Решение № 3723 от 07.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3723 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100512621 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7485 от 04.07.2022 г. по гр.д. № 60299/2021 г. по описа на СРС, 82 с-в е:

Признато за установено по предявените от „ОМВ Б.“ ООД, ЕИК *******, срещу „А. 2000“ ЕООД, ЕИК ******* и Е. Д. Н., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, че „А. 2000“ ЕООД и Е. Д. Н. дължат солидарно на „ОМВ Б.“ ООД сумата от 1868,21 лева по Запис на заповед от 02.08.2018 г., ведно със законната лихва от 27.02.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 16.06.2020 г. по ч. гр. д. № 10940/2020 г. на СРС, 82 състав, като са отхвърлени исковете за разликата над сумата 1868,21 лева до пълния претендирай размер от 15788,96 лева;

Осъдени са „А. 2000“ ЕООД, ЕИК ******* и Е. Д. Н., ЕГН **********, да заплатят солидарно на „К.Ф.Д.А. П.Л.К.Е. СА“ - клон Б., ЕИК *******, на основание чл. 410 КЗ сумата от 13920,75 лева, ведно със законната лихва от 27.10.2021 г. до окончателното изплащане, представляваща изплатено на „ОМВ Б.“ ООД застрахователно обезщетение във връзка със застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № 880001410/15.11.2016 г. за вреда, причинена от „А. 2000“ ЕООД със солидарно задълженото лице Е. Д. Н. по Запис на заповед от 02.08.2018 г. обезпечаващ задължението;

1

Признато е за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на „ОМВ Б.“ ООД, ЕИК *******, че вземане в размер на 13920,75 лева, претендирано от „ОМВ Б.“ ООД по Запис на заповед от 02.08.2018 г., принадлежи на „К.Ф.Д.А.

П.Л.К.Е. СА“ - клон Б., ЕИК *******, поради извършено плащане и суброгиране в правата на застрахованото лице.

В срок е подадена въззивна жалба срещу решението в частта на уважаване на исковете от ответниците „А. 2000“ ЕООД и Е. Д. Н. с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост на фактическите констатации във връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила.

Поддържат, че съдът не е обсъдил направените възражения и събраните доказателства при постановяване на решението. Съдът не е съобразил, че частично прехвърляне на правата по записа на заповед е нищожно. Неправилно с оглед това съдът е уважил иска на ищеца за сумата 1868.21 лв., доколкото застрахователят – главно встъпило лице има право върху целия размер на вземането по записа на заповед, а не само за размера по заплатеното обезщетение. От своя страна, съдът неправилно е уважил искът на главно встъпилото лице като основателен за посочения размер доколкото правата по запис на заповед, на каквото основание е предявен иска на ОМВ не могат да бъдат прехвърлени по друг начин освен с джиро. Като не е съобразил това съдът е постановил неправилно решение. Поддържат, че не са били уведомени редовно и надлежно за подадената искова молба и образуваното производство. От страна на първата инстанция са били допуснати нарушения на процесуалните правила, с което са били лишени от възможност за участие в процеса, излагане на становище и ангажиране на доказателства.

Молят за отмяна на постановеното решение в обжалваните части като неправилно и отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „ОМВ Б.“ ООД е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Заявява, че решението на районния съд е правилно и не страда от посочените пороци. В случая не е налице прехвърляне на записа на заповед и вземането по него, а встъпване на застрахователя по силата на закона в правата на застрахования срещу деликвента до размера на платеното, т.е. налице е суброгоция по силата на закона за вземането обезпечено със записа на заповед. С оглед това изложените доводи, че записа на заповед е следвало да бъде джиросан са неправилни. Моли за потвърждаване на постановеното решение в обжалваните части, като правилно. Претендира разноски.

Главно встъпилото лице „К.Ф.Д.А. П.Л.К.Е. СА“ - клон Б. е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Заявява, че решението на районния съд е правилно и не страда от 2 посочените пороци. В случая не е налице прехвърляне на записа на заповед и вземането по него, а встъпване на застрахователя по силата на закона в правата на застрахования срещу деликвента до размера на платеното, т.е. налице е суброгоция по силата на закона за вземането обезпечено със записа на заповед. С оглед това изложените доводи, че записа на заповед е следвало да бъде джиросан са неправилни.

Моли за потвърждаване на постановеното решение в обжалваните части, като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Производството е образувано по предявени от ищеца „ОМВ Б.“ ООД срещу „А.

2000“ ООД и Е. Д. Н. в качеството им на солидарни длъжници искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 124 ГПК вр. чл.535 ТЗ за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 15788,96 лева, представляващо задължение по запис на заповед, ведно със законна лихва от 27.02.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 16.06.2020 г. по ч. гр. д. № 10940/2020 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът по първоначалния иск твърди, че във връзка с трайни търговски отношения, уредени с договор за продажба на петролни продукти от 07.09.2016 г. сключен с ответника „А. 2000“ ООД, последният се задължил по запис на заповед като поел безусловно и неотменимо задължение да заплати на ищеца сума в размер на 3

39000 лева. Записът на заповед бил приподписан от Е. Д. Н. в качеството й на авалист.

