Решение № 144 от 27.06.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Шумен, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. П. при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20243600500217 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №149 от 11.03.2024г. по гр.д.№2176/2023г., Районен съд - гр.Шумен е предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете Р.К.С., родена на ........ г., с ЕГН ********** на майката И. Р. Р. с ЕГН **********, като определил местоживеенето му при нея, определил е режим на лични контакти на бащата К. Й. С., с ЕГН **********, детето, и го е осъдил, да му заплаща месечна издръжка в размер на 280 лева, чрез майката И. Р. Р., с падеж пето число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2023 г., по банкова сметка на майката в „ОББ“ АД, с IBAN BG 74 RZBB91551028031318, BIC: RZBBBGSF, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законовите основания за изменение или прекратяване на така присъдената издръжка, като за разликата до пълно предявения размер от 300 лева иска е бил отхвърлен. С решението е осъден К. Й. С. да заплати в полза на детето Р.К.С., чрез нейната майка и законен представител И. Р. Р., сумата от 2856 лева, представляваща издръжка за периода от 01.10.2022 г. до 01.10.2023 г., по банкова сметка по банкова сметка на майката в „ОББ“ АД, с IBAN BG 74 RZBB91551028031318, BIC:

RZBBBGSF, като за разликата до пълно предявения размер от 3600 лева, иска е бил отхвърлен. Ответника е бил осъден да заплати държавна такса в размер на 517,44 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който го обжалва в частта, с която е присъдена издръжка за минало време в размер на 2856 лева, като навежда 1 доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде отменено в атакуваната част.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл.127, ал.2 вр. чл.143, ал.2, вр. чл.149 СК, предявена от И. Р. Р., срещу К. Й. С.. Не се спори между страните, а и видно от представените по делото писмени доказателства, се установява че ответникът е баща на детето Р.К.С., родена на ........г., както и че към настоящия момент родителите на детето не живеят заедно, а то живее при майката. Спорно е твърдението на ищцовата страна, че за претендирания период на издръжка - една година преди предявяване на иска - 01.10.2022г. - 01.10.2023г. детето е живяло при майката, която е полагала непосредствени грижи по отглеждането му, а е ходило инцидентно при баща си. Ответника сочи, че през целия период на раздялата между страните детето е живяло по равно при единия и другия си родител - един месец при майка си, един месец при баща си. За установяване на горните обстоятелства в първоинстанционното производство са били допуснати до разпит поисканите от страните свидетели. Ищцовите свидетели сочат, че от 2022г. детето живее при майка си и нейния съжител, а посещава баща си, когато пожелае в рамките на няколко дни в месеца. Свидетеля на ответника /негова сестра/, освен че е нямал преки наблюдения върху живота на страните /живее в гр........./, и степента на достоверност на показанията му е значително разколебана, доколкото противоречат и се разминават както с останалите събрани по делото доказателства, така и с твърденията на ищеца за периодите на пребиваване на детето при родителите, а и свидетеля сочи, че от лятото на 2023г. детето започнало да остава повече при майка си. Ето защо съдът намира за установено, че през процесния период 01.10.2022г. - 01.10.2023г. детето е живяло при майката, която се е грижила за него, а е посещавало бащата единствено за да осъществява лични отношения по общо разбирателство между страните. Не се установява и през този период бащата да е заплащал някаква издръжка на детето. От представените от ответника писмени доказателства е видно, че той получава средно месечен нетен доход в размер на минималната работна заплата /към датата на подаване на отговора на исковата молба - 780 лева/. Необходимо е да се отбележи, че безусловно дължимата издръжка на малолетно и непълнолетно дете е с приоритет пред голяма част от останалите задължения, и не следва да се ограничава от други задължения на длъжника. С увеличението на минималната работна 2 заплата, е увеличен и минималния размер на дължимата издръжка по чл.143 от СК за 2022г.

- 177,50 лева, а за 2023г. - 195 лева. От друга страна е следва да се посочи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – чл. 143, ал. 2 от СК. Тази разпоредба установява безусловно задължение на родителите за издръжка на непълнолетните си деца. Безусловността на задължението за издръжка означава, че издръжка се дължи, макар детето да е трудоспособно и да има имущество, от което може да се издържа само. Безусловният характер на задължението на родителите е от гледна точка на положението на детето – относно получаването на издръжка от него. Задължението за издръжка не е безусловно от гледна точка на положението на родителя – относно даването на издръжка, т. е. възможността на родителя да дава издръжка. Родителят не дължи издръжка при пълна невъзможност да я дава. Невъзможността на родителя може да се дължи на различни причини, например болест, при условие, че той не разполага с материална възможност да дава издръжка. При невъзможност на родителите да дават издръжка, издръжката на детето дължат лицата от следващите редове по чл. 140 от СК. Тези изводи следват пряко от разпоредбата на 143, ал. 2 от СК и при логическото и систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и чл. 140, ал. 2 от СК. Възможността на родителя да дава издръжка е основание на задължението му за издръжка, а не само критерий за определяне на размера. В този смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в ППВС № 5/16.11.1970 г., което е актуално и днес. Така съгласно т. 4 от постановлението, възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и показател на размера , като възможността е винаги обективна и конкретна. В този смисъл е и теорията – "Семейно право – тълкувателен справочник", автор Лиляна Ненова.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, не предвижда безусловност на задължението на родителя за издръжка от гледна точка на неговите възможности, както вече бе посочено и по-горе. В настоящия случай при така установените минимални доходи на родителя, съдът намира, че издръжка за минало време / 01.10.2022г. - 01.10.2023г./ в размер на 200 лева месечно, отговаря на обективните възможности на родителя да я заплаща, без да застрашава оцеляването на даващия издръжка.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплаща издръжка на детето за минало време в размера над 2400 лева до 2856 лева, като съответно претенцията в тази част бъде отхвърлена.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №149 от 11.03.2024г. по гр.д.№2176/2023г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която К. Й. С. с ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на детето Р.К.С., родена на ........ г., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен 3 представител И. Р. Р. с ЕГН **********, издръжка за периода от 01.10.2022 г. до 01.10.2023 г., за размера над 2400 лева до 2856 лева, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на И. Р. Р. с ЕГН ********** за осъждане на К. Й. С. с ЕГН ********** да заплаща в полза на детето Р.К.С., родена на ........ г., с ЕГН **********, издръжка за периода от 01.10.2022 г. до 01.10.2023 г. в размер над 2400 лева до 2856 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

На основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4