Решение № 85 от 10.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Плевен, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500025 по описа за 2026 година С решение №151 от 21.11.2025 г. по гр.д. №138/2025 г. Кнежански Районен съд е:

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.

М. Ш. с ЕГН ********** и настоящ адрес: гр. Кнежа, ул. „****“ № ****, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изп. директор З.С.Б., чрез юрк. Н. П. А., сумата 1 633.70 лв. (хиляда шестстотин тридесет и три лева и 70 ст.) - главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 846674, ведно със законната лихва от подаване на заявлението (30.12.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението, сумата от 126.20 лв. (сто двадесет и шест лева и 20 ст.) - договорна лихва за периода от 02.10.2020 г. до 16.06.2024 г., сумата от 219.70 лв. (двеста и деветнадесет лева и 70 ст.) мораторна лихва за периода от 17.06.2024 г. до 30.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 730 от 30.12.2024 г. по частно гражданско дело № 1001/ 2024 г. по описа на РС - Кнежа.

ОСЪДИЛ М. М. Ш. с ЕГН ********** и настоящ адрес: гр. Кнежа, ул.

„****“ № ****, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, 1 бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изп. директор З.С.Б., направените в настоящото производство разноски в размер на 828.76 лв. (осемстотин двадесет и осем лева и 76 ст.), както и сторените разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 1001/ 2024 г. по описа на РС Кнежа - в размер на 89.59 лв.

(осемдесет и девет лева и 59 ст.).

Недоволна от решението е останала М. М. Ш. и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат изцяло отхвърлени ищцовите претенции.

Въззивницата не е направила доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД на 30.12.2025 г. и на 08.01.2026 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Въззиваемото дружество също не е направило доказателствени искания.

С определение №46 от 15.01.2026 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането й.

На 26.01.2026 г. е постъпило подробно писмено становище от М. М. Ш. по съществото на спора и списък по чл.80 от ГПК.

На 11.02.2026 г. е постъпило становище и от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с искане да бъде потвърдено обжалваното решение.

В о.с.з. на 12.02.2026 г. страните не са били представлявани.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от договор за кредит „Бяла карта“ от 02.10.2020 г., „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД като кредитодател се задължило да предостави за неограничен срок на М. М. Ш. като кредитополучател револвиращ кредит с максимален размер 100 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла карта“, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора, а именно: при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 43.2 %; при дневен лихвен процент /ДЛП/ върху усвоения размер на кредита – 0.12 %; при ГПР 45.9 %. В договора е предвидена възможност за сключване на анекси за увеличаване на кредитния лимит от разстояние. В исковата молба се твърди, че кредитният лимит е увеличен до максимума от 1 600 лв., като предвид представените по делото аудиофайлове на диск, следва да се счита, че това е станало чрез обаждане от мобилен телефон.

В чл. 2, ал.2 от договора е посочено, че заедно с подписване на договора кредитодателят предоставя на кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта № 846674.

Съгласно чл.15 от договора, ако кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, следва в 3-дневен срок след падежа да 2 предостави на кредитодателя обезпечение – поръчител, който да отговаря на съответно посочени изисквания. Ако не бъде предоставено това обезпечение, съгласно чл.20 от договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница.

Според чл.21, ал.3 от договора, при забава за плащане на което и да е задължение кредитополучателят дължи законната лихва за забава за всеки ден забава.

В чл.21, ал.4 от договора е предвидено, че при забава за плащане на текущото задължение, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лв. на ден до заплащане на съответното задължение.

Съгласно чл.21, ал.5 от договора, след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно такса в размер на 120 лв. за администриране на дейността по извънсъдебно събиране на задълженията.

Вземането по договора за кредит от прехвърлено от „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с договор за цесия от 30.11.2023 г. Освен главницата в размер на 1 600 лв., цесионерът претендира договорна лихва за периода от 02.10.2020 г. до 16.06.2024 г. в размер на 126.20 лв. и лихва за забава за периода от 17.06.2024 г. до подаване на заявлението – на 30.12.2024 г. в размер на 219.70 лв.

„АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД е упълномощило „АГЕНЦИЯ ЗА

СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД да уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжника за прехвърлянето на вземането. В случая това е станало чрез връчване на ИМ и приложенията към нея, сред които е и нарочно уведомително писмо от 06.02.2025 г.

