Решение № 234 от 20.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Бургас, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от И. В. Добрев Търговско дело №

20232100900018 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск от „Юробанк България“ АД /универсален правоприемник на „Банка Пиреус България“ АД/, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Петя Димитрова и Димитър Шумаров- изпълнителни директори, чрез адв.

Светозар Златанов – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 57, вход от ул. „Струмица“, ет. 1, партер против И. А. И. ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН **********двамата с адрес ********* за приемане на установено, че банката има по отношение на ответниците като солидарни длъжници следните изискуеми вземания, произтичащи от договор за револвиращ кредит № *****г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №885 от 17.05.2021г. на Районен съд – Бургас и изпълнителен лист, а именно: 43 507лв.- главница за периода от 10.08.2020г. до 29.03.2021г.; 2 053,61лв.- възнаградителна лихва за периода от 10.07.2020г. до 07.01.2021г.;

1881,09лв.- мораторна лихва за периода от 10.07.2020г. до 29.03.2021г.; 180лв.- такси за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост; законната лихва върху претендираната главница от 02.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират са и направените съдебно-деловодни разноски за заповедното производство, от които 952,43лв. държавна такса и 1 493,19лв.- адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че между „Банка Пиреус България“ АД в качеството му на кредитодател и „Авея 2016“ ЕООД в качеството на кредитополучател е сключен договор за револвиращ кредит № *****г. По силата на чл.1 ал.1 от договора банката предоставила на кредитополучателя сума в размер до 50 000лв., като съгласно чл. 2 ал. 2 кредитът се отпускал целево за оборотни средства. В чл.6 ал.1 от договора страните уговорили, че предоставеният кредит ще бъде върнат за срок от 24 месеца и не по-късно от 30.03.2020г., а в чл. 5 и чл. 7 са записани дължимите по кредита лихви. Уточнява се освен това, че като солидарен длъжник по кредита се задължил ответникът И. А. И..

Сочи се от кредитната институция, че на 17.06.2019г. към процесния договор е подписан анекс А1-261/2019, с който е уточнен размера на кредита- 49 107лв. В т. 2 от него се посочвало, че задължението се погасява съгласно погасителен план, като такъв е подписан от страните. Съгласно анекса вторият ответник М. И. се задължил да отговаря 1 солидарно с кредитополучателя.

На 12.11.2019г. „Банка Пиреус България“ АД се вляла в „Юробанк България“ АД. По силата на това вливане всички права и задължения преминали изцяло в полза на настоящия ищец.

На 20.05.2020г. страните сключили анекс № 2 към процесния договор. С този анекс предоговорили условията по кредита, като съгласно т. 1.6 се съгласили крайният срок за издължаване на сумата да бъде удължен от 30.03.2020г. до 31.12.2020г.

Впоследствие банката-ищец установила след справка в своята счетоводна система, че поради просрочие на 4 вноски за главница, считано от 10.08.2020г. и на 5 вноски за лихва, считано от 10.07.2020г. е налице трайно забавяне в плащанията по договора. Последното наложило кредитната институция да упражни своето право и обяви договора за изцяло предсрочно изискуем. За целта на солидарно задължените лица били връчени уведомления за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ Делян Николов. Предсрочната изискуемост настъпила на 07.01.2021г., считано от връчването на уведомленията.

В тази връзка банката подала заявление по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Бургаски районен съд издал заповед № 885/17.05.2021г. и изпълнителен лист от 18.05.2021., допълнен с определение № 95/06.01.2022г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка. С тези актове ответниците били осъдени да заплатят посочените по-горе суми. Заповедта им била връчена на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК, поради което и след определение на БРС за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответниците в предвидения от закона срок са депозирали писмен отговор, с който оспорват основателността на иска. Изхождат от това, че след вливането на едната кредитна институция в другата- ищец в настоящия процес, не са били уведомени за това обстоятелство. Тяхното съгласие за извършеното преобразуване не се изисквало, но следвало да им бъде съобщено и то от стария кредитор. В тази връзка се твърди, че са приложими по аналогия правилата на чл.99 ЗЗД. След като старият кредитор не бил съобщил на длъжника за извършеното вливане искът като неоснователен следвало да се отхвърли.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че на 27.03.2018г. между „Банка Пиреус България“ АД от една страна и „Авея 2016“ ЕООД- кредитополучател и И. А. И.-солидарен длъжник от друга е сключен договор за револвиращ кредит № *****г. По силата на така постигнатото съглашение кредитната институция предоставила на дружеството- кредитополучател кредит в размер до 50 000лева. Сумата е отпусната целево за оборотни средства. В чл.6 ал.1 от договора страните уговорили, че предоставеният кредит ще бъде върнат за срок от 24 месеца, но не по-късно от 30.03.2020г., а в чл. 5 и чл.7 са записани дължимите по кредита лихви. Уточнени са също начина на начисляване и падежа на възнаградителната лихва, както и дължимата такава при забава в плащанията. Отговорността на солидарния длъжник се уреждала в чл.16 от договора за банков кредит.

