Решение № 102 от 28.03.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Червен бряг, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20214440100849 по описа за 2021 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.149 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от А. К. Р., с ЕГН ********** от ................, в качеството си на майка и законен представител на малолетния С. С.ов Х., с ЕГН **********, роден на 04.05.2010 г. срещу С. Х. Х., с ЕГН ********** от ................, с която на основание чл.149 от СК се иска от съда да постанови решение и осъди ответника да заплати издръжка за минало време за времето от юли 2020 г. до 01.02.2021 г. Твърди се, че от месец юли 2020 г. ответника е напуснал семейното жилище и не е предоставял издръжка за детето. В исковата молба се твърди още, че с Решение № 22 от 01.02.2021 г. постановено по гр. д. № 138 по описа на ЧРС за 2021 г. родителските права над роденото от съвместното съжителство на страните дете са предоставени на ищцата, определено е местоживеенето му при нея и ответника е осъден да заплаща издръжка за него от 01.02.2021 г. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане на ответника е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок в канцеларията на съда не е депозиран писмен отговор.

ИЩЦАТА – редовно призована, в съдебно заседание се явява лично и поддържа изцяло предявеният иск. Позовава се на писмени доказателства.

ОТВЕТНИКА – редовно призован не се явява лично в съдебно заседание и не се представлява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически обстоятелства: Видно от приложеното у-е за раждане, е че ищцата е 1 майка, а ответника – баща на детето, което обуславя правният интерес от водене на иска и активната и пасивната легитимация на страните в процеса. С Решение № 22 от 01.02.2021 г. постановено по гр. д. № 138 по описа на ЧРС за 2021 г. родителските права над роденото от съвместното съжителство на страните дете са предоставени на ищцата, определено е местоживеенето му при нея и ответника е осъден да заплаща издръжка за него от 01.02.2021 г. По делото е установено, че от началото на месец юли 2020 г. ответника е напуснал семейното жилище и не е предоставял издръжка за детето.

При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА ПО чл. 149 СК: Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад до завеждане на иска. В производството по този текст доказателствената тежест пада върху ответника. Ищцата не е длъжна да доказва нуждата от издръжка за претендирания период за минало време. Ако ответникът твърди, че такава нужда не е съществувала или, че пък доброволно е доставял издръжка той следва да докаже тези обстоятелства. Ищцата твърди, че с бащата на С. Х. Х. живеят разделени от началото на месец юли 2020 г. и, че от тогава само тя се е грижила за отглеждането на детето им. С Решение № 22 от 01.02.2021 г. постановено по гр. д. № 138 по описа на ЧРС за 2021 г. родителските права над роденото от съвместното съжителство на страните дете са предоставени на ищцата, определено е местоживеенето му при нея и ответника е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за него от 01.02.2021 г. в размер на 1500.00 лв. С оглед разпоредбата на чл. 149 от СК съдът намира, че правно релевантният факт за начало на фактическа раздяла между страните и съответно задължение за предоставяне на издръжка е от 01.07.2020 г.

При така установените фактически обстоятелства съдът приема, че за процесният период – 01.07.2020 г. до 01.02.2021 г. ищцата е отглеждала сама малолетния С. С.ов Х., с ЕГН **********, роден на 04.05.2010 г., като през този период, същия е имал нужда от издръжка и от двамата родители. В хода на делото не се събраха доказателства, че в процесния период бащата да е предоставял някаква издръжка за своето ненавършило пълнолетие дете. Същия, като негов баща е дължал такава издръжка за периода от 01.07.2020 г. до 01.02.2021 г.

Изводите на съда, обосновали преценката относно размера на дължимата занапред издръжка при постановяване на Решение № 22 от 01.02.2021 г. постановено по гр. д. № 138 по описа на ЧРС за 2021 г., са меродавни и при определяне на размера на издръжката за минало време – от 01.07.2020 г. до 01.02.2021 г. и определя уважаване на този иск размер от 1500.00 лв. месечно или общо за претендирания 7 месечен период в размер на 10 500.00 лв.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК – С. Х. Х., с ЕГН ********** от ................ да заплати на А. К. Р., с ЕГН ********** от ................, в качеството й на майка и законен 2 представител на малолетния С. С.ов Х., с ЕГН **********, роден на 04.05.2010 г. месечна издръжка за минало време, за периода от 01.07.2020 г. до 01.02.2021 г. в размер на 10 500.00 /десет хиляди и петстотин/ лв. за детето, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.02.2021 г.

ПОСТАНОВЯВА , на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

3