Определение № 4959 от 04.06.2024, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4959

Пловдив, 04.06.2024 г.

Административният съд - Пловдив - XXVII Състав, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР КАСАБОВ

Като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ административно дело № 20247180700170 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „Леси 2000“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя – И. Е. К. и жалба на „Булсис“ ООД, ЕИК 1***, с адрес: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя – Т. Д. А., чрез адвокат И. Н., срещу заповед № 23 ОА-2354/19.09.2023г. на кмета на община Пловдив.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че собственият на жалбоподателите имот с кад. идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив е непосредствено засегнат от предвижданията на плана, тъй като с него се допускат намалени отстояния – чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Сочи се, че в имота на оспорващите има две сгради – к.и. *** и ***, чиито производствен характер предполага при изработването на ПУП за жилищно и обществени обслужване да бъдат спазвани отстояния от новото жилищно застрояване до заварените производствени сгради. Поддържа се, че не е спазена и нормата на чл. 4, ал. 3 Наредба № 1 от 27 юни 2005г. за норми и допустими емисии на вреди вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, издадена от МОСВ, МИ, мз и МРРБ. В този аспект се сочи, че височината на изпускащото устройство или устройства на даден неподвижен източник трябва да превишава с не по-малко от 5 метра най-високата обитавана сграда, разположена в радиус 50 метра от него. Твърди се, че при „заварен случай“ новият ПУП следва да се съобрази с наличните законни производствени сгради, поради което е недопустимо да се предвиди изграждане на жилищни сгради, които да са в радиус от 50 метра от производствените сградите на жалбоподателите и в същото време — новопредвидените жилищни сгради да са с височина, по-голяма от 5 метра от височината на производствените сгради на жалбоподателите. Поддържа се, че на разстояние до 50 метра в процесния У. не следва да се предвижда строителството на жилищни сгради по-високи от 7 метра. Искан се оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - кмета на община Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А., поддържа становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Заинтересованата страна – „Гербера“ ООД, чрез процесуалния си представител адвокат К. , поддържа становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Според представените по делото доказателства „Леси 2000” ЕООД и „БУЛСИС” ООД, са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед РД-1848/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Пловдив, [улица], с площ от 558 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: 5401088, кв.12, У. XVII – стоп. дейност, при съседи - ПИ с идентификатори: ***, ***, ведно с построените в поземления имот сграда с идентификатор *** със застроена площ 328 кв. м, брой етажи 4, предназначение: промишлена сграда, и сграда с идентификатор ***: застроена площ 73 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда.

Според Удостоверение № 59/11.07.2006г. и Удостоверение № 116/04.08.2009г. в имот У. XVII – стоп. дейност, кв. 12 по плана на ЖК Тракия, гр. Пловдив, е въведен в експлоатация строеж „Преустройство на част от корпус № 5 в цех за производство на електронна техника и екипировка.

Съгласно скица № 15-1325899/18.12.2023г., издадена от СГКК – Пловдив, в поземлен имот с идентификатор *** са нанесени две сгради: к.и. *** със застроена площ 328 кв.м., брой етажи 4, предназначение – промишлена сграда и к.и. *** със застроена площ 73 кв.м., брой етажи 1, предназначение – промишлена сграда.

Със заповед № 23 ОА-2354/19.09.2023г. на кмета на община Пловдив е одобрен проект за изменение на ПУП – ПРЗ на част от кв. 89-нов по плана на ж. р. „Тракия", гр. Пловдив, като от У. VII-540.1502, обществено-обслужващо и жилищно застрояване и У. XIII-540.1080, обществено и делово обслужване с привеждане към проектен идентификатор по КККР на гр. Пловдив се образува нов У. VII-540.1536, жилищно и общественообслужващо застрояване с ново ниско и високо свързано застрояване в устройствена зона Смф1 и устройствени показатели: Височина до 16 ет. (до 48 м), П застр. до 50%, К инт. до 3,5, П озел. мин. 30%, Паркиране 100%, и обемно устройствено проучване.

По делото се допусна съдебно - технически експертизи с вещо лице арх. Х. Х., чието заключения се прие със заявено оспорване от жалбоподателите. Съдът намира заключението за обосновано и компетентно, поради което го кредитира с доверие.

Според вещото лице, предмет на процесния ПУП – ПРЗ са У. VII-540.1502, обществено-обслужващо и жилищно застрояване и У. XIII-540.1080, при контактна зона: от север – У. VI – 540.1084 – за обществено и делово обслужване; У. IV-стопанска дейност, У. V- стопанска дейност; от североизток: ул. „Г. Бонев“; от югоизток – У. XVI-540.1089, производствена и складова дейности и съществуваща улица по регулация; от югозапад – Асеновградско шосе и У. VIII – 540.1086, производствена и складова дейност.

Относно регулацията планът предвижда обединяване на У. VII – 540.1052, обслужващо и жилищно застрояване и У. XIII- 540.1080, обществено и делово обслужване в общ У. VII- 540.1536 с предназначение за жилищно и обществено-обслужващо застрояване. Уличната регулация не се променя.

Планът за застрояване предвижда ново високо комплексно застрояване с устройствени показатели за зона „Смф1 височина на застрояване - до 48м., Плътност на застрояване - до 50%, Интензивност на застрояване - до 3,5, Озеленяване - над 30%, Паркиране -100%. вкл. и подземно. Новопредвиденото застрояване е отразено с ограничителни линии на застрояване. Предвидената зона Смф1 е съобразена с изменението на ОУП – Пловдив, одобрено с Решение № 521, взето с протокол № 22 от 24.11.2022г. на Общински съвет - гр.Пловдив.

