Решение № 1324 от 21.11.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000502021 по описа за 2023 година при участието на секретар Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 151 от 06.04.2023 г. ОС Кюстендил по гр.д. 501/2021 г.

Отхвърля исковете на П. Д. Н. срещу ОБЩИНА ПЕРНИК, пл. „Свети Иван Рилски“ №1 с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 1 442 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се направените от нея разходи, от които: сумата 1 340 лв. за закупуване на реконструктивен къс бедрен пирон и комплект винтове, необходими за операцията и сумата от 102 лв., за престоя на ищцата в СБАЛР – гр. Перник, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 29.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

Осъжда „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, да заплати на П. Д.

Н. на основание чл.49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 22 000 /двадесет и две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, в резултат на получени травматични увреждания- фрактура на двете кости на дясна подбедрица в областта на глезенната става и луксация /изкълчване/ на ставатабималеоларна фрактура- луксация на дясна глезенна става, мекотъканни контузии/ натъртване на меки тъкани и болка в областта на гръдния кош и тазобедрената става, получени при пропадане в шахта на 29.10.2019 г., както и сумата 1 442 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се направените от нея разходи, от които сумата 1 340 лв. за закупуване на реконструктивен къс бедрен пирон и комплект винтове, необходими за операцията и сумата от 102 лв. за престоя на ищцата в 1

СБАЛР – гр. Перник, ведно със законната лихва върху посочените главници (22 000 лв. и 1 442 лв.), считано от 29.10.2019 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за обезщетение на неимуществените вреди до пълния предявен размер от 80 000 лева.

Не разглежда предявените алтернативно по отношение на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД искове срещу „Мини Перник“ ЕАД- в ликвидация.

Производството по гр. дело 2021/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по:

- въззивна жалба на ищцата в частта, в която исковете са отхвърлени по отношение на предпочитания ответник Община Перник и в частта, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди до пълния претендиран размер;

- въззивна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД в осъдителната част спрямо дружеството.

Във въззивната жалба на ищцата се твърди, че неправилно е прието, че имотът, в който се намира шахтата, не е публична общинска собственост. Твърди се още, че обезщетението е занижено предвид тежкото счупване и възстановителния период.

Във въззивната жалба на ответното дружество са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и противоречие със събраните доказателства. Неправилно било прието, че шахтата не се намира в имот публична общинска собственост или в имот на „Мини Перник“ ЕАД, а в имот на жалбоподателя Не е доказано противоправно на служител на ответника. Алтернативно се твърди, че само ищцата е виновна за инцидента, а обезщетението е несъразмерно високо.

Постъпили са отговори от Община Перник и на двете въззивни жалби с твърдение за тяхната неоснователност.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

В съдебно заседание адв. К. И. от името на въззивния жалбоподател-ищец поддържа въззивната си жалба и признава частична основателност на въззивната жалба на евентуалния ответник. Представя писмена защита и претендира разноски. Юрк. Ф. Г. в с.з. и в писмена защита от 03.11.2023 г. от името на въззивния жалбоподател – ответник поддържа въззивната жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД и оспорва подадения отговор от Общината. Представя списък с разноски. Община Перник в писмена молба поддържа неоснователност на двете въззивни жалби и претендира разноски.

Представителят на „Мини Перник“ ЕАД (л) в съдебно заседание и в писмена защита от 02.11.2023 г. поддържа, че решението е влязло в сила по отношение на това дружество.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Решението е влязло в сила, в частта в която не разглежда предявените алтернативно по отношение на ответника „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД искове срещу „Мини Перник“ ЕАД- в ликвидация, поради което решението е влязло в сила за Мини Перник“ ЕАД- в ликвидация.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната отговорност на Община Перник като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага и възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и има ли принос на пострадалия за настъпване на вредите. Ако не са налице, те са спорни по отношение на евентуалния ответник, сега въззивен жалбоподател, както и размерът на обезщетението по справедливост.

2

Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които главният или евентуалният ответник е възложил работа. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.

Няма оплаквания срещу възприетата от първата инстанция фактическа обстановка.

Спорна е правната интерпретация на съдебно-техническите експертизи.

Р. Н., син на ищцата, разпитан като свидетел, разказва, че на 29.10.2019 г. завел майка си на очен лекар, оставил я пред кабинета на лекаря и отишъл да прибере детето си от училище. Докато прибирал дeтeто вкъщи, очната лекарка- д-р К. му звъннала по телефона и му казала, че майка му паднала в някаква дупка и се намира в кабинета й. Свидетелят оставил детето си и веднага отишъл в кабинета на доктора. Намерил майка си в тежко състояние. Казала му, че изпитва много сериозна болка в десния крак, гърдите и таза.

