Решение № 1064 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1064 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110208383 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод постъпила жалба от „*****“ ЕООД, представлявано от управителя А. А. А., против наказателно постановление /НП/ № 38-44/ 25.03.2025 г., издадено от председател на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ /ДАНС/, гр.София, с което на основание чл.123, ал.1 и чл.116, ал.1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 500 лв.

(седем хиляди и петстотин лева) за нарушение на чл.76, ал.1 от ЗМИП, вр. чл.54, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари /ППЗМИП/.

В жалбата се твърди, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени материални и процесуални нарушения, както и че е извършена неправилна преценка относно факктическата обстановка по случая. Моли се за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на жалбоподателя. Не се излагат допълнително доводи в подкрепа на жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от надлежно 1 упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление; подробно се мотивир в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение, както и сочи на прекомерност на адвокатско такова.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

„*****“ ЕООД, представлявано от управителя А. А. А., е „обменно бюро“, задължен субект по смисъла на чл.4, т.4 от ЗМИП.

На 21.06.2024 г. в 16:05:40 ч. на каса на обекта за обмяна на валута на жалбоподателя /съгласно Удостоверение за вписване на обменно бюро № 1471 от 30.12.2016 г. и Приложение № 1 от същата дата/, нах. се в ***********, е закупена от клиент ***** /***/ сумата от 155 000 евро по курс 1.955830 лв. за 1 евро, с левова равностойност 303 153.65 лв. Тази сделка по обмяна на валута е свързана с плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от/на клиент на ***, като е регистрирана с издадени от жалбоподателя фискален бон № 0019284 и бордеро № 185325 от 21.06.2024 г. След проверка от компетентните органи е извършена преценка за това, че жалбоподателят като обменно бюро, задължен субект по чл.4, т.4 от ЗМИП, е бил длъжен да уведоми дирекция „Финансово разузнаване“ към ДАНС за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута в срока по чл.54, ал.1 от ППЗМИП, а именно до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията.

Изискани са относими документи от жалбоподателя и е извършена служебна проверка в деловодната система на САД ФР-ДАНС. Проверката приключила със заключение, че за периода 01.07.2024г.-15.07.2024 г. от жалбоподателя не е предоставена изискуемата информация по отношение на спазване на задължението по чл.76, ал.1 от ЗМИП по-горе.

Въз основа на установеното на 10.02.2025 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя. На база на същия председателят на ДАНС издал процесното наказателно постановление на основание чл.123, ал.1 и чл.116, ал.1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание 2

„имуществена санкция“ в размер на 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин лева) за нарушение на чл.76, ал.1 от ЗМИП, вр. чл.54, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари.

Горната фактическа обстановка съдът намери за доказана от събрания по делото гласен и писмен доказателствен материал. Съдът цени показанията на свидетеля Й. К. като последователни, логични, последователни и непротИ.речиви, в унисоон с приложените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира писмените доказателства, събрани и преобщени по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За АУАН се установява, че е съставен от компетентен орган. Нарушението е точно и ясно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от свидетели и е връчен на жалбоподателя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че се съдържат всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН, и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, дружеството-жалбоподател е извършило от обективна страна нарушение на на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП , вр. чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП , като в качеството си на обменно бюро е извършило на 21.06.2024 г. сделка по обмяна на вялута с 3 плащане в брой с левова равностойност над 30 000 лева или равностоййност в чужда валута, осъществено с клиент *** и не е уведомило за това дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС в законоустановения срок /до 15 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията, в случая до 15.07.2024 г. включително/.

С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

При реализацията на административнонаказателната отговорност справедлИ. административнонаказващияят орган /АНО/ е наложил имуществена санкция в размер, предвиден от закона.

В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (стойността на сделката надвишава десетократно минималният праг, над който следва да се декларират сумите, което сочи на по-висока степен на обществена опасност) и на нарушителя (за същия не се установени нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасносткакто и от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства процесният случай да разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения; в този смисъл не е налице маловажен случай. Затова съдът не цени наведените от жалбоподателя доводи в цялост, те целят постигането на благоприятен изход за страната по делото.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав прие, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.

Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ , вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 70.00 евро.

4

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-44/ 25.03.2025 г., издадено от председател на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“, гр.София, с което на основание чл.123, ал.1 и чл.116, ал.1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 500 лв.

(седем хиляди и петстотин лева) за нарушение на чл.76, ал.1 от ЗМИП, вр. чл.54, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари.

ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция "Национална сигурност", сума в размер на 70 евро, дължими за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5