Решение № 3 от 02.01.2024, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Сс, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сс в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420101298 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на “Евроземеделие 1” ЕООД срещу заповед № РД 04-211 - 7 от 18.07.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Сс, чрез която е наредено изземването на ПИ с идентификатор *** в землището на с. Г., общ. Сс, причислен към ДПФ поради неправомерното му ползване от дружеството – жалбоподател.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, като възразява срещу възприетата от административния орган фактическа обстановка и твърди, че дружеството не е ползвало иззетия имот, нито е заявявало същия за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ.

Ответникът по жалбата Директорът на ОД „Земеделие” – Сс изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният административен акт – правилен и законосъобразен.

Твърди, че чрез заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ наредил да се извърши проверка на земите от ДПФ, в изпълнение на която назначената комисия съставила констативен протокол № 1 от 17.05.2023 г., в който установила неправомерното ползване на имота. Жалбоподателят бил уведомен за резултатите от проверката и му била предоставена възможност за подаване на възражение, от която той се възползвал; при разглеждането на възражението комисията извършила повторна проверка на терен, при която установила, че имотът се ползва от жалбоподателя и че възражението му е неоснователно. Твърди, че имотът бил разпределен в масивите за ползване на дружеството – жалбоподател съобразно подписано споразумение по чл. 37в ДСПЗЗ за землището на с. Г. за стопанската 2022/2023 г., одобрено със заповед № РД-04-53-9 от 13.03.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Сс; чрез заповед № РД 04-53-6 от 21.02.2023 г. на Директора на ОД 1

„Земеделие“ – Сс било наредено имотът да се предостави на жалбоподателя чрез сключване на договор за едногодишно ползване след предварително заплащане на определената в заповедта наемна цена, но тъй като жалбоподателят не заплатил цената, не се достигнало до сключването на договор, въпреки което ползването на имота не било преустановено. В писмените си бележки ответникът посочва, че констатациите за ползването на имота се базират и на обстоятелството, че същият е заявен от жалбоподателя пред Общинска служба „Земеделие“ за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Чрез заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – Сс наредил да се извърши проверка за състоянието и ползването на земите от ДПФ, като определил състава на комисиите, които следва да извършат проверката в отделните землища и срок за осъществяването ; на 17.05.2023 г. комисията, оправомощена да проверява имотите в землището на с. Г., общ. Сс, съставила констативен протокол № 1, в който отразила, че ПИ с идентификатор *** в землището на с. Г., общ. Сс с площ 15,510 дка е засята с едногодишни полски култури и се ползва неправомерно от жалбоподателя. Чрез писмо до “Евроземеделие 1” ЕООД от 29.06.2023 г., връчено му на 03.07.2023 г. дружеството било уведомено за резултатите от проверката и за съставянето на констативния протокол, като му била предоставена възможност за представяне на писмени искания или възражения. На 06.07.2023 г. жалбоподателят в писмен вид възразил срещу констатациите на комисията; междувременно със заповед № РД 07-25 от 03.07.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – Сс назначил комисия, която да разгледа и да се произнесе по основателността на постъпилите възражения; в изпълнение на правомощията си комисията провела заседание на 17.07.2023 г., на което възражението било прието за неоснователно, тъй като при извършена теренна проверка било установено, че имотът се обработва от жалбоподателя. В завършек на така проведената процедура била издадена атакуваната в настоящото производство заповед чрез която било наредено изземването на посочения по – горе имот, като на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ на адресата на заповедта била предоставена възможност да спре изпълнението , ако в тридневен срок от получаването внесе по сметка на МЗХ сумата от 3024,45 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане (65 лв./дка) за землището на с. Г., общ. Сс. Заповедта за изземване на имота е мотивирана с обстоятелството, че същият или част от него се обработва без правно основание от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост 2 се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областна дирекция "Земеделие" /чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Такава се явява и разглежданата хипотеза, поради което следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощието да нареди изземването на неправомерно ползваните имоти, принадлежащи към ДПФ.

Чл. 47, ал.8 ППЗСПЗЗ гласи, че общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им. В конкретния случай проверката на имотите от ДПФ в землището на общ. Сс и извършена по силата на посочената разпоредба на ППЗСПЗЗ въз основа на издадена заповед на директора на областна дирекция "Земеделие" – Сс, като след извършването на констатациите на назначената комисия жалбоподателят е информиран за резултатите от проверката на основание чл. 26, ал. 1 АПК, като му е осигурена възможност да вземе становище и да направи искания и възражения по реда на чл. 34, ал. 3 АПК. Преди издаването на заповедта възраженията на засегнатите лица са били разгледани по реда на чл.

