Решение № 8398 от 09.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8398 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря С. К. К. като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20231110101522 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с първоначалните ответници К. Й. С. и С Д. С.

/починал в хода на производството и на негово място са конституирани наследниците му по закон Д. С. С. и Р. С. С./ са в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент 7, находящ се в гр. /////. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното от тях и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК ответниците са депозирали възражения срещу издадената заповед за изпълнение, поради което съдът му е указал да предяви установителен иск за установяване на претенцията си, което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че К. Й. С., Д. С. С. и Р. С. С. /в качеството им на наследници на С. Д. С./ му дължат, както следва: К. Й. С. сумата от 4364,28 лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 606,84 лв. – лихва за забава от 15.09.2020 год. до 14.06.2022 год., сумата от 40,48 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. и сумата от 7,44 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 год. до 14.06.2022 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.06.2022 1 год. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите, Д.

С. С. сумата от 1091,07 лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 151,71 лв. – лихва за забава от 15.09.2020 год. до 14.06.2022 год., сумата от 10,12 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. и сумата от 1,86 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 год. до 14.06.2022 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.06.2022 год. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите и Р. С. С. сумата от 1091,07 лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 151,71 лв. – лихва за забава от 15.09.2020 год. до 14.06.2022 год., сумата от 10,12 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. и сумата от 1,86 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 год. до 14.06.2022 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.06.2022 год. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите.

Претендира и сторените разноски.

Ответникът-К. Й. С. е депозирала в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като твърди, че не е потребител на топлинна енергия за процесния имот, тъй като върху имота има учредено право на ползване на трети лица.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.

Ответникът-Д. С. С. е депозирала в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като твърди, че наследодателят й и първоначален ответник-С. Д. С. не е бил собственик на процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.

Ответникът-Р. С. С. е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като твърди, че наследодателят й и първоначален ответник-С. Д. С. не е бил собственик на процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.

Третото лице помагач-„ТС” основателността на исковете.

ЕООД не изразява становище относно

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на 2 доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.

В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период.

Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящият случай ответниците оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия за апартамент № 7, находящ се в гр. /////, за който се претендират процесните суми. В исковата молба ищецът твърди, че С. Д. С. /починал в хода на производството/ и К. Й.

С. са собственици на процесния имот, без да е посочил от какво произтича това им право. От приетия като доказателство по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот прехвърлен срещу издръжка и гледане дело №4650/1979 год. е видно, че ЙДВ е прехвърлил на дъщеря си К. Й. С. своята ½ идеална част от процесния имот срещу задължението на последната да осигури на ЙДВ и ДИВа сносен и нормален живот, докато са живи. От изложеното следва, че ответницата К. Й. С. притежава право на собственост върху ½ идеална част от имота респ., че в качеството си на собственик на ½ от имота е потребител на топлинна енергия за процесния имот и период. По отношение на правото на собственост върху имота на С. Д. С. /наследодател на ответниците Д. С. и Р. С./ съдът приема, че от страна на ищеца не бяха ангажирани такива. Не беше установено и дали имота е прехвърлен по време на брака му с К. С. или е придобил другата ½ идеална част на някакво различно придобивно основание. За да установи право на собственост на С. С. върху имота обаче, ищецът е представил нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот дело №21834 от 2093 год., който не установява право на собственост. С оглед изложеното и доколкото ищецът не доказа качеството на С. Д. С. на потребител на топлинна енергия, съдът приема, че само на това основание исковете спрямо ответниците Д. С. и Р. С. са неоснователни и недоказан и не следва да се обсъждат останалите възражения за недължимост на процесните суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното 3 предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.

Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №16-334 за топлоснабдяването.

Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Ответникът К. Й. С. не оспорва исковете по размер, поради което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено по категоричен начин потребената топлоенергия в определеното количество и нейните стойности за исковия период, а именно-за целия имот сумата от 6546,47 лева за периода 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. и 60,76 лева, представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение.

Както беше посочено по-горе, съдът приема, че ответникът К. С. е собственик на ½ идеална част от процесния имот, поради което исковете спрямо нея следва да се уважат за сумата от 2182,14 лева и да се отхвърли до пълния претендиран, спрямо нея, размер от 4364,28 лева, като неоснователен и за сумата от 20,24 лева, представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение и да се отхвърли до пълния предявен размер от 40,48 лева, като неоснователен.

На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период е частично основателна.

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия 4 отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В случая са начислявани лихва след издаване на общите фактури. Доколкото ответникът не ангажира доказателства за погасяване на дължимото, в срок, то съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви претендирани върху сумата дължима за топлинна енергия е основателен. На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че размерът на дължимата лихва върху претенцията за потребена топлинна енергия е 303,42 лева, за периода от 15.09.2020 год. до 14.06.2022 год., като следва да се отхвърли до пълния предявен, спрямо нея, размер от 606,84 лева.

По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.

По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.