Имотът на жалбоподателите (***) е включен в У. X.-540.1093, за който по действащ ПУП е установено свързано застрояване към странични регулационни линии и дъно на парцела с У. XI-540.1082, обществено и делово обслужване. С процесния ПУП-ПЗ, както и с предходния ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № 20 ОА-115/20.01.2020г. на кмет на Община Пловдив, за имота на жалбоподателите - У. X.-540.1093, производствени и складови дейности, не се предвиждат промени в застрояването. Запазва се съществуващото застрояване.

С процесния ПУП-ПР, както и с предходния ПУП-ПР , одобрен със Заповед № 20 ОА -115/20.01.2020г. на кмет на Община Пловдив за имота на жалбоподателите - У. X.-540.1093, производствени и складови дейности, не се предвиждат промени в регулацията.

У. X.-540.1093, производствени и складови дейности граничи от три страни с У. XI-540.1092, обществено и делово обслужване и от югозапад с ПИ *** - за второстепенна улица. Имотът на жалбоподателите няма обща граница с новообразувания У. VII-540.1536, жилищно и обществено обслужващо застрояване, нито е съседен през улица с новообразувания У. VII-540.1536, жилищно и обществено обслужващо застрояване. У. X.-540.1093 е с лице към улица – тупик от запад. През улицата срещу имота е разположен У. XI-540.1092, обществено и делово обслужване Вещото лице не установява производственият обект на жалбоподателите да е определен като носител на вредни емисии. Не се установява за нуждите на производствената дейност в У. X.-540.1093 да е учредена санитарно – защитна зона.

В одобрения с оспорената заповед ПУП-ПЗ по отношение на урегулирания поземлен имот на жалбоподателите не се предвижда промяна в застрояването, не се предвиждат намалени разстояния или ограничения в режима на застрояване и ползване.

Според правилото на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че по отношение на жалбоподателите не се установява наличието на хипотезите по чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ, доколкото непротиворечиво се установява, че У. X.-540.1093, производствени и складови дейности (в чийто обхват се явява имотът на жалбоподателите), не е предмет на плана и за него не се предвижда промяна в застрояването, ново свързано застрояване или намалени разстояния.

Не се установява и наличие на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като имотът на оспорващите не е съседен на имота, предмет на плана. Още повече, същият не се явява дори съседен през улица, а отстои от процесния У. през друг имот и улица.

По отношение на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ следва да се отбележи също, че след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 16/23.02.2021 г., отпада заинтересоваността на непосредствените съседи при предвидена промяна в застрояването в съседен имот. Според действащата редакция на нормата непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Тоест към момента промените в режима на застрояване в имота предмет на плана, касаещи характера на застрояването му (височината на застрояване), не са предвидени от законодателя като такива, обосноваващи непосредствено засягане за съседните имоти. Тази разпоредба е с процесуален характер и има незабавно действие, т.е. прилага се и по отношение на висящи неприключили производства.

Относно хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, по аргумент от чл. 18 ЗУТ вр. чл. 7 на Наредба № 7 от 22.12.2003 г., следва да се приеме, че релевантни към режима на застрояването в конкретен имот са показателите: площ, линии на застрояване, плътност на застрояване, интензивност на застрояване и процент на озеленяване. Тоест, за да е налице промяна в режима на застрояване на съответен имот, следва да е установена промяна най – малко в един от тези показатели.

По смисъла на чл. 8 вр. ал. 9, ал. 2 и чл. 112, ал. 3 вр. § 5, т. 33 ДР на ЗУТ, пряко отношение към режима на ползване на имотите има всяка промяна в отреденото им с ПУП предназначение, респ. установяването на сервитутни зони, с които се въвеждат ограничения за промяна на предназначението им и режима на ползването им.

В случая за имота на жалбоподателите не е установена нито промяна в устройствените показатели, нито промяна в предназначението, нито е предвидена сервитутни зони или друго ограничение върху ползването му, поради което не се обосновава и наличието на засягане в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ.

Що се отнася до възражението, че производственият характер на съществуващото застрояване в имота налага спазване на нормата на чл. 4, ал. 3 Наредба № 1 от 27 юни 2005г. за норми и допустими емисии на вреди вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, издадена от МОСВ, МИ, МЗ и МРРБ (ДВ, бр. 64 от 5.08.2005 г.), следва да се отбележи че този правен режим се прилага към емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферата от действащи и нови неподвижни източници на емисии, в рамките на даден обект или дейност. В случая липсват доказателства обектът, респ. дейността на оспорващите да е от тези, попадащи в приложното поле на специалната правна норма. Каза се, за обекта не е учредена санитарно – охранителна зона, нито е налице сервитут, който да изключва възможността за проектиране в близост на обществено и жилищно застрояване. Този аспект е изследван от съдебната експертиза, която установява, че имотът на жалбоподателите по предвижданията на ОУП – Пловдив (одобрен 2007г., последно изменен 2022 г.) попада в зона Смфп - смесена многофункционална производствена зона, респ. Смф 1 - смесена многофункционална зона, за които се допуска застрояване с жилищни сгради, без да се допускат складове и производства с вредни влияния.