Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 12.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 86/2023
Вид
Решение № 41
Подписан
12.02.2024
В сила
27.03.2025
Състав
Дарина Ангелова Костова

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Бургас, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело № 20232100900086 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на „Чистота“ ЕООД, ЕИК 812198633, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.

„Чаталджа“ 34, представлявано от управителя Анета Д. Младенова, със съдебен адрес: гр.

Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 70 – адв. И. Камбурова против „Бигс“ ЕООД, ЕИК 147115213, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 42, ет. 1 за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 4 741лв. по фактура 16817/20.12.2018г. и сумата от 35 585,60лв. по фактура 16739/04.12.2018г., представляващи получени от дружеството суми на отпаднало основание, ведно със законната лихва от предявяване на исковата претенция до окончателното й изплащане. Представя и ангажира доказателства.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

Ищецът твърди, че между двете дружества били налице търговски отношения, породени от необходимостта „Чистота“ ЕООД да ремонтира и поддържа собствени превозни средства/автомобили/.

По силата на неформални договори „Чистота“ ЕООД възложил на „Бигс“ ООД извършването на дейности по доставка на резервни части и гуми, необходими за поддръжка и ремонт на автомобилите на „Чистота“ ЕООД. Съгласно договореното между страните били заявени количества стоки за доставяне, за които били издадени два броя фактури от „Бигс“ ООД - № 16817/20.12.2018г. и № 16739/04.12.2018г. Посочените и издадени фактури 1 били изцяло изплатени от „Чистота“ ЕООД на съответния падеж и по-конкретно фактура № 16 739/04.12.2018г. на стойност 64 800лв. с ДДС била заплатена на 04.12.2018г., а фактура № 16 817/20.12.2018г. на стойност 9930лв. с ДДС била погасена напълно чрез прихващане на насрещни задължения между двете страни.

Въпреки че дружеството – ищец изпълнило изцяло задълженията си по посочените две фактури, дружеството-ответник не изпълнило изцяло задълженията си по тях. Дори напротив – голяма част от заплатените резервни части и гуми не били доставени.

Последната доставка на част от доставените количества била извършена през февруари 2020г. За частта от доставените количества били налице стокови разписки. Във връзка договореното, фактурирано и заплатено, „Бигс“ ООД доставили на „Чистота“ ЕООД само следните артикули, описани по фактури, посочени по-горе, както следва: 1. По фактура 16817/20.12.2018г.: два броя акумулатор GIGIVAN 12V 100 AH 800A; 10 броя Акумулатор GIGIVAN 12V 170 AH 100 A; по фактура № 16739/04.12.2018г.: 30 броя 315/80 R 22.5 HH 302-HIILFY TYRE; 4 броя 205/55 16 INFIN; 4 броя 195/65 R16C 104/102T VANIS – БАРУМ;

2 броя 8.25 R20 RV4 – ТАУРУС; 4 броя 16.9-28 10 PR OZKA 3207; 6 броя 215/75 R 17.5 P-o.

Недоставените артикули и количества, съгласно издадените фактури били както следва: по фактура №16 817/20.12.2018г. 3 броя акумулатор GIGIVAN 12 V 100AH 800 и 10 броя Акумулатор GIGIVAN 12V 170 AH 1000A, a по фактура № 16 739/04.12.2018г.: 24 броя 315/80 R 22.5 HH 302-HIILFY TYRE, 4 броя 195/60 R15 88T KELLY WIN ST – KELLY, 4 броя 185/65 R 14 86T KELLY WIN ST- KELLY, 4 броя BIGS 215/65 р16 98H KAPSEN S801, 6 броя 265/70 R19.5 143/141 L DR 932 – KETER, 8 броя 195/65 R15 91V, 4 броя 12.5-18 12 PR B KT-80, 10 броя 385/65 R 22.5 160J TL DR 905 – ZETA, 8 броя 8.25 R 20 RV4- ТАУРУС, 6 броя 305/70 R19.5 VDE2 – TYRES, 10 броя 10.00 R20 16 PR РОМБ К-Т РУСКИ, 3 броя 21.3-24/530-610/10PR FD РУСКИ.

Стойността на доставените по фактура № 16817/20.12.2018г. стоки възлизало на 4174лв., а по фактура № 16739/04.12.2018г. – на 35 585,60лв.

Ищецът изпратил до ответника няколко покани да уредят спора по доброволен път, но така и нямало резултат. Ответникът отговарял, че не дължи нищо по тези договори.

Отправена била и втора покана от страна на ищеца за доставяне на стоките или връщане на платените суми, но ответникът не изпълнил нищо от това. И към момента на подаване на исковата молба, ответникът не изпълнил задълженията си.

При това положение ищецът с исковата молба отправя изявление за разваляне на договорите в частта, в която било налице пълно неизпълнение на договореното, както и да претендира връщане на цената на платените, но недоставени стоки. Моли за уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в депозирания от него отговор оспорва иска. Посочва, че не било налице основание за разваляне на договора от страна на ищцовото дружество. Дружествотопродавач изпълнило задълженията си, като описаните във фактурите стоки/материали били предадени, респ. собствеността върху тях била прехвърлена на купувача към датата на 2 издаване на процесните фактури, която била и датата на данъчното събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС.

Процесните фактури били надлежно осчетоводени и в двете дружества, като съответно при продавача били включени в дневника за продажбите, а при купувача – в дневника за покупки и по тях последният ползвал данъчен кредит.

Продадените стоки/материали били изписани от склада на ответника в деня на издаването на фактурите, като съответно следвало те да са заприходени като такива и по счетоводните сметки от група 30/с/ка 302/ при ищеца или директно да са вложени като разход за дейността му.

