Решение № 5419 от 25.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5419 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Теодора И. Въззивно гражданско дело № 20221100505927 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска - държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез пълномощника областния управител на област София, с упълномощен от последния процесуален представител Л.И., юрист в администрацията на Областния управител на област София, срещу решение № 20007117 от 25.01.2022 г. по гр.д. № 77070/2018 г. на СРС, ГО, 142 състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че ищците М. И. М. и В. И. М. са собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, на поземлен имот пл. № 9, кв. 403 по плана на гр. София, м. „Левски-бул. Ботевградско шосе-рамка“, одобрен със заповеди № РД-09050-263/27.05.1997 г. и № РД-09-50609/18.11.1999 г., целият поземлен имот с площ от 185 кв.м., с идентификатор *** по КККР,.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение.

Твърди се, че същото е постановявано при допуснати съществени процесуални нарушения (на чл. 236, ал. 2 ГПК): необсъждане на възражението на ответника за безстопанственост на имота; обсъждане на заключенията на съдебнотехническата и на съдебнопочерковата експертиза, въпреки че първото установява ирелевантен факт (несъставяне на АДС преди 2010 г.), а при второто констатациите на вещото лице не съответстват на действителността.

1

Сочи се и допуснато нарушение на материалния закон – на чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗС, както и на § 1 ЗДЗС. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предавания иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ищците М. И. М. и В. И. М., чрез адвокати Б. С. и Л.С., се излага становище за недопустимост на въззивната жалба поради подаването й от лице без представителна власт. При условията на евентуалност се поддържа неоснователност на същата. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е редовна по смисъла на чл. 262, ал. 1 ГПК – отговаря както на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК, така и на изискванията на чл. 261 ГПК.

Не е налице твърдяното от въззиваемите несъответствие на жалбата с изискванията на чл. 261, т. 2 ГПК. Към жалбата е приложено пълномощно № ОА 23-1629/10.02.2022 г. от областния управител на област София, с което, в качеството му на пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 32, т. 4, вр. чл.

31, ал. 2 ГПК и съгласно предоставените му права с пълномощно изх. № 02-01-39/17.01.2022 г., е преупълномощил Л.И. – правоспособен юрист, на длъжност главен специалист в отдел „Разпоредителни сделки, обезщетителни процедури и държавна собственост“, дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ към Областната администрация на област София, да представлява Република България по заведените от и срещу нея дела, отнасящи се до недвижими имоти – държавна собственост, находящи се на територията на област с административен център гр. София. В изпълнение на дадените от СГС указания, по делото е представено цитираното в предходното пълномощно изх. № 0201-39/17.01.2022 г., с което министърът на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 31, ал. 2 ГПК преупълномощава областният управител на област София да го представлява, лично или чрез преупълномощено от него лице, по делата отнасящи се до недвижими имоти държавна собственост, находящи се на територията на област с административен център гр. София, включително с права да подава искови молби, въззивни, касационни и частни жалби и др. Представено е и актуално пълномощно изх. № 02-01151/09.06.2023 г. от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Поради редовност на въззивната жалба и допустимост на въззивното производство, въззивната жалба подлежи на разглеждане.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Делото има за предмет предявен от М. И. М. и В. И. М. против държавата, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост, основан на придобивна 2 давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Ищците твърдят, че са владели имота много повече от 10 г. преди предявяване на иска – от 1986 г. до 05.12.2018 г. (предявяване на иска), само те двамата, непрекъснато и необезпокоявани от никого. От 1950 г. до 1986 г. имотът бил владян от родителите на ищеца. Снабдили са се с издаден по обстоятелствена проверка констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение № 35/02.06.2010 г. по описа на нотариус Й.Л., с който М. И. М. е признат за собственик на посоченото оригинерно придобивно основание, през време на брака му с ищцата В. И. М..

Държавата с отговора на исковата молба оспорва предявения иск. Твърди, че имотът е държавна собственост и е било невъзможно придобиването му по давност от ищците за периода от 1986 г. до предявяване на иска предвид забраната да се придобиват по давност вещи държавна собственост, установена в чл. 86 ЗС, ред. до 01.06.1991 г., когато отпада забраната за придобиване по давност на вещи частна държавна собственост, и предвид разпоредбата на § 1 ЗДЗС, според която придобивната давност за имоти частна държавна собственост спира да тече от 01.06.1991 г. до 31.12.2022 г. В отговора на исковата молба държавата не сочи конкретно придобивно основание, по силата на което е станала собственик на имота. В първото по делото заседание пред районния съд твърди, че „на основание чл. 6 ЗС безстопанствените имоти са били вписвани като държавна собственост“, във връзка с което поставя задача на експертизата кой е вписан като собственик на имота в разписните листове към съответните регулационни планове.

От фактическа страна съдът намира следното:

От нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение № 35/02.06.2010 г. на нотариус Й.Л. се установява, че ищецът М. И. М. е признат за собственик, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, на процесния ПИ с пл. № 9 от кв. 403 по плана на гр. София, м. „Левски-бул. Ботевградско шосе-рамка“, одобрен със заповеди № РД-09050263/27.05.1997 г. и № РД-09-50-609/18.11.1999 г., целият ПИ с площ от 185 кв.м.

Нотариалният акт е вписан в СВ на 02.06.2010 г.

В молбата – декларация за издаване на нотариалния акт вх. № СО0100/0109/17.03.2009 г. е удостоверено на 26.05.2009 г., от отдел „Управление на общинската собственост“ при район „Подуяне“, СО, че процесният имот не е актуван като държавна или общинска собственост.

