Решение № 5002 от 29.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5002 гр. София, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.ова

Членове:

Ивета М. Антонова

Яна Борисова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена И.ова Въззивно гражданско дело № 20211100509279 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20111163 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 3 783/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 127 състав са отхвърлени изцяло предявените от ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК **** срещу ЗК „Л.И.” АД, ЕИК **** осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ за сумата 2093,87 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /21.01.2019 г./ до окончателното плащане, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение с включени разходи с размер на 15,00 лева за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.05.2017 г. около 18,00 ч. в гр.София, на бул.“Копенхаген“ в посока ул.“Обиколна“ между л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег.№ СА **** ХТ и л.а.“Тойота Рав 4“с рама JTMBA31V706108405 и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за сумата 164,03 лева за периода: 15.04.2017 г. – 21.01.2019 г. /съгласно уточнителна молба от 14.01.2021 г. – л.28/.

Със същия акт ищецът ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК **** е осъден да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК **** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 100,00 лева – разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца ЗАД „А.Б.“ АД, гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Навеждат се доводи, че СРС е допуснал нарушение на нормата на чл.146, ал.2 ГПК, като не е посочил, че ищецът не сочи доказателства за приетите за недоказани в решението обстоятелства, като не е събрал и служебно необходимите доказателства, в т.ч. автотехническа експертиза съгласно т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК; че този съд неправилно е възприел възраженията на ответника, както и че не е обсъдил в съвкупност всички представени по делото доказателства, в резултат на което е стигнал до грешни правни изводи.

Моли въззивният съд да уважи жалбата му и след като отмени атакуваното решение, да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от него искове. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – ЗК „Л.И.” АД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който е същата е оспорена изцяло, с доводи за 1 неоснователност на същата. Релевира съображения, че ищецът не е пълно и главно доказване на претенциите си, като не е ангажирал доказателства, с които да се установява наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и механизма на ПТП, както и тяхната стойност. Заявява искане атакуваното решение да бъде потвърдено.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение по делото.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.

Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД.

По силата на цитираната разпоредба на чл.411 от Кодекса за застраховането от 2015 г. в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направи към застрахователя по „Гражданска отговорност”. С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в дадената хипотеза са налице.

От приетото в производството пред СРС доказателство – двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с № 95149, събраните във въззивното производство при условията на чл.266, ал.3 ГПК гласни доказателства – показанията на свидетеля М. Н. А., водач на л.а.”Тойота Рав 4“ и изслушаната авто-техническа експертиза /АТЕ/, изготвена от вещото лице инж.И. Т., с дадените по реда на чл.200, ал.2 ГПК пояснения, безспорно е установено по делото, че на 04.05.2017 г. около 18,00 ч. в района на кръстовището, образувано от бул.“Копенхаген“ и ул.“Обиколна“ в гр.София е настъпило пътно-транспортно произшествие между л.а.”Тойота Рав 4“ с ДК № СА **** НВ и л.а.”Фолксваген Пасат“ с ДК № СА **** ХТ при следните обстоятелства: процесният л.а.”Тойота Рав 4“ се е движил по бул.“Копенхаген“ в лява пътна лента като преди кръстовището с ул.“Обиколна“ е спрял на светофара, а движещият се след него л.а.”Фолксваген Пасат“ приближавайки кръстовището не е намалил скоростта си и не е предприел действия за спиране, като е продължил движението си в първоначалната му посока и скорост. Лекият автомобил ”Фолксваген Пасат“ е доближил л.а.”Тойота Рав 4“ и е реализирал пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при което л.а.“Фолксваген Пасат“ с предната си част челно е ударил л.а.“Тойота Рав 4“ в задната му част, вследствие на което на настъпили щети и по двете превозни средства.

Съгласно данните от неоспореното заключение на АТЕ, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, се констатира и че от техническа гледна точка причината за настъпилото произшествие са субективните действия на водата на лекия автомобил ”Фолксваген Пасат“ със системите за управление на автомобила, който не е задействал спирачната система на управлявания от него автомобил своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удар с л.а.”Тойота Рав 4“.

С оглед приетия механизъм на ПТП водачът на л.а.”Фолксваген Пасат“ е допуснал 2 нарушение на правилата за движение по пътищата, предвидени в нормите на чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.7, ал.1 ЗДвП и чл.47 ЗДвП, като установената презумпция относно вината на същия по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена в производството от страна на ответното дружество.

