Решение № 29 от 23.02.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Търговище, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора Д. П. С. като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500021 по описа за 2024 година Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, депозирана от ОБЩИНА

ТЪРГОВИЩЕ, представлявана от кмета д-р Дарин Димитров, ПРОТИВ Решение № 593/17.11.2023 г., постановено по гр.дело № 20233530101170 по описа на РС-Ттърговище, с което е допусната промяна на фамилното име на И. И. И., с ЕГН **********, с което е записан в Акт за раждане № 398 от 01.07.1999г., издаден от Община Търговище, на И.И.Я. на осн. чл.19 ал.1 от ЗГР.

Считайки обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въззивникът моли за неговата отмяна и постановите друго, с което иска на ищеца да бъде оставен без уважение като неоснователен.

В жалбата са изложени следните доводи:

Въззивникът счита искането за промяна на фамилното име от И. на Я. за неоснователно, цитирайки разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗГР – „Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов 1 или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго“.

Отбелязва, че има заведено друго дело с идентичен предмет от брат на ищеца ГД 20233530101169 по описа на ТРС, с което PC Търговище мотивирано е отхвърлил молбата за промяна като неоснователна, това решение е обжалвано пред въззивната инстанция и е предмет на В.гр.д. № 20233500500280 по описа на ОС- Търговище. Сочи, че още с отговора на исковата молба, община Търговище е заявила, че счита иска за неоснователен и недоказан.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор по жалбата – нито от насрещната страна, нито от Районна прокуратура-Търговище, в качеството й на контролираща/заинтересована страна по делото.

В о.с. з. въззивникът се представлява от пълномощника си юрк. К., която поддържа депозираната жалба. Процесуалният представител на въззиваемия, оспорва жалбата, с доводи, че първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно – съдът е достигнал до правилния извод, че обстоятелството, че молителят е известен в обществото с името Я., е „важно обстоятелство“, което налага промяна на името, като по въпроса дали субективното желание на лицето да носи определено име може да се квалифицира като мажно обстотялство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР има установена съдебна практика, цитирайки решение № 1426/10.12.2008г. на ВКС по гр.д. № 396/2008г., ІІІ г.о. Не претендира разноски Представителят на Окръжна прокуратура дава становище за основателност на жалбата, тъй като счита, че не е доказано по съответния начин, че се касае действително за наличието на важни обстотялстваразпитани са майката и бабата и представяне на една визитка, като по никакъв начин не се установява, освен чрез семейството, това дали ищецът е бил известен с това име или той го е ползвал, за да иска при наличието на съществени обстоятелства да си промени името.

Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.

Разгледана по същество- жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

2

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Депозираната МОЛБА за промяна във фамилното име на молителя е обоснована с обстоятелствата, че роденият през 1999г. молител, записан в акта за раждане ( а в последствие и в личната си карта) с имена И. И. И., през последните няколко години не използва фамилното име на баща си И., а фамилното име на майка си – Я.а и е познат в обществото като И. Я.; от ранна детска възраст не контактува с баща си, отгледан е единствено от майка си Л.

И.а Я.а, която от дълги години пък се занимава с различни бизнеси, поради което е добре позната сред хората в Търговище, а и не само; в притежаваната от майка му брокерска фирма за недвижими имоти „Лик Консулт“, в която двамата с брат му А. помагат дейно на майка си, всички клиенти ги познават като семейство Я.и, дори във визитката си на брокер ищецът фигурира с фамилното име Я.; твърди, че още преди да завърши училище, той и брат му започнали да се представят като Я.и, и всички близки, приятели, роднини и клиенти се обръщат към него с фамилията Я.. Сочи, че това разминаване във фамилното му име, с което е познат и използва в обществото, и вписаното в акта за раждане и в личната му карта му създават разбираемо неудобство, поради което счита, че са налице важни обстоятелства, обуславящи промяната на фамилното му име от И. на Я..

В срока по чл. 131 ГПК Община Търговище е взела становище, че молбата е допустима, но неоснователна, по съображения, че макар в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР да не са посочени примерно какви обстотялства са важни, за да дадат основание за промяна на името, изхождайки от основните принципи правото и на обществения морал, „важни обстоятелства“ по смисъла на тази законова норма „ще са такива, които са направили лично, обществено неудобно и неподходящо за молителя носенето на името в частта, в която се иска промяна“. Счита искането за промяна на фамилното име от И. на Я. за неоснователно, цитирайки разпоредбата на чл.

14, ал. 1 от ЗГР.

Районна прокуратура Търговище е изразила писмено становище, че молбата е допустима, а по основателността й ще бъде взето становище в съдебно заседание, като е направила доказателствено искане за справка от Бюро съдимост при РСТ и от ОД на МВР- Търговище.

В проведеното на 16.11.23г. о.с.з. страните, чрез своите процесуални 3 представители поддържат молбата и отговора си. РП-Търговище не е изпратила представител, не е взела становище по основателността на молбата.