Не са налице противоречиви позиции и относно факта на подписване на анекс А1261/2019 от 17.06.2019г. съгласно, който е конкретизиран размера на кредита- 49 107лв. и ответникът М. И. поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя.

На 20.05.2020г., след настъпилото преобразуване под формата на вливане между двете кредитни институции- акционерни дружества, ищецът в качеството си на правоприемник на „Банка Пиреус България“ подписал с двамата ответници анекс № 2 към процесния договор. С него са предоговорени условията по кредита, като съгласно т. 1.6 страните се съгласили крайният срок за издължаване на сумата да бъде удължен от 2

30.03.2020г. до 31.12.2020г.

Не се оспорва и твърдението за настъпило трайно забавяне в плащанията, поради просрочие на четири погасителни вноски от кредитополучателя и упражненото от страна на банката- ищец право да обяви кредита за предсрочно изискуем, включително получаване на такива писмени уведомления от ответниците.

За установяване на горните обстоятелства по делото са приобщени множество писмени доказателства- процесния договор и споразумения към него, общи условия на „Банка Пиреос България“АД, справки-излечения, уведомления за настъпила предсрочна изискуемост, допусната е съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице е изчислило размера на неизплатените задължения за главница, лихви и такси към датата на предявяване на иска. Посочило е размерът на усвоената сума по договора, общо дължимата главница и неплатената възнаградителна и мораторна лихва, вкючително дължимите такси към банката. Изведена е констатация, че със сключените анекси не е извършено преструктуриране на кредита и капитализиране на лихвата. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при съобразяване на въведения от ищеца период, за който се претендират възнаградителна и мораторна лихва, търсените от ищеца суми следва да се намалят с 467.53 лева и съответно 10.10 лева.

Няма как да бъде споделено направеното от ответниците възражение, че е следвало да бъдат изрично уведомени за настъпилото правоприемство и приложение по аналогия намират правилата на цесията. В конкретния случай на 12.11.2019г. е вписано в търговския регистър, който е публичен, извършеното правоприемство, съгласно което „Банка Пиреус България“ АД се е вляла в „Юробанк България“ АД. По силата на това вливане всички права и задължения на преобразуващото се дружество са преминали изцяло в полза на настоящия ищец, а първоначалният кредитор е заличен като търговец и изгубил своята правосубектност. Осъществен е смесен фактически състав, в който се включват както юридически факти на частното право, така и вписването в регистъра, което става въз основа на волеизявление на държавен орган. При това положение от момента на вписване в търговския регистър преобразуването между двете юридически лица следва да се счита за известно на третите лица. Ответниците са разбрали за настъпилото правоприемство найкъсно на датата на подписване на втория анекс, тъй като страна по него е вече „Юробанк България“ АД и не са възразили срещу това обстоятелство. Ето защо не може да бъде приета тезата, че не са валидно обвързани от договорените клаузи и съответно не са страна по съществуващата облигационна връзка, още от момента на нейното възникване.

Процесният договор е сключен в изискуемата от закона писмена форма като съдържа съгласие досежно всички съществени елементи на типичния договор за кредит.

Посочена е паричната сума, предмет на договора, целта на същия, уговорени са условиятадоговорът е срочен и възмезден, определен е първоначалния размер на лихвата и начина на нейното формиране като сбор от две величини- фиксирана такава- надбавка и променлива величина- базов лихвен процент. Постигнато е и съгласие за крайния срок за погасяването на кредита.

Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Волеизявлението на банката- кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на 3 кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита и във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. В приложените по делото уведомления, адресирани до кредитополучателя и солидарните длъжници банката е посочила задълженията, които не са изпълнени, неиздължаването на конкретни погасителни вноски с определен падеж, както и размера на цялото задължение. В цитирания документ се съдържа изрично изявление на ищеца, че обявява задължението по договора за предсрочно изискуемо и това изявление е достигнало лично до всеки от двамата длъжници, за което са ангажирани съответните доказателства.

Следва да се счита, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила от датата на връчване на длъжниците на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора.

При това положение ищецът е доказал релевантните положителни факти, тежестта за което действие лежи върху него, за обявяване предсрочна изискуемост на непогасения остатък от задължението и надлежното довеждане до знанието на ответниците на това обстоятелство.

Анализът на всички, приобщени по делото писмени доказателства и обсъждането на информацията, съдържаща се в заключението на вещото лице, при съобразяване на изложените по-горе доводи позволява на настоящия състав да възприеме позиция, че размерът на задължението на ответниците за заплащане на сумата за главница възлиза на 43 507 лева. Претенцията за възнаградителна лихва за времето от 10.07.2020г. до 07.01.2021г. е частично основателна до размера от 1586.08 лева, като за разликата до претендирания по делото размер подлежи на отхвърляне. При съобразяване заключението на вещото лице, същото се отнася и за сумата на мораторната лихва, търсена за периода 10.0.2020г.- 29.03.2021г., която следва да се намали със сумата от 10.10 лева и е доказана до размера от 1870.99 лева. Основателно се явава искането на кредитната институция за установяване съществуването на вземане към длъжниците за сумата от 180 лева за връчване на уведомленията за предсрочна изискуемост.