Решение № 39 от 12.02.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Русе, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил П. при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500752 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

„Тир паркинг Русе“ ООД със седалище и адрес на управление гр. София обжалва Решение № 1252/08.08.2025г, постановено по гр.д.№ 5970/24 по описа на РРС, с което дружеството е осъдено да заплати на Д. П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпила на 21.11.2023г трудова злополука, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане на дължимата сума, както и в частта, в която са осъдени за заплатят 97.50лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени от същата трудова злополука, както и в частта за разноските, които дружеството е осъдено да заплати. Считат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а освен това е необосновано. На първо място счита, че неправилно първоинстанционния съд е определил обезщетение над претендираната сума. Смитата, че предявената искова претенция не е доказана по размер и основание. Първоинстанционният съд не е обсъдил аргумента, че работникът е допуснал груба небрежност като не е спазил правилата за безопасност на труда, извършил е действия, които не са делегирани като негови трудови задължения и същите са довели до вредоносния резултат. Не е спазил правилата на безопасност на движение по пътищата и с действията си е допринесъл при условията на съвина за настъпилия резултат. Не е ясно защо съдът приема това да е само и точно в размер на 50%, като считат, че съпричиняването е в много висок размер.

Освен това оспорват начина и характера на описаните по делото увреждания, продължителността на периода на възстановяване. Считат, че в исковата молба не са конкретизирани претендираните имуществени и неимуществени 1 вреди. Считат, че по делото не е доказано, че ищецът не е получил обезщетение от общественото осигуряване, което не следва да се дублира с обезщетението от работодателя. Това е основание за изключване отговорността на работодателя и абсолютна процесуална предпоставка за водене на настоящото производство, за която съдът седи служебно, поради което не следва да игнорира това им възражение като преклудирано.

Възразяват и срещу разноските по делото, тъй като ищецът не отговаря на изискванията на закона за предоставяне на правна помощ по чл.38 ЗА. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част, в която исковете са уважени и се постанови друго, с което исковете се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият Д. П. П. в писмен отговор изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Постановеното от първоинстанционния съд решение счита за правилно.

Претендира направените във въззивната инстанция разноски.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 40 от 29.05.2023, по силата на което Д. П. П. е изпълнявал длъжността „оператор, камера“.

На 21.11.2023г в 21.15 минути, докато П. е изпълнявал трудовите си задължения на паркинга на „Тир паркинг Русе“ООД в гр.Русе, бул.“България“, изразяващи се в „ наблюдение и контрол на движението на тирове в обекта“ е претърпял трудова злополука. Според декларацията на трудова злополука от 23.11.2023г злополуката се е случила като при контрол на движение със скутер, лицето се придвижва към КПП на паркинга. За да предотврати сблъсък с друго МПС набива спирачки рязко и пада на земята, при което получава счупване на долния край на лъчевата кост на ръката и временна неработоспособност. С Разпореждане № 33794 от 19.12.2023г на НОИ, ТПСофия град злополуката се приема за трудова по чл.55, ал.1 КСО.

На Д. П. П. е наложено административно наказание глоба с Наказателно постановление № 23-1085-003779 на ОДМВР-Русе с-р Пътна полиция Русе от 28.12.2023г, за това, че в качеството му на мотоциклетист на СУЗУКИ УН125, СА **** Х, в условията на облачно време и мокра пътна настилка управлява посоченият мотоциклет, собственост на фирма „Тир паркинг Русе“ЕООД, като извършва следните нарушения: водачът не контролира непрекъснато МПС, което управлява вследствие на което пада на пътното платно, причинявайки ПТП с един тежко ранен /себе си/ с фрактура на дясна ръка.

Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство като уреда отчита 0 промила алкохол.

От събраните по делото писмени доказателства, както и приетата съдебно-медицинска експертиза, се установява, че вследствие на падането П. е получил счупване на дясната лъчева кост в долната трета, счупване на главичката на дясната лъчева кост, изкълчване на лявата гръдно-ключична става. Лечението е проведено с обездвижване на десния горен крайник и лекарствено лечение. Според заключението на вещото лице основната функция на горните крайници е възстановена. Установено е неправилно срастване в областта на лявата гръдно ключична става и ограничаване на разгъването в лакътната става. Според вещото лице трайно фиксирана точка 2 след счупване на гръдно-ключичната става обикновено означава, че ключицата е зараснала в определена позиция, която може да ограничава движенията или да причинява дискомфорт, което може да наложи физиотерапия. Това състояние води до дискомфорт и болка. Устно в съдебно заседание вещото лице е посочило, че това предизвиква минимални ограничения в движението на горния крайник. Специалиста ортопед е отразил, че предизвиква дискомфорт и болка при натоварване. Вещото лице е посочило, че при такива счупвания това е често срещано усложнение при възстановителния период, тъй като ставата където е счупването не се имобилизира. Причината за това усложнение, според вещото лице, не е заради неправилно лечение, а е последица от падането. Според вещото лице възстановителния период по отношение на счупването в долния край на лъчевата кост е от два и половина до три месеца, а по отношение на счупване главичката на лъчевата кост е от месец и половина до два месеца. По отношение на изкълчването на гръдно-ключичната става е от два до три месеца. От заключението на вещото лице и представените по делото писмени доказателства, е видно, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност в периода от 22.11.2023г до 09.02.2024г.

От показанията на св. С. И., която живее на семейни начала с ищац, се установява, че след като той се прибрал от болницата изпитвал много силна болка. Непрекъснато пиел болкоуспокояващи, защото ръката го боляла.

