Разпореждане № 55591 от 04.05.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 55591 гр. София, 04.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА Частно гражданско дело № 20221110112906 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410, вр. с чл. 248 ГПК.

Съдът е издал Заповед за изпълнение от 08.04.2022 г. въз основа на заявление, подадено от „...” АД срещу В. Р. К.. От длъжника е постъпило възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и да представи доказателства за това, като е предупреден, че при неизпълнение на указанията заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Указанията не са били изпълнени, поради което с разпореждане от 20.03.2023 г. заповедта е обезсилена, а заявителят е осъден да плати на длъжника направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в производството в размер на 300 лв. съобразно направеното искане във възражението по чл. 414 ГПК.

В молба от 04.04.2023 г. заявителят е направил искане за изменение на постановеното разпореждане в частта за разноските, като присъденото възнаграждение да бъде намалено съобразно наведеното възражение за прекомерност. Длъжникът не изразява становище по подадената молба.

Молбата на заявителя е подадена в срок (едноседмичният срок за обжалване на разпореждането), като не е необходимо представяне на списък по чл. 80 ГПК, доколкото се касае за оспорване разноските на насрещната страна, поради което молбата се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съдът намира, че възражението на заявителя по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. В тази връзка, не е налице пречка да бъде намален дължимият хонорар под минимума на чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., доколкото тази разпоредба противоречи и на чл. 101 § 1 вр. чл. 4 § 3 ДФЕС съобразно решение на СЕС по дело № С-427/16, според което възнагражденията по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. имат характер на хоризонтално определяне на 1 минимални тарифи от сдружение на предприятия и придържането към тях би довело до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар в нарушение на чл. 101 § 1 ДФЕС, ако същото не е необходимо за постигането на опредЕ. легитимна цел. В случая определянето на висок минимален хонорар, обвързан с цената на иска, за извършване на процесуално действие по даване на правен съвет, води до осъждане на насрещната страна да плати прекомерно възнаграждение за осъществената в рамките на заповедното производство защита по подаване на немотивирано писмено възражение по образец, което не съответства на защитавания по правило от нормативната уредба (в това число и подзаконовата такава под формата на наредби) обществен интерес и не преследва осъществяването на опредЕ. легитимна цел, а обслужва единствено частния интерес на опредЕ. професионална прослойка в обществото. В този смисъл, съдът намира, че за настоящата съдебна инстанция с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществената правна защита и съдействие уговореният и заплатен размер на възнаграждението за процесуално представителство на длъжника – 300 лв., се явява прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 50 лв.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗМЕНЯ разпореждане от 20.03.2023 г. по гр.д. № 12906/2022 г. по описа на СРС, 26 състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ разпореждането в частта, в която „...“ АД, ЕИК ..., е осъдено да заплати на В. Р. К., ЕГН **********, сумата за разликата над дължимите 50 лв. до пълния размер на присъдената сума от 300 лв., разноски в производството (т.е. за сумата от 250 лв.).

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2