Решение № 2764 от 24.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2764 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100507061 по описа за 2024 година

Образувано е по въззивна жалба подадена от В. В. Т. срещу решение № 2998/20.02.2024г. постановено по гр.д. № 43091/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО,180 състав и с което е отхвърлен предявения от него срещу С. В. Т. иск с правно основание чл.341 от ГПК за допускане до делба на четири недвижими имоти и един лек автомобил.

В жалбата се твърди, че е решението е постановено при съществени процесуални нарушения, вследствие на което е постановено незаконосъобразно и необосновано решение. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи предявения иск за делба като процесните вещи се допуснат до делба при квоти по ½ идеална част за всеки съделител.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С. В. Т., в който изразява становище, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при дорускане и събиране на доказателствата, съответно решението му правилно и обосновано.

Счита, че направеното доказателствено искане е преклудирано, както и констатирал първоинстанционният съд в трето открито съдебно заседание, поради което и не е налице основание за допускането му във въззивното производство. Счита, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че ищецът не е съсобственик на процесните имоти и лек автомобил, поради което и правилно не са допуснати до делба.Моли решението да бъде потвърдено.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Софийски районен съд е сезиран с искова молба подадена от В. В. Т. срещу С. В. Т. за допускане до делба на четири недвижими имота и една движима вещ – лек автомобил, с твърдение, че същите като семейна имуществена общност след прекратяване на брака между страните, са останали в обикновена съсобственост при квоти по ½ идеална част.

В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез който упражнява потестативното си субуктивно право да иска прекратяване на съсобственастта е необходимо да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване съществувенато на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство. Като несъгласието и възражението на някой от съсобствениците не е процесуална пречка за разглеждане на делото, нито води до недопустимост на производството, тъй като с естеството на правото да бъде прекратена делбата по съдебен ред предполага промяна по инициатива на един или няколко съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици независимо дали са съгласни или не, дори и да има противни уговорки между съсобствениците или разпореждания на наследодателя, тъй като същите са недействителни /чл.34, ал.1 ЗС /.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради тази причина предмет на проверка от въззивния съд са именно обстоятелствата, свързани с прилагането на императивни правила на 2 материалния закон, с каквито са уредени способите за придобИ.е и отчуждаване на вещни права – те са изчерпателно посочени в закона /numerus clausus/.

В този смисъл, правният спор пред настоящата съдебна инстанция се съсредоточават върху следните правнорелевантни факти: 1. дали недвижимите вещи и движимата вещ, предмет на иска за делба към момента на придобИ.ето по време на брака на страните са станали семейна имуществена общност или лично имущество на съпругата - ответника С. Т. по смисъла на чл.23 ал.1 от СК.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Не се спори между страните, а и се установява безпротиворечиво от събраните писмени доказателства по делото, че:

- за периода 07.06.2009г. – 15.06.2021г. страните са били в граждански брак, прекратен с влязло в сила решение № 20122076/21.05.2021г. по гр.д. № 63072/2019г. по описа на СРС, 89 състав;

- процесните недвижими имоти и лекия автомобил са придобити по време на брака между страните, като в договорите за продажба /нотариални актове за недвижимите имоти и писмен договор за лекия автомобил/ като приобретател/купувач е вписано само името на ответника С. Т..

Съгласно чл. 21 ал. 1 СК съпружеската имуществена общност следва да се възприема като бездялово, неделимо по време на брака на съпрузите или до промяна до договор между тях, съпритежание на вещни права върху движими и недвижими вещи, придобити по време на брака, независимо на чие име са придобити, в резултат на съвместен принос. Под съвместен принос съдебната практика приема всички прояви/ установени факти/, касаещи общите усилия на двамата съпрузи, без оглед на формата на съдействие, за набавяне на парични средства, полагане на труд за благото на семейството, работа в домакинството или по друг начин.