Посочва, че ако по някакви причини част от количеството на получените стоки/материали по фактурите не са заприходени или липсват при ищеца, то вероятно това се дължало на нередовност на неговото счетоводство и/или липси, в какъвто смисъл ответникът прави изрично възражение. В доказателство, че стоките/материалите по процесните фактури са получени и осчетоводени от ищеца, били и направените отбелязвания върху представените от ищеца копия на процесните две фактури. В тази връзка оспорва и истинността на представените с исковата молба стокови разписки.

Твърди, че между страните не е имало такава уговорка за предаване на стоките/материалите в момент, по-късен от този на издаване на процесните фактури, поради което и нямало основание в по-късен етап от него да се изисква изпълнение на задължението за предаване и нямало основание за разваляне на договора. Моли за отхвърляне на иска.

В срок е депозирана допълнителна искова молба. С нея ищецът взима отношение по подадения от ответника отговор. Допълва, че представеният ГФО за 2018г. на ищцовото дружество отразявал счетоводното записване на извършените от него плащания.

Споразумението от 15.06.2021г. безспорно установявало, че се касае за отношения между страните по прекратен между тях договор за наем. Заради това, че ответното дружество било наемател на помещението, което било близо до административната сграда на ищеца, последният му поръчал доставката на резервни части и гуми.

Посочва, че е безспорно, че процесните фактури са осчетоводени и в двете дружества, както и че са отразени в дневника за продажбите. Този факт обаче не удостоверявал реална доставка. Заявяват, че в счетоводството на ищеца били заприходени всички получени доставки, т.е само тези, които ответникът е реализирал към ищеца. За да се направи извод за реално извършена доставка не било достатъчно да бъдат издадени счетоводни документи, но и да има доказателства, че доставчикът я е извършил. Между страните била налице търговска продажба с предварително плащане на цената, за която безспорно липсвала предварителна писмена уговорка, но била последица от добрите търговски взаимоотношения между страните.

С допълнителния отговор ответникът взема отношение по депозираната допълнителна искова молба, като не въвежда нови факти и обстоятелства по делото.

3

С доклада по делото , съдът е указал на страните , че съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. При съобразяване на посоченото от съда в доклада по делото правно основание на предявените искове, въведените с исковата молба факти, твърдения и съобразно посочените от ищеца като основание на главния иск обстоятелства - предмет на делото е иск за връщане на суми, дадени на ответника, в тежест на ищца е да докаже даването на сумите в посочения от него в исковата молба размер, че е настъпило основанието за разваляне на договора между страните, а в тежест на ответника - на какво основание е получил сумите.

Последният следва да установи също така останалите свои възражения за наличие на основание да ги задържи. Това следва да бъде направено от тях при условията на пълно и главно доказване.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.

Бургаският окръжен съд след като прецени че са налице предпоставките за допустимост на исковата претенция и не са налице пречки за разглеждане на иска, приема предявените искове за допустими.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и Чл. 86 ЗЗД от „Чистота“ ЕООД, ЕИК 812198633, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Чаталджа“ 34, представлявано от управителя Анета Д.

Младенова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 70 – адв. И. Камбурова против „Бигс“ ЕООД, ЕИК 147115213, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.

„Патриарх Евтимий“ № 42, ет. 1 за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 4741лв. по фактура 16817/20.12.2018г. и сумата от 35585,60лв. по фактура 16739/04.12.2018г., представляващи получени от ответното дружество суми на отпаднало основание, ведно със законната лихва от предявяване на исковата претенция на 08.03.2023 год. до окончателното й изплащане.

Страните не спорят, сключеният помежду им договор е в устна форма. Не се спори по представителната власт на лицата , сключили устния договор , както и по обстоятелството , че договорът е сключен за описаните във фактури №16817/20.12.2018г. и № 16739/04.12.2018г. стоки. Не се спори, че описаните в исковата молба стоки, а именно :

По фактура 16817/20.12.2018г.: два броя акумулатор GIGIVAN 12V 100 AH 800A; 10 броя Акумулатор GIGIVAN 12V 170 AH 100 A; по фактура № 16739/04.12.2018г.: 30 броя 315/80 R 22.5 HH 302-HIILFY TYRE; 4 броя 205/55 16 INFIN; 4 броя 195/65 R16C 104/102T VANIS – БАРУМ; 2 броя 8.25 R20 RV4 – ТАУРУС; 4 броя 16.9-28 10 PR OZKA 3207; 6 броя 215/75 R 17.5 P-o, са действително доставени от ответника и приети от ищеца.

4

Спорно е дали са доставени останалите стоки по двете фактури.

Ищецът е представил стокови разписки за всички, доставени, по негови твърдения , стоки по фактурите.

Ответникът е представил споразумение за прихващане , което очевидно касае друг период и фактури с други номера, поради което съдът приема , че същото е ирелевантно за спора. Същото се отнася и за представеното споразумение , касаещо договора за наем между страните, включително размера на задължението на ответното дружество към ищеца по наемния договор. С отговора на исковата молба и с допълнителния отговор ответникът не представя каквито и да е доказателства за предаване на фактурираните стоки. Не се подкрепя от доказателствата по делото и твърдението на ответника , че при сключването на устния договор страните са се договорили за едновременна размяна на престациите. Предвид характера на дейността на ищцовото дружество и характера на престациите , подобна договорка не би могла да се приеме за следваща се от нормалния ход на трайните им търговски отношения , защото представените споразумения за други периоди водят до извод, че стоките са били заплащани предварително и после са доставяни при необходимост, като са предавани в повечето случаи директно на водачите на автомобила, за който е предназначен конкретния консуматив – гуми и акумулатори.