На основание сключения договор и доставените от ищеца стоки (горива) на ответника „А. 2000“ ООД били издадени фактура № 9170556309/02.07.2019 г. и фактура № **********/17.09.2019 г. за сума в общ размер на 15788,96 лева. Ищецът заявява, че след като предявил записа на заповед на длъжника и неговия авалист чрез нотариална покана, връчена на „А. 2000“ ООД на 27.09.2019 г. и на авалиста Е. Д. Н. на 04.11.2019 г. дължимото и изискуемо плащане било в размер на 15788,96 лева и към настоящ момент все още не било погасено.

С оглед изложеното моли да бъде признато за установено, че процесното вземане на ищеца спрямо солидарните длъжници - ответници в настоящото производство съществува.

Главно встъпилото лице „К.Ф.Д.А. П.Л.К.Е. СА“ - клон Б. е предявило срещу първоначалните страни следните искове: с правно основание чл. 410 КЗ срещу ответниците по първоначалния иск „А. 2000“ ООД и Е. Д. Н. за заплащане на сума в размер на 13920,75 лева, представляваща изплатено от главно встъпилото лице застраховател застрахователно обезщетение съгласно сключен между него и ищеца по първоначалния иск застрахователен договор № 880001410 за вреда, причинена от солидарните длъжници „А. 2000“ ООД и Е. Д. Н. и с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК срещу „ОМВ Б.“ ООД за признаване за установено, че част от исковата претенция на ищеца по първоначалния иск в размер на 13920,75 лева принадлежи на главно встъпващото лице с оглед на изплатеното на „ОМВ Б.“ ООД застрахователно обезщетение съгласно договора, сключен между тях.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А. 2000“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва, че ищецът по първоначалния иск е изпълнил задълженията си съгласно сключения договор за продажба на петролни продукти от 07.09.2016 г. Сочи, че ищецът е получил плащане на вземането си от застрахователя като застрахователно обезщетение още преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, с оглед на което счита, че няма правен интерес от предявяване на иска, както и липсва материалноправна легитимация поради извършено прехвърляне на вземането в полза на „Компани франсез д’асюранс П.Л.К.Е. СА“.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е.

Д. Н..

Чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява и страните не спорят, че със запис на заповед, издаден на 02.08.2018 г. в гр. Тервел, Е. Д.

Н. в качеството си на управител на ответника „А. 2000“ ЕООД се е задължила неотменимо и безусловно да плати на „ОМВ Б.“ ООД сумата от 39000 лева на предявяване, срокът за предявяване е 3 години от датата на издаването му. Издателят 4 декларирал, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на всички настоящи и бъдещи вземания на „ОМВ Б.“ ООД по Договор за доставка и продажба на горива. От своя страна се установява, че Е. Д. Н. като физическо лице е подписала записа на заповед като авалист.

Установява се и страните не спорят, че с Договор за доставка и продажба на петролни продукти от 07.09.2016 г. „ОМВ Б.“ ООД се е задължила да продава и доставя на „А. 2000“ ЕООД горива. С Анекс № 2 от 02.08.2018 г. е предвидено, че с оглед обезпечаване на изпълнението на задълженията за плащане и с цел покриване на кредитния риск „А. 2000“ ЕООД предоставя следното обезпечение за вземанията: запис на заповед за сумата от 39000 лева.

Установено е, че за вземанията на ищеца е издадена фактура № 9170556309/02.07.2019 г. на стойност 15467,50 лева с ДДС. С документ № **********/17.09.2019 г. са начислени лихви за просрочие в размер на 321,46 лева.

В производството се установява и страните не спорят, че със Застрахователна полица № 880001410/15.11.2016 г. е сключена имуществена застраховка, като главно встъпилото лице „К.Ф.Д.А. П.Л.К.Е. СА“ - клон Б. застрахова търговската дейност на „ОМВ Б.“ ООД за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2018 г. С Анекс № 4 било договорено застрахователното покритие да продължи до 31.12.2019 г.

Установено е, чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства, че на 28.05.2020 г. в полза на застрахования „ОМВ Б.“ ООД била изплатена от застрахователя „К.Ф.Д.А. П.Л.К.Е. СА“ - клон Б. застрахователно обезщетение в размер на 13920,75 лева във връзка с неизпълнение на задължения по издадените фактури за доставени горива на ответника „А. 2000“ ЕООД /по фактури № 9170556309/02.07.2019 г. и № **********/17.09.2019 г./ Въз основа на извършеното плащане със Суброгационно писмо застрахования „ОМВ Б.“ ООД потвърдил получаването на застрахователно обезщетение на 28.05.2020 г. в размер на 13920,75 лева и се съгласил „К.Ф.Д.А. П.Л.К.Е. СА“ - клон Б. да встъпи в правата му до размера на изплатеното застрахователно обезщетение срещу причинителя на вредата „А. 2000“ ЕООД.

Предметът на предявените първоначални искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ е съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, като в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед това е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът - кредитор следва да докаже вземането си, основано на менителничния ефект, а при заявени релативни възражения от ответника - за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение, съответно се прилагат правилата за разпределение на доказателствената тежест, установени в 5 разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК (арг. ТР № 4/18.6.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).