Откарал я в Бърза помощ, където й направили снимки и изследвания и я настанили в пернишката болница. Два дни стояла на екстензия, а след това й направили операция. След изписването от болницата, свидетелят я прибрал вкъщи. Наложило се да вземе санитарен стол и проходилка, тъй като ищцата не можела да ходи и се налагало да има около нея човек, който да я обслужва за всичко- за хигиена, храна и др. 20 дни след като била изписана, махнали й конците и установили, че един от разрезите не се затварял. Потърсили услугите на д-р К., който започнал да идва в дома на ищцата и да й прави превръзки. Около Коледа на 2019 г. Н. отново постъпила в болница, където й била направена операция, но нещата не се променили и д-р К. продължавал да й прави превръзки. Междувременно ищцата започнала да стъпва на крака си и да се движи, но с проходилка. През м. май 2020 г. на Н. била направена трета операция, при която бил отстранен един от металните елементи, тъй като лекарите преценили, че костта е заздравяла. Раната се затворила някъде през м. юни-юли. През цялото време се правели превръзки и се налагало ограничения в битовото и санитарно обслужване. След това ищцата започнала да ходи на физиотерапия, защото през целия период кракът не се ползвал пълноценно. И към момента майка му има проблем с крака като при застудяване я боли и няма пълнота на движенията и не може да движи глезена в пълен обем. Според свидетеля видимо десният глезен е по-голям и по-дебел. В покъсен период ищцата споделила пред сина си, че след като приключила прегледа при лекаря, тръгнала към автобусната спирка, откъдето да я вземе. Движейки се в посока главната улица, от храстите изскочило куче и тя инстинктивно направила крачка вдясно и паднала в дупката. Лазейки, успяла да стигне до сградата, в която се намирал очният кабинет, пред който я намерила д-р К.. Свид. И. И. разказва, че през м. ноември 2019 г. посетил ищцата в болницата за рехабилитация. Установил, че оперативното лечение давало усложнения на едната глезенна фактура, която била синтезирана със съответните имплантите се показвали през кожата, поради което я пренасочил обратно в пернишката болница, където й била извършена допълнителна операция. След това продължил да я превързва в домашни условия.

От приетите по делото епикризи, издадени от МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД- гр.

Перник, Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация, ЕООД гр.

Перник, Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“ гр. София, се установява, че в различни периоди от време ищцата е постъпвала за лечение в болниците за счупвания на долен крайник. От представената фактура №77/05.11.2019 г. се установява, че ищцата е закупила медицински материали на стойност 1 340 лв., а от фактура №101/21.11.2019 г. и касов бон към нея се установява, че е заплатила нощувки и храна за болничния си престой в размер на 102 лв. Според заключението на СМЕ на вещото лице д-р В. Н., при инцидента на 29.10.2019 г. ищцата е получила следните травматични увреждания:

3 фрактура на двете кости на дясна подбедрица в областта на глезенната става и луксация /изкълчване/ на ставата- бималеоларна фрактура- луксация на дясна глезенна става, мекотъканни контузии/ натъртване на меки тъкани и болка в областта на гръдния кош и тазобедрената става в ляво. При пострадалата са се развили и усложнения по отношение на травмата на подбедрицата- незарастване на оперативната рана по външната повърхност на подбедрицата и последващо възпаление в меките тъкани и надкостницата около нея.

Фрактурите и луксацията в областта на глезенната става с продължителност над месец са затруднили движението на десет долен крайник, както и са довели до по[1]продължителни болки и страдания. От заключението се установява, че по отношение на травмата в областта на дясна глезенна става, непосредствено след инцидента е проведено оперативно лечение и при благоприятно протичащ възстановителен процес обичайният възстановителен период е около 4- 6 месеца, но в случая поради развилите се усложнения- възпалението и незарастването на раната и тъканите, този период е бил по- продължителен, както и се е наложило хирургическо лечение за опит за затваряне на раната и друго такова за отстраняване на остеосинтезния материал от малкия пищял на подбедрицата около 7 месеца след травмата. Според вещото лице описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по отписания в исковата молба механизъм- „пропадане в шахта“, при което в резултат на „удар в дъното на шахтата и рязко сгъване и усукване“ на крака в глезенната става и натиска от тежестта на тялото последователно се чупят костите и разкъсват връзките в областта на ставата, както и от удари в стените или дъното на шахтата се получават и мекотъканните контузии на гръдния кош и таза. Болки от травмата на глезенната става и усложненията й са били налице през целия период на лечение и последвало възстановяване, т.е. около 8-9 месеца, като найинтензивни са били в първите 2- 3 месеца след острата травма и в периодите след последващите оперативни лечения, а болките в мекотъканните контузии са отзвучали напълно в период до около три- четири седмици след получаването им. Според д-р Н. травмата на дясна глезенна става няма да се възстанови напълно- възстановена е основната функция на крака по отношение на извършване на обичайна дейност, но при попродължително ходене или физическо натоварване пострадалата ще изпитва дискомфорт и болки, които ще я съпътстват до живот. Направените от ищцата разходи по приложените по делото фактури са били необходими и са направени във връзка с проведеното лечение на травмата.