С протокол от 18.12.2009 г. е направено предложение да се уважи искането на М. М. за издаване на акт по обстоятелствена проверка за ПИ 9, в УПИ III, в кв. 403, м. „Левски – Ботевградско шосе“, с мотиви: „няма АДС по ЗДС“.

При съставянето на нотариалния акт по обстоятелствена проверка е бил представен договор от 15.05.1950 г., сключен между К.Г.Т., продавач, и И.М.Г., купувач, за продажба на имот от 400 кв.м., за доказване на началната дата, на която е установено владението и основанието за това.

Нотариалният акт е издаден през време на брака, сключен между М. И. М. и В. И.

Георгиева на 12.10.1986 г., видно от удостоверение за граждански брак № 042187/12.10.1986 3 г.

Бащата на ищеца И.М.Г. е починал на 23.09.1991 г., а майката на ищеца Й.Д.Г. е починала на 01.11.2004 г., видно от удостоверения за наследници изх. № № 01111/ 31.01.2020 г. и 01113/ 31.01.2020 г.

От свидетелските показания на И.Г.Ч., живеещ в имот съседен на процесния, се установява, че спорният имот е бил собственост на други лица, но от 1956 г. до настоящия момент винаги е ползван и обработван само от семейството на ищеца М. М. – първоначално от родителите му, а впоследствие само от М. М. и съпругата му. До преди 7-8 г. (2012 г. – 2013 г.) се е използвал от тях за зеленчукова градина. От 1956 г. до настоящия момент винаги е бил е ограден с мрежа и колове. Следва да се посочи, че в същия смисъл са били и показанията на свидетелите, разпитани при съставянето на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който се легитимират ищците, видно от протокол от 01.06.2010 г. по н.д. № 226/2010 г. на нотариус Й.Л..

Имотът е актуван като частна държавна собственост с АЧДС № 07557/ 03.05.2010 г., вписан в АВ на 27.07.2011 г. В акта не е посочено правното основание за придобиване на имота от държавата – не са изложени факти, довели до придобиване на имота, нито е конкретизирано някое от установените в закона придобивни основания. Посочено е, че за имота преди този акт няма други съставени по-рано актове за държавна или общинска собственост.

Според заключението на приетата по делото съдебнопочеркова експертиза, изготвена въз основа на представеното по делото четливо копие на посочения АЧДС, подписът, положен от името на ОУ на област София Д.К. срещу „УТВЪРЖДАВАМ: …“, е копие на подпис, положен от Д.Д.К.. В проведеното на 06.08.2020 г. открито съдебно заседание вещото лице Д.В. е пояснило, че под „копие на подпис“ в случая не следва да се разбира, че подписът е копиран, а че е намерено съответствие между признаците, отразени на копието и тези в подписите, използвани за сравнителен материал.

От заключението на вещото лице Р.П. по изготвената съдебнотехническа експертиза и комбинирана скица към нея, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Р.К. се установява, че по КП от 1977 г. процесният имот е съставлявал северната реална част от имот пл. № 8, целият с площ от 450 кв.м. През този имот е бил прокаран канал, който е разделил имота на две части, а по-късно на мястото на канала била изградена улица. Северната част от имот пл. № 8 е отразена с нов пл. № 9 в следващия КРП от 1983 г. По РП от 1983 г. имот пл. № 9 е бил включен в УПИ I – „За изложбени площи на ДСО Мототехника“, кв. 305. По КП от 1997 г. имот пл. № 9, кв. 403, е изобразен с кафява линия между точките 1, 2, 3, 4, 5, 1 на скицата към заключението на вещото лице Р. П., и е с площ от 185 кв.м. По РП от 1998 г. имот пл. № 9 съставлява реална част от УПИ III – „За комплексно обществено обслужване“, кв. 403, включващ и множество други имоти. Имот пл. № 9, кв. 403, е нанесен, със същите кадастрални данни и площ, в одобрените през 2016 г.

КККР като ПИ с идентификатор ***.

4

Според вещото лице Р. П., документите по делото не съдържат данни процесният имот да е бил одържавяван.

В писмо изх. № 93-01-157/ 22.05.2009 г. от СО, район „Подуяне“ е посочено, че няма данни за проведени отчуждителни процедури за спорния имот. В писмо от 10.12.2009 г. от СО, район „Подуяне“ е посочено, че отчуждителни процедури е имало за следните имоти: за имот пл. № 15, актуван с АЧОС № 1895/25.03.2003 г. (преписка № 146/1988 г.), като отчуждаването е отменено за част от имота със заповед на кмета на СГО № РД-43109/29.03.1995 г.; за имот пл. № 14 и за имот без планоснимачен номер (бивш пл. № 3), актуван с АДС № 2899/09.07.1991 г. (преписка № 165/1988 г.). Представени са и отчуждителните преписки за тези имоти. За останалите имоти, попадащи в УПИ III – „За комплексно обществено обслужване“, кв. 403 (сред които е и спорният имот пл. № 9), няма данни за проведени отчуждителни процедури.

В този смисъл е и информацията, съдържаща се в представеното и от двете страни писмо от СО-ДАГ до ОУ на София от 15.02.2010 г. – посочено е, че процесният имот е извън терена, актуван за държавна собственост с АДС № 2899/09.07.1991 г. Актуван като държавен е бил имот около 2 дка, намиращ се на север от имоти пл. № 11 и пл. № 10, и на северозапад от процесния имот пл. № 9.