Дясната му ръка била в гипс/ според медицинската документация, описана в заключението на вещото лице е налице имобилизация на гривнена и лакетна става/, а за да стои прикрепена към тялото трябвало да се сложи един „ръкав“, който притискал счупената ключица, за да се обездвижи гръдно-ключичната става, тъй като там не може да има имобилизация, според вещото лице.

Според свидетелката И. изпитвал постоянни „неистови“ болки. Да можел да спи и да се храни сам и тя му помагала, дори и го хранела, защото не можел с лява ръка да държи прибори,както и за хигиенните му нужди. С лявата си ръка не можел да извършва почти нищо сам. Свидетелката му помагала и при обличане. Той започнал да се депресира и не искал да излиза. Нямал никакво желание да излиза, защото го боляло и не се чувствам добре. Според нея и към началото на 2025г все още изпитвал болки, не можел да вдига тежко. Не можел да работи работа, която изисква физически труд, защото при натоварване го боли ръката. Тя започвала да го боли и когато шофирал на подълги разстояния. Не можел да вдигне ръката си изцяло на горе.

При така установената фактическа обстановка, въззивния съд намира, че П. е претърпял болки и страдания, вследствие на злополуката, за период от около три месеца и счупванията и изкълчването на гръдно-ключична става са се възстановили. През този период от време ищецът е изпитвал силни болки и не е могъл сам да се обслужва, което се е отразило на самочувствието му.

Според заключението на вещото лице обаче, понастоящем основната функция на горните крайници е възстановена. Действително е налице неправилно срастване в областта на лявата гръдно ключична става и ограничаване на разгъването на лакътната става, но според устното заключение на вещото лице в съдебно заседание това е минимално ограничение, а според документите, издадени от ортопед това усложнение създава дискомфорт и болка при натоварване. От показанията на св. И. също не се установява това усложнение да създава значителни неудобства за ищеца. Всичко това мотивира въззивния съд да приеме, че справедливото обезщетение, което би могло да покрие неимуществените вреди, изразяващи се във всички болки и страдания, които 3

П. е претърпял вследствие на трудовата злополука от 21.11.2023г е в размер на 15 000лв.

Що се отнася да претърпените от П. имуществени вреди същите са правилно установени от първоинстанционния съд в постановеното от него решение в размер на 195лв, за които са представени и доказателства, установяващи че са извършени именно във връзка с лечение на настъпилите от злополуката телесни увреждания.

Според представената по делото длъжностна характеристика на длъжност „охранител“ на „Тир паркинг Русе“ООД длъжността „оператор камера“ има задължение да „обхожда определения му маршрут като проверява състоянието на обектите за липси в обзавеждането и оборудването, наличие на съмнителни пакети /чанти, куфарчета/ и непознати лица без пропуск. В първата инстанция са събрани гласни доказателства- св. З. А.,св. Б. Й. И., които също са работили в „Тир паркинг-Русе“ООД заедно с ищеца и също са заемали длъжността „ оператор камера“. И двамата установяват, че естеството на работата, която всички, заемащи тази длъжност, няма нищо общо с длъжността „ оператор камера“. На практика задълженията им включвали да настаняват влизащите в паркинга камиони и да ги водят до местата, където трябва да паркират като това е била основната им дейност. Работата била разпределена между различни постове, които били „пътна връзка“, „разпределител“. Последният бил човекът, който заставал в средата на входа на паркинга. Още около 7-8 служители с помощта на скутери паркирали отстрани камионите, които влизат. Отделно от това вземали позиции в съседния паркинг, който се намирал малко по-напред на международното шосе и имало и позиция на Дунав мост, където заставали и записвани камионите, които влизали от Румъния и също така въвеждали останалите, които отиват към Румъния. На смяна работели около 15 човека, разпределени на 4 екипа. Придвижвали се из паркинга със скутери и коли. Имали на разположение 3 коли и между 7 до 9 скутера. Карали скутерите или колите, а камионите ги следвали. Паркинга бил много голям, поради което нямало как да вървят пеш пред камионите и той да следва служителя докато стигнат мястото, където да паркира. Според свидетелите без да управляват скутерите, не могат да изпълняват задълженията си. Свидетелите сочат, че докато извършвали посочените дейности всички имали станции, с които комуникирали, защото хората със скутерите казвали къде има свободно място, кара пред камиона и го води до мястото, където трябва да паркира. Освен това свидетелите сочат, че работодателят дори не им е изисквал документи за правоспособност за управление на мотоциклетите. Всичко това води до категоричния извод, че ищецът при извършване на трудовите си задължения не е нарушил правилата за безопасност на труда и не е извършил действия, които не са ми възложени от работодателя при осъществяване на задълженията по длъжността му. От доказателствата се установява, че именно работодателят е осигурил мотоциклетите, с които ищецът и колегите му са „обхождали“ паркинга, за да осъществят дейността по паркиране на камионите в паркинга и това не е извършено от ищеца самоволно без знанието и съгласието на работодателя му и възраженията на работодателя във връзка с това са неоснователни. От друга страна обаче по делото е установено, включително чрез издаденото наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание „глоба“, че при управление на мотоциклета не е осъществявал непрекъснат контрол върху него, поради което губи управлението и пада, от което са настъпили физически увреждания за 4 него. Това сочи, както правилно е приел и първоинстанционния съд, че същият е допринасъл за настъпване на уврежданията му, от което са настъпили и претърпените от него неимуществени и имуществени вреди вследствие на трудовата злополука. Въззивният съд намира обаче, че приносът на ищеца не е в посоченият от първоинстанционния съд размер - наполовина, а в по-нисък размер, около 30%. От приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че времето е било облачно и пътната настилка мокра /св.П. П., който е автоконтрольора отишъл на място след инцидента/.