Акт от 27.03.2020, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е №6

Гр.В.

27.03. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН съд в публичното заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав окръжен съдия Г. Й. при секретаря

В.К. и в присъствието на прокурора

……………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Й. гр.д. № 247 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Делото е образувано по исковата молба на от Ю.К.Й. *** „ чрез адв.

Л. И. от АК –В. - пълномощник със служебен адрес:гр.В., ул.. против С. с н. ц. „Т. д. "Б."с ЕИК. със със седалище и адрес на управление гр.В., ул.. ,представлявано от Б. М. В.

В исковата молба се твърди ,че ищецът и ответникът са съдружници в „Б.– Т.“ООД с ЕИК . при съотношение на дяловете: за Туристическо дружество „Б." 49 005 дяла по 10 лв. всеки или с общ номинал 490 050 лв., а за Ю.К.Й. 5995 дяла по 10 лв. с общ номинал 59 950 лв.

Твърди се ,че на

15.11.2016 год. между последния-Ю.К.Й., Сдружение „Туристическо „Б." с ЕИК., представлявано от председателя Т. М.“Б.-т." ООД с ЕИК. и „У.-Ю" ЕООД бил сключен договор, който в част от клаузите си се явявал предварителен такъв за прехвърлянето на всички притежавани от Сдружение „Туристическо дружество „Б. 54 450 дяла от капитала на „Б. –Т." ООД, ЕИК ********* в полза Ю.К.Й. за общата сума от 500 000 лв. или по 9,183 лв. за един дружествен дял. В точка 4 от договора се регламентирало правото на ищеца да изкупува дяловете на „Б. на части, заплащайки суми по банкова сметка *** „Туристическо дружество„Б.". Ответникът се бил задължил да му прехвърля съответния брой дялове пропорционално на внесените суми след получаване на средствата по банкова си сметка,като за всяка операция се изготвят договори за покупко-продажба.

Част от договорените дялове - 5 445 били заплатени от ищеца съобразно чл.5.1 от договора със сумата от 50 000 лв., представляваща остатък от цената на прехвърлен от него на ответника имот в гр. В. ул.. –магазин от 53 кв.м. В изпълнение на постигнатите договорки на 02.12.2016 г.бил подписан и нотариално заверен и договор за покупко-продажба на тези 5 445 дружествени дялове от капитала на „Б.– Т." ООД, ЕИК. След решение на ОС на ответника от 18.12.2017 год., обективирано в протокол № 4 от същата дата, прехвърлянето на тези дялове било вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията на 02.04.2018 год.

Тъй като ищецът желаел да продължи да изкупува дялове от „Б.– Т." ООД, ЕИК.., той отправил до ответника нотариална покана да му бъде посочена банкова сметка, ***. Същата била получена от „Туристическо дружество „Б."" на 14.05.2019 год., но до този момент отговор не бил получен.

По този начин ответникът възпрепятствал и поставял ищеца в невъзможност да извършва плащане и съответно да придобива пропорционален брой дружествени дялове .Последният имал готовност да заплати сумата от 197 526,33 лв. за закупуването на 21 510 дяла от капитала на „Б.– Т." ООД, ЕИК.

С оглед на горното се иска да бъде постановено решение

, с което на основание чл ЗЗД да се обяви за окончателен предварителния договор, сключен на 15.11.2016 г.между Ю.К.Й. *** с ЕГН ********** в качеството му на купувач и

Сдружение с нестопанска цел "Туристическо дружество "Б." с ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр. В.,ул., в качеството на продавач за закупуването на 21 510 дружествени дяла от капитала на „Б. – Т." ООД, ЕИК. за сумата от 197 526,33 лв., като се определи разумен срок за внасяне на посочената сума след влизане в сила на решението.