Към депозираното искане за промяна молителят е приложил заверени копия от акта си за раждане, препис-извлечеие от акта за раждане, от личната си карта; както и визитна си картичка с логото и името на „Лик Консулт“ на името И. Я., „Брокери продажби и наеми“. В о.с.з. пред РСТ, са разпитани като свидетели неговата майка и баба му по майчина линия. Ответникът не е поискал и не е ангажирал доказателства.

По искане на РП – Търговище е представена Справка за съдимост от РСТ-Бюро за съдимост (л. 25-26), съгласно която молителят е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, реабилитиран на осн.чл.86, ал.1,т.1 и т.3 от НК, считано от 06.10.21г., както и Справка от ОД на МВР-Търговище (л.27), удостоверяваща, че към 24.10.23г. молителят И. И. няма и не е имал принудителна адм.мярка по Закона за българските лични документи (ЗБЛД).

От така събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът, род.на 28.06.2099г., е записан с имената И. И. И., роден от майка Л.

И.а Я.а и баща И.И.М. Обстоятелството, че майка му Л. Я.а има регистрирана фирма за недвижими имоти „Лик Консулт“ не се оспорва от страните. В представената визитка ищецът се рекламира като „брокер продажби и наеми“ в процесната брокерска фирма с името И. Я.. От показанията на св. Л. Я.а (майка на молителя) и на св. А.Я.а негова баба по майчина линия), се установява, че родителите на молителя са се разделили отдавна (И. е бил на на 5 годинки), като оттогава той и брат му не са получавала издръжка от баща си, и към момента не контактува с него и нямат близки отношения. Децата са израстнали при майката и използват нейната фамилия. Откакто е навършил 18 години работи във фирмата при майка си и използва същата фамилия като нейната. Майката си е създала собствен бизнес с недвижими имоти, в който фигурира с фамилията Я.а. Бизнесът на майката е успяващ и молителят желае да вземе нейната фамилия. Според двете свидетелки в обществото знаят И. с фамилията Я.. Когато хората му звънят по телефона, го търсят с тази фамилия, при запознанство той се представя с фамилията Я..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Молбата намира своето правно основание в нормата на чл. 19 ал. 1 4 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР сочи предпоставките, при които може да се извърши промяна в собственото, бащиното или фамилно име на едно лице, а именно: когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като „важни”, по този въпрос е формирана задължителна практика на ВКС – Решение №507/22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010г. на ІІІ г.о., Решение №200/14.04.2010г. по гр.д. № 25/2009г. на ІV г.о., Решение № 434/24.06.2010г. по гр.д. №712/2009г. на ІV г.о. и др. В същите е прието, че предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като тези обстоятелства следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай. Преценката обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на закона и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване на собственото, бащиното и фамилното име на физическото лице. Преценката относно наличието на „важни обстоятелства“ по смисъла на закона, винаги е конкретна, във всеки конкретен случай.

Според разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗГР, името на български гражданин, който е роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Бащиното и фамилното име определят произхода от баща и са основни елементи от гражданскоправния статус на лицето.

Съгласно чл. 13 и чл. 14 ЗГР, при установен произход от баща, презимето на българските граждани се образува от личното име на бащата (в случая И.И.), а фамилията – от фамилното име или бащиното име на бащата (в случая от бащиното име на бащата И.И.), с наставки - ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато името на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

Законодателят е дал възможност за избор при формиране на фамилното име – „фамилното или бащиното име на бащата“ (чл. 14 ал. 1 ЗГР). В случая фамилното име на молителя е И., каквато е бащиното име на бащата.

5

Молителят се позовава на наличието на „важни обстоятелства“, обуславящи исканата промяна във фамилното име от И. на Я. – което е фамилното име на майка му, предвид известността си в обществото и в работата във фирмата на майка си, заедно с нея и с брат си - като брокер.

По въпроса дали субективното желание на лицето да носи определено име може да се квалифицира като "важно обстоятелство" по смисъла на чл. 19 ЗГР има установена съдебна практика - така например с решение № 1426 от 10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 396/2008 г. V г. о. е прието, че името е част от личностното самоопределяне на лицата и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като "важно обстоятелство". С решение № 138 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 611/2007 г. II г. о. на ВКС по този въпрос е прието, че законът следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. III г. о. ВКС, по въпроса за същността на "важните обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, е прието, че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна и др. Не се установява, а и както ответникът, така и контролиращата страна в лицето на РП-Търговище, респ. ОП-Търговище във въззивното производство, не са твърдяли ищецът да е осъждан или да има висящи наказателни производства, или пък да са му налагани принудителни административни мерки по чл. 75 и чл. 76 ЗБДС/ЗБЛД – така че няма и съмнение исканата промяна да е свързана с някакво намерение от страна на молителя да въведе в заблуждение органите на реда или определени инстутиции, било в страната или навън.