Исковете по чл. 23 ал. 1 и ал. 2 СК са установителни искове, чрез които се преодолява презумпцията на чл. 21 ал. 1 СК за имуществена общност по отношение на придобитото по време на брака вещно право и се цели да се признае изключителна или отчасти лична собственост на онзи от съпрузите, който е вложил свои лични средства, по отношение на които другият съпруг няма принос в набирането им. Не попадат в хипотезата на установителния иск по чл. 23 ал. 1 СК обстоятелствата, свързани с приноса на другия съпруг чрез работа в домакинството и грижи за децата, тъй като критерият за преобразуването на лично имущество е изцяло обективен - изследва се единствено характерът на вложените средства. Приносът в придобИ.е на имуществото чрез участие в домакинството и грижи за децата е от значение за иска по чл. 29 ал. 3 СК при определяне на по-голям дял от общото имущество. Приносът, разглеждан в контекста на чл. 23 ал. 1 от СК , следва да се изразява в участие при набирането на средствата, с които е закупен имотът. С оглед на горното е прието, че не подлежат на обсъждане доводи за полаганите големи грижи за детето на страните, страдащо от тежко заболяване, постоянна трудова заетост, разлика в размерите на 3 получавано трудово възнаграждение, поддържане на домакинството.

По установителния иск/възражение за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в тежест на страната, която твърди наличие на трансформация е да докаже следните факти: 1. придобивната стойност на имота /според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект/; 2. размерът на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл. 20 СК от 1985 г отм/чл.23 ал.1 от СК от 2009г. произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3. влагането на тези средства при придобИ.ето на имота.

В горния смисъл е непротиворечивата практика на ВКС - решение № 249/27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на ВКС, ГК, II-ро отд, решение № 8 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2018 г., II г. о., решение № 150 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4125/2013 г., IV г. о., решение № 72/07.07.2017г. по гр.д. № 3056/2016г. на I г.о., определение № 7/14.01.2022г. на ВКС по гр.д. І 2377/2021г. на I г.о. и др./.

От нотариални актове № 172/20.06.2016г. по дело № 105/2016г., нот. акт № 036/11.11.2013г., том II дело № 186/2013г., нот. акт № 94/23.11.2018г. по нот.д. № 427/2018г. и договор за продажба на автомобил от 13.09.2017г. се установява придобивната стойност на вещите, а именно:

-апартамент Г204 с идентификатор *** и -за апартамент идентификатор ***. – общо 178 658.00лв.

Г205 с

-за апартамент апартамент В202 с идентификатор ***. - 58 000.00лв

-за гараж 23 с идентификатор ***. - 13 670.00лв.

-за лек автомобил – 19920,00 лв.

От представените нотариални актове от ответника, чиято доказателствена сила на официални документи /нотариален акт №8/04.12.2006г. за продажба на недвижим в груб строеж, нот.акт № 190/11.04.2007г. дело № 167/2007г. за дарение/не е разколебана от насрещната страна, се установява, че преди брака ответника С. Т. преди брака е придобила и се е легитимирала като собственик на: апартамент. № 16, находящ се в гр. София, р-н „Студентски“ м. ****, гараж № 6, находящ се на същия адрес и апартамент № 11, находящ се в гр. София, жк. ****. И трите недвижими имота са продадени от С. Т. по време на брака й с ищеца –предварителен договор за продажба от 22.10.2014г. и нотариален акт от 01.12.2014г., /относно ап.16/, нот. акт № 146/08.08.2016г. /относно гараж № 6/ и нот. акт № 46/13.05.2013г. /относно ап. 11/. От приложените писмени документи - платежни нареждания, вносни бележки, извлечения от сметки, както и от неоспорените заключения по основната и допълнителна ССчЕ, които настоящият състав кредитира като обективни, обосновани и компетентни, се установява, че уговорената продажна цена на трите недвижими имота, С. Т. е получила чрез преводи на купувачите по банковите й сметки в общ размер от 390 686.25 лв. и именно със същите пари чрез трансферирането й в различни нейни банкови сметки е извършила плащането на цената на процесните недвижими имоти и лек автомобил /общо в размер на 178 658.00лв/, като трансферите и преводите са подробно описани в заключението по допълнителната ССчЕ, които фактически и счетоводни констатации и изводи настоящият състав напълно възприема.

Следователно в процеса при пълно доказване е установена действителната цена на придобитото имущество, предмет на иска за делба и произхода на средствата, вложени в 4 закупуването им – лични средства по смисъла на чл.23 ал.1 от СК на съпругата С. Т. /което при условие, че може да бъде осъществено чрез всички допустими по ГПК доказателства, в случая се установява чрез писмени доказателства и неоспорени, категорични и мотивирани експретни заключения /решение № 8 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2018 г., II г. о., решение № 150 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4125/2013 г., IV г. о., решение № 218 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2016 г., I г. о., решение № 8 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2018 г., II г. о., решение № 90 от 6.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2017 г., II г. о. и др/.