Видно от приложеното с исковата молба заверено копие от застрахователна полица № 16-0300/214/5000161, сключена на 10.08.2016 г. - със срок на действие от 00,00 ч. на 27.08.2016 г. до 24,00 ч. на 26.08.2017 г. с описа на застрахованите превозни средства към нея, л.а.”Тойота Рав 4“ с ДК № СА **** НВ, собственост на „Д.“ ЕАД, ЕИК ****, с година на производство – 2008 г., към момента на настъпване на процесното събитие е бил застрахован по имуществена застраховка „Пълно каско” при ЗАД „А.Б.“ АД за застрахователна сума от 18 090,00 лева. Не се спори в производството, че определената застрахователна премия в размер на 1 354,72 лева е заплатена при подписване на договора.

От ангажираните в първоинстанционото производство доказателства – двустранен констативен протокол с № 95149, справка от информационния център на Гаранционен фонд, както и обстоятелството, че ответникът не е оспорил съществуването на валидно сключен застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност” по полица № В G/22/ 1160002610836 от 07.10.2016 г. относно л.а.”Фолксваген Пасат“ с ДК № СА **** ХТ и нейното действие към датата на настъпване на ПТП, в производството е установено, че към този момент причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.

От документите по образуваната щета № 0300/17/727/502865 се констатира и че възстановяването на нанесените увреди на л.а.”Тойота Рав 4“ с ДК № СА **** НВ – облицовка задна броня, задна врата багажник и заден капак резервна гума, е възложено от ищеца ЗАД „А.Б.“ АД на „София Ауто България“ ЕАД с поръчка № 255051; че същото е приключило на 23.06.2017 г., като застрахованото превозно средство е било предадено на собственика му без забележки с приемо-предавателен протокол от посочената дата, в който е отразено и че общият размер на ремонта е 2 078,87 лева, за което е издадена и фактура № 0230029703/21.06.2017 г., както и че във връзка с това възстановяване ищецът е заплатил на 30.06.2017 г. на „София Ауто България“ ЕАД по опис № 5513 сумата 4 129,36 лева, от която по фактура № 230029703 – сумата 2 087,87 лева.

От заключение на АТЕ се установява, че нанесените щети по л.а.”Тойота Рав 4“ с ДК № СА **** НВ са в причинно-следствена връзка с установения механизъм на процесното ПТП, както и че необходимата стойността за възстановяването на л.а.”Тойота Рав 4“ с ДК № СА **** НВ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 2 071,67 лева с ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1, т.2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, в т.ч. и вредите, причинени на чуждо имущество. От друга страна: в чл.499, ал.2, изр.1 КЗ законодателят е предвидил, че при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Изложеното обосновава извода, че при предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, съдът следва да определи последното с оглед размера на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието, в който смисъл е и разпоредбата на чл.386, ал.2 К З , в границите на застрахователната сума, определена в договора за застраховка „Гражданска отговорност“ – чл.429, ал.1 КЗ, чл.386, ал.1 КЗ.

Стойностният еквивалент на претърпяна вреда на имущество се определя като пазарната й стойност към датата на увреждането – като средната пазарна цена на нови части, материали и труд, необходими за възстановяването на щетите без да се прилага коефициент на овехтяване, в който смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 79/02.07.2009 г. по т.д.№ 156 /2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т.д.№ 652 /2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т.д.№ 627 /2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т.д.№ 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 60135/15.11.2021 г. по т.д.№ 1821/2020 г. на ВКС, ІІ ТО и др.

От неоспореното заключение на АТЕ, чието заключение настоящата инстанция кредитира, като пълно, обективно, обосновано и компетентно изготвено се установява, че стойността на разходите, необходими за възстановяването на увредения по л.а.”Тойота Рав 4“ с ДК № СА **** НВ и привеждането му в изправно техническо състояние, изчислена по средни пазарни цени за нови части, материали и труд към датата на ПТП, възлиза на 2 071,67 лева с ДДС. Посочената сума, като обективираща стойността на действителните 3 разходи за репарирането на щетата и съответстваща на установения в цитираните разпоредби от КЗ принцип за пълната обезвреда, подлежи на заплащане от ответника на ищцовото дружество на основание осъществилата се суброгация по чл.411 КЗ. След прибавяне към визираната сума на обичайната стойност на ликвидационните разноски за определянето на обезщетението в размер на 15,00 лева, дължимото се от ЗК „Л.И.“ АД регресно обезщетение е в общ размер от 2 086,67 лева, до която сума искът по чл.411 КЗ се явява доказан по основание и размер и подлежи на уважаване, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.01.2019 г. до окончателното й заплащане.