Решение № 457 от 10.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Смолян, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100065 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. С. А. против „В.“ ЕООД, в която се твърди от ищцата, че на 13.12.2022 г. между страните е сключен Договор за кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемни средства в размер на 1200, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40, 97%, годишен процент на разходите - 49,70% . Съгласно договора заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 247,57 лева, която той следва да престира заедно с месечната погасителна вноска.

Твърди се от ищцата, че уговорката в договора, респ. и ОУ към него за заплащане на такса за експресно резглеждане за нищожна, като неравноправна. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане в срок от 15 минути до 2 часа или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 7 дни.

Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за кояго не му е 1 известно в какъв размер ще бъде и как иде бъде платена. Таксата е във фиксиран размер - 247.57 лв. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради и което счита, че клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. По изложените съображения, такса за експресно разглеждане е излязла в разрез с добросъвестността. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Договорена при тези условия тя представлява допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по този начин на потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и без тя да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Информацията по чл. 5, ал.1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2. На плоскостта на настоящият казус, не е извършено отнапред разясняване на потребителя на клаузите във връзка с крайните задължения по договора. Видно ог съдържанието на договора за предоставяне на паричен заем и представения стандартен европейски формуляр поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, същите са изготвени без заемателят да е бил запознат с действителния размер на ГПР.

2

Моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на клаузата от договора предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 247,57 лева от договор за кредит от 13.12.2022г., сключен с ответното дружество, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и ответникът да бъде осъден да върне на ищцата сумата от 50,00 лева, платена такса за бързо разглеждане по договор за кредит от 13.12.2022г. в периода от 13.12.2022г. до 14.12.2023г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва иска. Редът и условията, по които на Кредитополучателят е отпуснат кредита, се уреждат в Договор за кредит № *** и Общите условия към него. Запознаването с последните е задължителен етап от кандидатстването за кредит. Това изискване е поставено от ЗПФУР и без него не може бъде завършена заявката за кредит. Предоставянето в собственост на посочената в Договора сума, от Кредитодателя на Кредитополучателя, съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя - да предостави поисканата от Кредитополучателя сума и създава задължение на същия - да заплати на Кредитодателя посоченото в Договор за кредит № *** задължение.

Заявената и отпусната сума по Договор за кредит № *** е преведена от ответника по банковата сметка на ищцата в ,,***“ АД. Съгласно допустимата възможност в Общите условия към Договора, г-жа А. се е възползвала от правото си и е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса. Допълнителната услуга за Бързо разглеждане не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит. Същата е дължима във връзка с краткият срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за кредитоспособността й посредством съответните необходими справки, които стандартно отнемат 7 дни. В общия случай и когато Кредитоискателят не желае използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, Кредиторът извършва проверка на кредитоспособността на кандидата и предоставя 3 отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането. Преди да бъде одобрена заявката за кредит, дружеството извършва оценка на кредитоспособността на заявителя, в това число съответните справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други. В случая изрично заявената услуга за Бързо разглеждане гарантира обработка на Искането и получаването на отговор в рамките на до 15 (петнадесет) минути, което ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс. Именно този факт обуславя начисляване на процесната такса. Ищцата е погасила изцяло задължението по Договор за кредит № ***, включително e заплатила и процесната такса за заявената допълнителна незадължителна услуга ,,Бързо разглеждане“ в размер на 247.57 лева. Оспорва изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност на клауза, уредена в Договор за кредит № *** / 13.12.2022 г. и като неоснователна и недоказана. При прилагане на изискванията на ЗЗП, условията по Договора - и Общите, и Специалните, са съгласувани с регулаторния орган в областта на защита на потребителите (КЗП) и следват всички разпоредби и изисквания на специалното законодателство в областта на потребителското кредитиране, а именно ЗПК и ЗПФУР. Единствен обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР, е действащото правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По силата на посоченото императивно изискване, ГПР може да се уговаря свободно до размер от 50 % от главницата по кредита. В процесния случай, при съблюдаване принципа за свобода на договаряне, страните са се съгласили да сключат Договор за кредит № *** с ГПР 49.7 %, който не надвишава законово допустимата максимална граница. В обхвата на така предвиденото ограничение законът не предвижда ограничение на отделните компоненти, от които може да се формира ГПР, нито налага задължителни такива. В този смисъл, спазването на чл.19, ал. 4 от ЗПК не изключва определяне на договорна възнаградителна лихва от 50 %, ако тя е единственият начисляван на потребителя разход от обхвата на ГПР, както е дефиниран по чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Единственият разход като елемент, който Кредиторът е включил при определяне на размера на ГПР, е възнаградителната лихва. Размерът на ГПР по Договора е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение № 1 към чл.

19, ал. 2 от ЗПК. Формулата за изчисляване на Договорната лихва по кредита е описана в т. 9.1 от Общите условия към Договора. Както и ЗПК постановява в 4 чл. 19, ал. 3, т. 2, заявяването на отделни допълнителни и незадължителни услуги не следва да се включва в ГПР. Именно поради тази причина и такса Бързо разглеждане не следва да бъде включена към ГПР и правилно същата не е елемент от формирането му, съгласно императивната формула, посочена в Приложение № 1. Предоставената допълнителна незадължителна услуга, която г-жа А. изрично е заявила и заплатила, съответства изцяло на законовата възможност, уредена и в чл. 10а, ал.1 ЗПК, съгласно която ,,Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“. Именно такъв е характерът на такса Бързо разглеждане. Обръщам внимание, че в случая таксата се начислява за услуга, които е пожелателна, допълнителна и незадължителна и която се предоставя само по изрично искане на Кредитополучателя. Откъдето и не следва да бъде включвана в ГПР. Такса Бързо разглеждане не се отнася до действия, касаещи усвояване на кредита, доколкото същата се дължи за услуга, която не касае условията по предоставянето и/или връщането на същия. В допълнение, оспорваната такса е подробно описана в Общите условия, които са неразделна част от Договора за кредит, приложими и по процесния договор. Това е такса, която е допустима и законосъобразно начислена. Процесният договор за потребителски кредит е съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК.

Разпоредбите на ЗЗП също са спазени изцяло като в изпълнение на чл. 148, ал.

3 от ЗЗП, съгласно който ,,Когато в нормативен акт не е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители за финансови услуги и последващите изменения в тях, те се изпращат от търговеца до Комисията за защита на потребителите за одобрение“, Общите условия, включително и регламентираната в тях такса за Бързо разглеждане, са предварително изпратени и съгласувани със специализиран държавен орган (КЗП), който орган е правоприлагащ и следящ за точното изпълнение разпоредбите на ЗЗП. Поради което считам за неоснователно изложеното в исковата молба твърдение, а именно, че не са спазени императивните изисквания на закона, уреждащи ГПР. Обръщам внимание, че всички параметри по кредита са предварително известни и са предоставени по ясен и недвусмислен начин на потребителя още на етап преддоговорна информация в Стандартния европейски формуляр /СЕФ/, откъдето и ищцата е имала възможността да направи информиран и икономически обоснован избор дали 5 да сключи Договора при така предвидените условия или не. Понятието „общи разходи по кредита“ е въведено най-напред с ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета („ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО“) и след това е възпроизведена в съответните разпоредби на ЗПК, който е националният закон, транспониращ посочената директива съобразно § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Счита , че доколкото понятията за общи разходи по кредита и годишен процент на разходите по кредита са въведени в националното законодателство чрез транспонирането на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО в ЗПК и доколкото транспонирането е извършено правилно, е налице съвпадение между понятията за общи разходи по кредита и годишен процент на разходите по кредита по смисъла на националното законодателство и по смисъла на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО. В конкретния случай, при преценката дали такса Бързо разглеждане представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО, следва да се отчете дали са изпълнени кумулативно заложените условия: първо – дали тази такса се заплаща във връзка с договора за кредит; и второ – дали ползването на услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Първото условие таксата да се заплаща във връзка с договора не е налице. Това е така, тъй като такса Бързо разглеждане няма отношение нито към сключването на договора, нито към усвояването на кредита, нито към конкретните параметри на договора за кредит – сума по кредита, дължима срещу ползването й възнаградителна лихва и условия за определяне на лихвата. Това е услуга, която „В.“ ЕООД предоставя възмездно на своите клиенти, в случаите, когато последните са заявили желание да се възползват от нея. Второто условие - таксата да е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия, също не е налице. На следващо място, такса Бързо разглеждане няма задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на услугата, а от там и заплащането на такса за нея, става само по изрично искане на потребителя и зависи изцяло от неговата преценка – дали в конкретния случай същият желае да получи отговор по искането си за кредит, в рамките на определения кратък срок, или 6 не. Ползването на услугата Бързо разглеждане гарантира на Кредитополучателя единствено получаването на отговор в посочения срок, но не и отпускане на кредит, тъй като е възможно в обхвата на Бързото разглеждане, при извършване оценка на кредитоспособността на Кредитоискателя, Кредитодателят да установи, че Кредитоискателят не е кредитоспособен и да откаже да му отпусне кредита. Същевременно, липсата на желание за възползване от услугата по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и незаявяването й не е пречка да се иска кредит и да бъде отпуснат такъв кредит. ГПР изразява процентно общите разходи по кредита, а в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК законодателят е дал легална дефиниция на понятието общи разходи по кредита за потребителя, като прави изрична уговорка, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчитат при формиране на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, само доколкото ползването на такива допълнителни услуги е предвидено като задължително условие за сключване на договора за кредит. По аргумент за противното от това правило, такса Бързо разглеждане не е част от общите разходи по кредита, няма основание да се включва в обхвата на ГПР и не на последно място - няма основание да се подчинява на предвидените императивни изисквания за максимално допустим размер. Процесният договор за потребителски кредит е съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК. Дружеството е спазило и прилага точно изискванията на специалното законодателство в частност ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП. Ищцата е подала Искане за отпускане на Кредит от Дружеството, в съответствие с формуляра, предоставен на Началната страница – www.vivus.bg. След като е посетила създадения от нея потребителски профил и е избрала желаната сума и срок завръщане на кредита, на екрана се е отворила нова страница, в която са се заредили Условията по Договора проект на Договора за кредит (включващ Специалните условия на Договора за кредит и Общите условия) и Стандартния европейски формуляр, в който са били посочени всички законово предвидени характеристики на Договора. По този начин ответникът е изпълнил своето задължение да предостави пълната и подробната преддоговорна информация на кредитоискателя, откъдето и ищцата е имала възможността да направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи Договора при така предвидените условия или не с възможност да прекъсне процеса по кандидатстване или да откаже 7 ползване на услугата, в който случай е могла да получи отговор на заявката в стандартния 7-дневен срок. Гореописаните факти и обстоятелства безспорно аргументират, че Договорът следва всички разпоредби и изисквания на специалното законодателство в областта на потребителското кредитиране, а именно ЗПК и ЗПФУР, а също така както Специалните, така и приложимите ОУ са изрично съгласувани с компетентния регулаторен орган в областта на защита на потребителите, съгласно изискванията на ЗЗП. Именно поради посочените по-горе съображения считам, че сключеният Договор за кредит е действителен и не страда от релевираните в исковата молба пороци, респективно налице е валидно възникнало облигационно правоотношение.