Претендират се и направените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени : договор от 15.11.2016 год., договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 02.12.2016 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. V,рег. № 6803, н.д. № 723/2016 год. на Нотариус Л. Ц.протокол № 3/25.10.2016 год. на УС на Сдружение „ТД Б.“,протокол № 4/18.12.2017 год. на УС на Сдружение „ТД Б.“,нотариална покана с рег.№ 2284, т. I,

№ 103 на нотариус Т. и разписка за връчването й.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника /л.30-39 от делото/,в която се оспорва иска като напълно неоснователен, необоснован и недоказан и се иска да бъде отхвърлен,тъй като сдружението не дължи на ищеца претендиралото прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Б. — Т." ООД.

Поддържа се ,че ищцовата претенция се основавала на невярното твърдение, че между ищеца и ответник бил сключен договор от 15.11.2016 г., който в част от клаузите си се явявал предварителен договор за продажба на дяловете,притежавани от ответника в капитала на „Б. — Т. ООД. Оспорва се изцяло това твърдение, като се твърди ,че такъв договор въобще не е бил сключван валидно и с правно действие за ответното Сдружение.Ищецът бил приложил като доказателство към своята ИМ фотокопие от въпросния договор, който се оспорва изцяло и се иска на основание чл. 183 от ГПК да се задължи ищеца да представи по делото оригинала на процесния договор. Ако ищецът не стори това, то се иска това доказателство да бъде изключено от доказателствата по делото.Изначално и на основание чл. 193 от ГПК се оспорва истинността на договора и в частност автентичността на договора - по отношение на подписването му от името на ответното Сдружение. Твърди се, че от името и за сметка на Сдружението договорът не носи подписа на тогавашния Председател на УС на Сдружението Т. М., а на друго, трето (неизвестно и несвързано със Сдружението) лице.За удостоверяване на това твърдение се иска допускането на съдебно-графическа експертиза, която след като се запознае с оригинала на договора и сравнителни образци от подписа на Т. В. М., ЕГН **********, извършени пред вещото лице, както и с подписите на същото лице върху Договора за покупко-продажба на дялове от 02.12.2016 г. и Нотариалния акт от 02.12.2016 г. (доказателства към ИМ по делото), да даде заключение дали подписът върху многоточието на ред втори, преди текста „ТД Б.“В." от екзекутивната част в края на процесния договор от 15.11.2016 г.е бил положен/изписан лично от Т. М..

Поддържа се ,че договорът от 02.12.2016 г. е нищожен по отношение на ответното Сдружение поради липса на съгласие/воля от негова страна за сключването му.С отговора на исковата молба се представя актуалният и действащ Устав на ответното Сдружение, публично обявен по партидата на Сдружението в Т..

Съгласно чл. 34, т. 9 от този Устав Управителният Съвет (а не Друг орган или лице) е този, който има правомощието да „сключва договори и поема ангажименти от името на дружеството" ,тоест, за сключване на договори е уредено колективно представителство. Очевидно е, че става дума за изрично уредено правомощие на колективния орган на Сдружението, съществуващо и приложимо паралелно с общото представително правомощие на Председателя на УС, което по отношение на такива действия (нарочно възложени на висшестоящия колективен УС) се явявало изключено. В случая процесния договор не бил подписан от членовете на УС на Сдружението, а само от едно лице и то без да е налице оправомощаване на това лице за сключване на такъв конкретен договор от името и за сметка на Сдружението. Следователно този договор нямало как да е породил действие за Сдружението. В случая е налице хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД и договорът е нищожен поради липса на съгласие/волеизявление на УС за сключване на сделката, инкорпорирана в посочения договор. След като договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, същият не можел да произведе целените от ищеца правни последици и ответното Сдружение не му дължало каквото и да било прехвърляне на собственост върху дружествени дялове в ООД.

Налице било и отделно, самостоятелно основание за претендираната нищожност на договора .

Съгласно чл. 34, т. 7 от Устава на Сдружението Управителният Съвет бил органът, компетентен да взема решения относно разпореждане с имущество на дружеството, като такова решение изисквало мнозинство от 2/3 от всички членове на УС. Нямало друг орган на Сдружението с такава компетентност. Съгласно приложимата нормативна уредба на З. Управителният съвет се разпореждал с имуществото на сдружението при спазване изискванията на устава .