35 АПК, поради което съдът приема, че административният орган е спазил регламентираната в закона процедура по издаването на атакувания административен акт.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правни основания за своето издаване. Липсата на изложение на тези основания се явява порок във формата на акта, изразяващ се в липса на определен реквизит, който по силата на цитираната законова разпоредба задължително следва да бъде включен в неговото съдържание. В конкретния случай мотивите за издаването на заповедта се заключават в констатацията за неправомерното ползване на имота от страна на нейния адресат, като съдът приема, че същите по ясен и изчерпателен начин разкриват причините за решението на административния орган, макар да не съдържат уточнения за начина, по който той е достигнал до фактическия извод кой е действителният ползвател на този имот В този смисъл съдът приема, че атакуваната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК.

Чл. 170, ал. 1 АПК гласи, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

По силата на тази разпоредба установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган и същото съгласно чл. 39, ал. 1 АПК следва да се осъществи чрез допустимите доказателствани средства - обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени 3 средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. В конкретния случай по делото е представено извлечение от разпределение на масивите за ползване на “Евроземеделие 1” ЕООД съобразно подписано споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ за землището на с. Г. за стопанската 2022/2023 г., одобрено със заповед № РД-04-53-9 от 13.03.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Сс, в което разпределение фигурира и процесният имот. Чл. 37в, ал. 10 ЗСПЗЗ гласи, че земи от държавния и общинския поземлен фонд, които не могат да се обособят в самостоятелни масиви и за тях не са сключени договори за наем или за аренда, преди издаването на заповедта по ал. 4 могат да бъдат предоставени на ползватели на съответните масиви по тяхно искане със заповед на министъра на земеделието или на оправомощено от него лице, съответно на кмета на общината. Договорът се сключва за едногодишно ползване след заплащане на по-високата сума между най-високата тръжна цена, на която са сключени договорите за землището за земите от държавния поземлен фонд за годината и размера на средното годишно рентно плащане за землището в общината. На така посоченото основание Директорът на ОД „Земеделие“ – Сс издал заповед № РД 04-53-6 от 21.02.2023 г., чрез която било наредено имотът (както и други имоти от ДПФ) да се предоставят на жалбоподателя чрез сключване на договор за едногодишно ползване след предварително заплащане на посочена в заповедта наемна цена, като по делото не е спорно, че такава цена не била заплатена и договор за ползването на имотите не бил подписан. Жалбоподателят оспорва твърденията на насрещната страна, че е депозирал искане по чл. 37в, ал. 10 ЗСПЗЗ за предоставяне ползването на процесния имот от ДПФ и заявява, че представеното по делото такова по всяка вероятност касае предходна стопанска година, тъй като няма входящ номер и дата на подаване, потвърждаващи тезата, че то е депозирано именно с цел сключване на договор за стопанската 2022/2023 г.

Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколът от 17.05.2023 г. установява единствено обработването на имота (засяването му с едногодишни полски култури), но не и лицето, което е осъществило обработките. Въпреки това по делото стана ясно, че процесният имот попада в масивите за ползване на дружеството – жалбоподател съгласно подписано от него споразумение по чл.

37в ЗСПЗЗ за стопанската 2022/2023 г., което ясно изразява стопанските намерения на дружеството да обработва този имот през посочената стопанска година, както и тяхното реализиране, видно от обстоятелството, че споразумението е одобрено със заповед № РД-0453-9 от 13.03.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Сс, която очевидно е издадена след началото на стопанската година, т.е. след началото на съответните земеделски обработки на засегнатите от споразумението имоти. При тези обстоятелства съдът не намира за нужно да коментира липсата на дата и входящ номер на заявлението на “Евроземеделие 1” ЕООД по чл. 37в, ал. 10 ЗСПЗЗ, чрез което то е направило искане за предоставяне за ползване на процесния имот, тъй като дружеството очевидно е подписало споразумението за 4 разпределяне на масиви за ползване за стопанската 2022/2023 г., в което фактически имотът фигурира, видно от представеното от административния орган извлечение. Тази информация в съответствие с установеното на терен фактическо обработване на имота дава основание на съда да приеме, че констатираното от комисията, назначена със заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Сс, ползване на имота през стопанската 2022/2023 г. от жалбоподателя действително се е реализирало, поради което предпоставките за изземване му по чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ са налице, при положение че ползването се осъществява без правно основание. В тази ситуация съдът приема, че атакуваната в настоящото производство заповед, чрез която изземването на имота е наредено, представлява законосъобразен административен акт, поради което депозираната срещу него жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. Мотивиран от тези съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът