Решение № 79 от 17.06.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Асеновград, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20265310200160 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП №23-0239-000609/17.05.2023г. издадено от *- Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Е. С. Т. с ЕГН**********, от * на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания: „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 10 контролни точки.

Жалбоподателя Е. С. Т. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата подадена от адв. А., моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като неправилно, необосновано и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Алтернативно се прави искане за преквалификация на случая като маловажен съгласно чл.28 от ЗАНН. Претендира за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Упълномощения повереник, който се явява в хода на делото поддържа доводите за отмяна на обжалваното НП, така както са отразени в жалбата против него.

АНО редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.От депозираното писмено становище се установява, че АНО оспорва изцяло подадената жалба, като се навеждат доводи за потвърждаване на обжалваното НП. Алтернативно, при уважаване на подадената жалба, се иска от съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.

1

Св. * С. Т. е брат на нарушителя Е. С. Т., като двамата живеят на един адрес в гр.

Асеновград. През 2022г. св. * Т. внесъл от Германия лек автомобил „БМВ 320 ЦИ“, като във връзка с подадено заявление от 19.05.2022г. в КАТ Пловдив, същия бил регистриран като транзитен и получил табели с ДК№ *. Срока на валидност на регистрацията и на тези табели бил до 18.06.2022г., като крайната дата била отбелязана върху тях. На 22.08.2022г. била извършена служебна проверка в КАТ Пловдив, като се установило, че транзитните табели са с изтекъл срок, като собственикът не бил подал ново заявление да бъдат издадени нови. Предвид установеното на основание чл. 186, ал.1,т.10 вр. чл.18, ал.1,т.2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и вр. чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията на „БМВ 320 ЦИ“ с ДК№ * била служебно прекратена.

На 15.02.2023г., около 11.35 часа, нарушителя Е. С. Т. управлявал въпросния автомобил „БМВ 320 ЦИ“ с ДК№ * , като се движел по ул. „Цар Иван Асен ІІ“ №4 в гр. Асеновград. По същото време, до №44 той бил спрян за проверка от полицейски патрул в състав-св. К. И. С. работещ като мл.автоконтрольор в РУ Асеновград и св. С.

Г. В.-служител от РУ Пловдив, командирован по същото време в гр. Асеновград. При извършената проверка на водача, се установило, че той управлява съответното МПС, което не е регистрирано по съответния ред, както и това, че регистрационните табели на автомобила са с изтекъл срок на валидност до 18.06.2022г. Във връзка с констатираното, в присъствие на водача, св. С. съставил акт за установяване на административно нарушение серия GA 6919 от 15.02.2023г. в който описаното нарушение било квалифицирано, като такова по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя за подпис, като същият го подписал, без възражения. В предвидения тридневен срок по 44, ал. 1 от ЗАНН, не били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на нарушителя.

Материалите във връзка с установеното от страна на полицейските служители, включително и снети обяснения от водача Е. Т. и неговия брат- * Т., били докладвани на Началник на РУ Асеновград, като за прекратената регистрация на МПС-то била образуваната преписка с оглед извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С изготвена докладна записка от 15.03.2023г. преписката била изпратена на Началника на РУ Асеновград, а той от своя страна я препратил по компетентност на РП Пловдив ТО Асеновград. В последствие преписката била разпределена на прокурор от ТО Първомай и изпратена там за произнасяне.

С постановление от 24.03.2023г. на прокурор при РП Пловдив, ТО Първомай, на основание чл.199 и чл.213, ал.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК и чл. 9, ал.2 от НК било отказано образуването на досъдебно производство за извършено престъпление по 2 чл.345,ал.2 вр. ал.1 от НК, като материалите по образуваната пр. преписка №2604/2023г. били изпратени на Началника на РУ Асеновград с оглед предприемане на мерки по реализиране на административната отговорност на Е. С. Т.. Въз основа на така изпратените материали от приключената преписка №2604/2023г. било издадено и обжалваното НП №23-0239-000609/17.05.2023г.

Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на * С. Т., К. И. С. и С. Г. В., както и приложените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а разгледана по същество за неоснователна.

При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на правните основания, въз основа на които са наложени административните наказания за установеното нарушение, съдът констатира, че са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.

По отношение на описаното в НП нарушение, съдът намира, че извършването му е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай, фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните гласни доказателства - показанията на актосъставителя К. И. С. и свидетеля по акта- С. Г. В. и от приложените по делото писмени доказателства.

