обяснения за това ѝ поведение. Относно изречените от подсъдимия обиди към свидетелката **, би следвало да няма наказание, тъй като подсъдимият е отвърнал на отправени към него обиди.

С жалбата се прави доказателствено искане за назначаване на повторна СМЕ и химико-токсилогична експертиза.

Иска се отмяна на присъдата, като се постанови нова такава, с която подсъдимият Р. да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, адв. Т. – защитник на подсъдимия Р., поддържа жалбата. Смята, че обвинението не е формулирано коректно, като в обвинителния акт е посочена само датата на извършване на деянието по чл.343б, но не е уточнен часа, а от там кога и с каква концентрация на алкохол в кръвта е управлявал МПС бил подсъдимия, което прави защитата срещу така повдигнатото обвинение невъзможна.

Твърди, че подсъдимият не е нападал никого, а се е защитавал от нападналите го П. и **. Изтъква, че подсъдимият е *, юрист с дългогодишна практика, самият той *** и ако е бил употребил алкохол преди инцидента, нямало да се върне в **.

Отново посочва, че действията на подсъдимия по отнемане на СУМПС от св. *, макар и не като ** са били с цел изясняване на ситуацията с отнемане на предимство на пътя.

Подсъдимият Р. поддържа заявеното от защитника му. Смята, че е обвинен несправедливо. Твърди, че е консумирал алкохол след инцидента, както и че уискито и виното са били с високо съдържание на алкохол, а не както е прието в експертизата.

Представителят на Окръжна прокуратура намира присъдата на Районен съд Пловдив за правилна, законосъобразна.Счита,че обвинението е доказано по несъмнен начин от свидетелските показания и приетите от съда заключения на вещите лица, касаещи концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

В последната си дума, подсъдимият Р. иска да бъде оправдан.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, макар и не на изложените от защитата основания.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

Към 11.02.2017 г. подсъдимият Т.Р. работел на длъжност

„****, с месторабота ***. Съгласно график за дежурства на * в РУ на МВР гр. *, изготвен лично от подс. Р., на 10, 11 и 12.02.2017 г. той бил дежурен на разположение след 17.30 часа на 10.02.2017 г. /петък/.

Вечерта на 10 срещу 11.02.2017 г., свидетелите П.П. и

*П. гостували на свидетелката **, в дома ѝ в гр. *, където двамата свидетели употребили алкохол. Малко след 02.30 часа на 11.02.2017 г. си тръгнали, като решили до дома им да ги откара ** с л.а. „Опел Корса“, с peг. № ****, собственост на бащата на П.П..

Около 02.50 ч. * управлявала автомобила по ул. “*“ в гр. *. Когато наближила кръстовището с ул. „*“ тя намалила скоростта на автомобила, тъй като за нея имало знак „Стоп“. Без да спира изцяло движението на автомобила и след като се уверила, че по ул. “Г. С. Раковски“ няма движещ се автомобил, * навлязла в кръстовището. В този момент по ул. “*“ с л.а. „*“ с рег. № ****, като го управлявал, се движел подс. Т.Р., който идвал от лявата страна на автомобила на свид. *. Провокиран от горното, Р. решил да настигне и спре управлявания от * автомобил, което и сторил. Слязъл от автомобила си и се приближил до шофьорската врата на другото превозно средство, като поискал документите на водача - *, взел свидетелството ѝ за правоуправление на МПС и я подканил да кара към сградата РУ на МВР гр. *, без да има такива полицейски правомощия.

Тъй като подсъдимият, с оглед заеманата от него длъжност в *, не притежавал правомощия да извършва контрол на безопасността на движението на моторните превозни средства, а и бил във видимо нетрезво състояние – миришел на алкохол и залитал, действията му възмутили пътуващите със свид. * свидетели П.П. и * П.. Последните двама слезли от автомобила и между тях и подс. Р. възникнал словесен конфликт, който прераснал във физически сблъсък между Р. и П.П., при който подсъдимият хванал свидетеля за фланелката, с която бил облечен и го съборил на земята, след което настъпил левия му крак в областта на коляното. При падането на земята свид. П. П. си наранил главата.

Всичко това се случило в близост до игрална зала „*“ и привлечени от виковете на подсъдимия и свидетелите, от нея излезли клиенти: свидетелите ****, които разделили Р. и П. П.. Веднага след като П. станал от земята, подал сигнал за случилото се на ЕЕН 112, а подсъдимият се обадил от телефона си на дежурния в РУ на МВР гр. * и поискал съдействие за проверка за алкохол пред игрална зала „*“.

След обаждането на П.П. на ЕЕН 112, като сигнала бил пренасочен към дежурната част на РУ на МВР гр. *, но връзката се разпаднала, той се обадил на майка си – свидетелката **, с молба да отиде тя в сградата на РУ на МВР гр. *, където отивал и той заедно със свидетелите * и Б. П..

След обаждането на подс. Р. ***, на място бил изпратен дежурен екип от РУ на МВР гр. *в състав свидетелите ** и **, които почти незабавно пристигнали на мястото на инцидента. Двамата полицейски служители установили, че л.а. „Опел Астра“ с peг. № **** е там с водачката и двамата пътници, а автомобила с водач подс. Р. бил напуснал мястото. Полицейските служители разпоредили на * да кара към сградата на РУ на МВР гр. * за снемане на обяснения.

От своя страна подсъдимият пристигнал с автомобила си в сградата на РУ на МВР гр. * и там представил шофьорската книжка на *, като с груб тон отправил реплики към намиращите се в управлението дежурни служители - свидетелите ** и **, че не си гледат работата.

След като свидетелите *, П. П. и Б.П. пристигнали в управлението, * и Б. П. били приканени от свид. В. да напишат собственоръчни обяснения за случилото се. Свид. В. преценил, че по-късно ще снеме обяснения и от св. П. П., тъй като в момента последният бил силно афектиран и под влиянието на алкохол. Докато тримата - *, П. П. и

Б.П. били в кабинета на В., пред сградата на управлението се намирали свидетелите * и **. Докато В. снемал обясненията, в кабинета му влязъл подс. Р. и започнал да се саморазправя с * и Б.П., но В. го помолил да напусне кабинета му и той излязъл. Свид. *, която се намирала пред входа на сградата на управлението, чула виковете на подсъдимия, когото тя познавала от по-рано.

Няколко минути по-късно Р. излязъл във фоайето на сградата до входната врата, като на * ѝ направило впечатление, че той е във видимо нетрезво състояние, т.е. потвърдило се това което синът ѝ свид. П. П. вече ѝ бил споделил. Когато го видяла, тя решила да проведе разговор с него, за да разбере каква е причината за случилото се, и се обърнала към него по име, като го нарекла „*“ /с оглед познанството им от по-рано/, на което подс. Р. ѝ казал,че не ѝ е никакъв „*“, след което тръгнал в посока към автомобила си, но през това време свид. * му казал да спре и да каже какво е станало.