Определение № 128 от 26.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Ловеч, 26.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500056 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№686/26.01.24 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 2731/7.12.2023 г., по ч.гр.д.

№888/2023г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Б.

М. Ч..

Жалбоподателят излага твърдения в жалбата си за незаконосъобразност на горепосоченото разпореждане, като се поддържа, че неправилно от ТРС е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението.

Изтъква, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника. Твърди, че той е пожелал да се присъедини към застрахователни програми и средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което той е дал изрично си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит, като коментира съответните точки, касаещи тези клаузи от договора. Уточнява, че независимо дали желанието на кредитополучателя е да получи парична сума, да се заплати равностойността на стока или да ес финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат по негова воля и формират стойността на отпуснатия кредит-главница, който кредит се възстановява от него съгласно 1 погасителен план, като се конкретизира и рисковете, които покрива застраховката.

Изтъква, че договорната лихва се формира съгласно чл.9 от договора, като в случая лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 34,12 % и договорната лихва се изчислява по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по редит на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината.

Твърди, че с молба по делото надлежно са индивидуализирали вземанията съгласно указанията на съда.

Счита, че представеното извлечение от счетоводните книги съдържа всички изискуеми реквизити.

Изтъква, че заповедното производство е специално, като целта му не е да установи вземането и в този смисъл материалните предпоставки не са предмет на разглеждане в това производство, а в исков процес, при наличие на подадено възражение от длъжника.

Моли съда за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Б. М.

Ч. за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 14.12.23 г, а частната жалба е подадена на 19.12.23 г , следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Производството пред РС-Ловеч е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.№10838/16.11.23 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Б. М. Ч. с ЕГН ********** и адрес с.Брестница ул.Печовци №13 за сумата от 580,48 лв. главница, възнаградителна лихва от 85,61 лв. за периода от 25.02.2023 г. до 25.10.2023 г., обезщетение за забава 96,07 лв. за периода от 25.02.2023 г. до 7.11.2023 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането като е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит №7053387573/23.12.2022 г. и въз основа извлечение от 2 счетоводните книги към 7.11.2023 г. Изрично е посочено, че обезщетението за забава е съобразено с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. като договорът не е сключен при ОУ, в договора е инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл.11 от ЗПК, и всяка от страните му е разписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 25 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски кредит, извлечение от счетоводните книги, 2 бр.пълномощни, документ за внесена ДТ и списък с разноските.

С разпореждане №981/16.11.2023 г. постановено по ч.гр.д.№1715/2023 г.

ЛРС е прекратил производството по делото и го е изпратил на РС-Тетевен на основание чл.411 ал.1 зр.3 от ГПК, тъй като след справка по реда на Наредба №14/09 г. е установил, че настоящият адрес на длъжника е в с. Брестница, което е в района на РС-Тетевен.

Образувано е ч.гр.д.№888/23 г. по описа на РС-Тетевен, по което е постановено разпореждане №2603/22.11.23 г.,с което е указано на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираните нередовности на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. Съдът е счел, че заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания, липсата на яснота относно начина на формирането им, да посочи начина за определяне на договорна лихва и лихва за забава и начина на тяхното изчисляване, като това да намери отражение и в извлечението от счетоводните книги на банката, както и да изложи в т.12 има ли извършени плащания от длъжника за погасяване на задължението, като тези факти да намерят отражение и в извлечението от счетоводните книги на банката.Това разпореждане е връчено на заявителя на 29.11.23 г.

В указания срок от заявителя е постъпила молба с вх.№6499/07.12.23 г., /взета от куриер на 4.12.23 г. след като 3.12.23 г. е неделен ден/ в която се уточнява, че процесният договор за потребителски кредит е за сума в размер на 636,40 лв, съгласно чл.7 от договора, сумата включва следните компоненти: 500 лв. главница, предоставени в кредит за ползване на кредитополучателя, 99,90 лв. застраховка „Ваnk пакет 3 сметка“ и 36,50 лв. застраховка „Ваnk пакет 3 кредит +сметка“. Посочва, че в случая лихвеният 3 процент, с който се олихвява кредита като ГЛП е в размер на 34,12 %, а обезщетението за забава се изчислява съгласно чл.9.4 и чл.15.1 от договора, при просрочие длъжникът дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Уточнява, че по договора е извършено плащане на дата 16.01.23 г.-74,01 лв.

С разпореждане № 2731/07.12.2023 г., по ч.гр.д. №888/2023г. ТРС е отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че не са отстранени констатираните нередовности в заявлението.

С оглед на гореизложеното разпореждане е правилно. съдът намира, че обжалваното

Правилно и в съответствие със закона ТРС е приел, че така подадени заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни. Съдът е изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява и след подаване на уточнителната молба, тъй като заявителят е посочил размер общо на платена от потребителя сума-74,01лв, но не става ясно с тази сума какви погашения са направени. Действително в ДПК е посочено, че размерът на една погасителна вноска възлиза на 74,01 лв, но след уточнението не става ясно какви задължения се погасяват, като съответно това не намира отражение в заявлението и документа по чл. 417 от ГПК. Едва в уточняващата молба се посочва, че в главницата са включени и други главни вземания – финансиране на избрани от кредитополучателя застраховки, които обаче не са посочени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в извлечението от счетоводните книги.

От уточнението отново не става ясно върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви – върху главното вземане по договора за кредит 500 лв. или и върху добавените към него главни вземания за застраховки. Продължава по този начин да съществува съществено разминаване между посочените в заявлението, извлечението от счетоводни книги и приложеният договор суми. Дори и след оставяне на 4 заявлението без движение, заявителят в уточняващата си молба претендира отново главница с включените в нея други компоненти. Затова няма как да се приеме, че нередовността на заявлението е отстранена, поради което то е останало нередовно и по него не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК) само на това основание.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

По тези съображения атакуваното разпореждане №2731/7.12.2023 г., по ч.гр.д. №888/2023г. по описа на ТРС следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №2731/7.12.2023 г., по ч.гр.д. №888/2023г. на Районен съд Тетевен.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5