Дори и съгласно чл. 31, т. 8 от ЗЮЛНЦ Управителният съвет вземал решения по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не спадали в правата на друг орган. В процесния случай нямало решение на Сдружението за разпореждане със собствени на Сдружението дружествени дялове от търговско дружество чрез сключване на какъвто и да било договор.Тоест, дори и да се вземело предвид обстоятелството, че Председателят на УС формално е имал представителни функции по отношение на Сдружението при подписване на договора, то след като единствено в правомощията на УС е било сключването на договор, поемането на ангажимент и вземане на решение за разпореждане с имущество - представлявящият можел евентуално само да изпълнява такова решение, а не да го взема еднолично, замествайки УС .Поддържа се ,че след като към датата на сключване на договора - 15.11.2016 г. е липсвало решение на УС да се сключи такъв договор и то именно с посочените в него условия (съществени елементи от договора), то същият, макар и сключен от лице с представителна власт, се явявал нищожен, поради липса на съгласие.Решението на УС за сключване на конкретен договор при конкретни договорни условия било насрещното волеизявление (съгласие по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД),необходимо за действителността на сделката.

При неговата липса следвало да се приеме, че от името на Сдружението не е изразена валидна воля и договорът е нищожен поради липса на съгласие и не може да произведе целените правни последици.

Дори и ако съдът не сподели гореизложените основания за нищожност на процесния договор и го счете за действителен под някаква форма, то се иска да бъде счетено, че по своята правна същност той не представлява предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, тъй като в този документ липсвало надлежно определен съществен елемент на предвижданата прехвърлителна сделка. Касаело се за липса на договорена по надлежен/валиден начин конкретна продажна цена.Договорът предвиждал бъдеща продажба на определен брой дружествени дялове. Единичната цена за един дружествен дял обаче била вписана като: „9.183 /девет цяло сто осемдесет и три хиляди/ лева".Нито от цифровото, нито от словесното описание не ставало категорично ясно дали се касае за цена за един дял от девет хиляди сто осемдесет и три лева или за девет лева и сто осемдесет и три хилядНи от лева.Ако се приемела първата възможност, това би означавало общата договорна покупно-продажна цена да бъде 500 014 350 лв. (петстотин милиона четиринадест хиляди и триста и петдесет лева). Ако се приемела втората възможност, това би означавало общата договорна покупно-продажна цена да бъде 500 014.35 лв (петстотин хиляди и четиринадесет лева и тридесет и пет стотинки). Нито една от тези общи суми обаче не била установена в договора като обща цена. В него се сочела различна обща цена —сума от кръгло 500 000 лв.

По този начин ставало явно, че страните по процесния договор не са имали ясно формирана и точно изразена воля относно продажната цена по евентуален бъдещ окончателен договор между тях. Твърди се , че ответното Сдружение не е имало намерение и не е изразявало воля евентуалната единична продажна цена на неговите дружествени дялове в „Б.– Т." ООД да бъде само девет лева и сто осемдесет и три хилядНи от лева. Това по индиректен начин било очевидно и от самото обстоятелство, че дори номиналната стойност на един дружествен дял е по-висока, а именно -10 лв.

Обобщава се ,че разглежданият договор от 15.11.2016 г. нямал характеристиките на надлежен предварителен договор за продажба на конкретен брой дружествени дялове срещу заплащане на конкретна, точно определена продажна (единична и обща) цена. Това го правело изцяло негоден да произведе действие чрез обявяването му за окончателен.Обобщава се ,че за ответното Сдружение не съществувало валидно облигационно задължение за прехвърляне на собственост върху дружествени дялове в полза на ищеца срещу някаква конкретна цена.

Поддържа се също така,че в своята ИМ ищецът се позовавал на сключен между страните по делото Договор за продажба на дружествени дялове от 02.12.2016 г. Действително, такъв договор бил подписан,но ищецът съвсем неправилно претендирал, че този договор бил „в изпълнение на постигнатите договорни" (визира се, съгласно предходно обсъдения нищожен договор от 15.11.2016г.).

Разпечатката съдържа 34 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93a8f1c1-9402-46da-8415-340f672a1e23