Твърденията на св. * С. Т., че в деня на нарушението, никой не бил обърнал внимание на това, че срока на транзитните табели е бил изтекъл се явява без значение.

Като собственик, св. * Т. е следвало да съобрази това обстоятелство, като за него е имало две възможности: или да предприеме действия по регистриране на МПС-то или да се въздържа от управление на въпросното МПС. След като по сведения на св. * Т., той на 15.02.2023г. е предоставил управлението на въпросния лек автомобил „БМВ 320 ЦИ“ с ДК№ * на своя брат-нарушителя Е. Т., то явно е, че той като собственик не е избрал нито една от двете дадени му възможности. Вследствие неговото бездействие е последвало и прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал.15 от ЗДвП, което обстоятелство е отбелязано в АИС от 22.08.2022 г. /справка лист 20 от съд.дело/ След този момент превозното средство е било с юридически статут на нерегистрирано пътно превозно средство.

Жалбоподателят Е. С. Т., като водач на автомобила е следвало да се съобрази с този статут на МПС-то по отношение на надлежната му регистрация /а той е бил и бил длъжен да го знае, тъй като се явява брат на собственика с когото живеят на един и 3 същия адрес в гр. Асеновград, а освен това е и професионален водач, който с изключение на автобус, има правоспособност да управлява различни по вид и категория МПС-та /, и в конкретния случай съгласно нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е нямал право да го управлява по пътищата отворени за обществено ползване. Като е сторил това на 15.02.2023г., т.е. почти половин година след прекратяване на регистрацията, безспорно е реализирал състава на нарушението. В случая, прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират някого за прекратяването на регистрацията.

Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. В този смисъл е и Решение № 620/29.03.2021г. по КНАХД № 3366/20г. на Административен съд Пловдив. Направените възражения от защитата във връзка с вмененото нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение. В обжалваното НП, АНО е изпълнил задълженията си да опише достатъчно ясно нарушението и доказателствата въз основа на което същото се базира, като закона не поставя други изисквания за посочване на други обстоятелства.Това, че автомобила е бил оборудван с табели с изтекъл срок още преди шест месеца, е нямало как да бъде убягнато от вниманието на нарушителя Е. Т., още повече, че транзитните табели са различни от постоянните такива, като последните дори нямат отразен на тях срок на валидност. Без значение се явява и твърдението на жалбоподателя, че той самия не бил обърнал внимание на табелите с изтекъл срок.

Направеното искане за приложението на чл.28 от ЗАНН се явява неоснователно.

Конкретно установеното нарушения, както и обстоятелствата при които то е била извършено, разкриват една степен на обществена опасност на деяние, типично за общия случай на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В случая няма как да не се отчете и факта, че Е. Т. е регистриран на няколко пъти, като нарушител по ЗДвП, а освен това той е осъждан по НОХД № 308/2019г. на АРС за престъпление по чл. 206, ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК,свързано с присвояване на седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с ДК№ РВ * ВР на стойност 75 000лв. Въпреки влязлата в сила на 12.07.2019г. присъда и въпреки множеството нарушения по чл.ЗДвП, в настоящия случай прокурора все пак, е счел, че във връзка с деянието предмет на пр. преписка №2604/2023г. следва да се приложи чл.9, ал.2 от НК и е бил постановен отказ да се образува наказателно производство.

Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда правилото, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Също така обществената опасност на деянието не се определя от това 4 преди колко време е изтекъл срокът на регистрация на МПС, още повече в конкретния случай не става въпрос за следващия ден, а за изминали шест месеца от изтичане същия. В случая следва да се отчете, че в тези си размери двете наказания, в пълна степен съответстват на обществените очаквания и заложеното от законодателя, който предвижвайки завишени санкции за този вид нарушения, включително и тяхното криминализиране, в пълна степен отразяват отношението му към този вид нарушения и по конкретно към управлението на моторни превозни средства, които не са регистрирани по съответни ред. В този смисъл искането за приложението на чл.28 от ЗАНН, се явява неоснователно, като съдът счете в случая няма никакви предпоставки омаловажаване на случая.

Направените в тази насока възражения, се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Относно наложените административни наказания, за извършеното нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че при определянето на техния размер, АНО се е съобразил изцяло разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като е отчел в достатъчна степен наличието на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства обстоятелствата при които е извършено нарушението и неговата тежест, мотивите на нарушителя да извърши нарушението и поведението му по време на проверката.