Видно от заключението на ВЛ Т.И., през периода от 10.10.2020 г. до 04.12.2023 г. чрез процесната платежна карта №846674 са били усвоени общо 3739.84 лв. от кредитния лимит. Начислени са били: договорна лихва в размер на 815.59 лв.; лихва за забава по чл.21, ал.3 от договора в размер на 108.30 лв.; неустойка по чл.20 от договора в размер на 1 983.40 лв.; разходи по събиране на вземането по чл.21, ал.4 от договора в размер на 102.50 лв.; разходи по чл.21, ал.5 от договора във вр. с предсрочната изискуемост в размер на 120 лв.

Така общият размер на задълженията по договора възлиза на 6 869.63 лв. М.

М. Ш. е заплатила общо 4 437.48 лв., с които е погасила: 2 106.14 лв. от главницата; 689.39 лв. от договорната лихва; 1 616.95 лв. от неустойката; 25 лв. от разходите по чл.21, ал.4 от договора. Дължими са останали: 1 633.70 лв. от главницата; 126.20 лв. от договорната лихва; 108.30 лв. от лихвата за забава по чл.21, ал.3 от договора; 366.45 лв. от неустойката; 77.50 лв. от разходите по чл.21, ал.4 от договора; 120 лв. от разходите по чл.21, ал.5 от договора или общо 2 432.15 лв.

ВЛ е установило, че лихвата за забава е начислена от 06.12.2023 г., а не от 17.06.2024 г. както е посочено в ИМ, до 30.12.2024 г. и че е в размер на 229.57 лв., от които се претендират 219.70 лв. Претендират се и 1 633.70 лв. от 3 главницата и 126.20 лв. от договорната лихва.

Ответницата е възразила, че в нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК, шрифтът на договора е по-малък от 12. Това възражение не е обсъждано в обжалваното решение. Според въззивната инстанция, то не е доказано чрез съответна съдебно-техническа експертиза, но и без специални познания може да се заключи, че размерът на шрифта не е по-малък от 12.

Според ответницата, посоченият в договора размер на ГПР не е действителният, защото в него не са включени като разход неустойката по чл.20, таксите по чл.21, ал.4 и ал.5 и дневния лихвен процент – 0.12 % върху усвоената непогасена главница, което противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Освен това ГПР е посочен само като процент, без да са конкретизирани основните данни и методиката, послужили за неговото изчисляване.

Неправилно Кнежански Районен съд е приел, че единственият разход, който формира ГПР, е договорната лихва и че в договора не са предвидени други разходи, които следва да бъдат включени в ГПР. Плевенски Окръжен съд намира, че в процесния договор ГПР е посочен само като процент – 45.9 %, като не е ясно какви компоненти включва. Предвид размера на дължимия ГЛП – 43.2 %, е съвсем очевидно, че ГПР не включва само договорната лихва – има и други компоненти. Освен това в договора са предвидени и други разходи, които следва да бъдат включени в ГПР и тогава размера му ще надвиши установения в чл.19, ал.4 от ЗПК праг. Ст.д. за неустойката по чл.20 и разходите по чл.21, ал.4, които имат характер на т.нар. „скрита лихва“.

Поначало за забавеното плащане на което и да е задължение кредитополучателят дължи законната лихва за всеки ден забава /чл.21, ал.3/. В случая разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, предвиждаща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, е само формално спазена. Така е, защото в случая забавата на кредитополучателя го товари и с едно допълнително трудноизпълнимо задължение – да намери в кратък срок поръчител, който да отговаря на ред изисквания, неизпълнението на което задължение се санкционира с неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница.

Проверка на кредитоспособността на потребителя, както изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, следва да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена и преценката дали да бъде отпуснат кредита и дали ще е необходимо обезпечение. Въпреки това, на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като 4 кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства. Неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК , тъй като с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК . Освен това – кредитополучателят дължи и по 2.50 лв. за всеки ден забава до заплащане на съответното задължение, при това безусловно – без да е ясно какви действия по събиране на задълженията се имат предвид в чл.21, ал.4 и дали те изобщо са предприети от кредитора.

Ето защо неустойката по чл.20 от договора в размер на 1 983.40 лв. и на разходи по събиране на вземането по чл.21, ал.4 от договора в размер на 102.50 лв. по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да са част от ГЛП и ГПР, но не са включени в тях, което нарушава императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК. В случай, че неустойката и разходите бъдат включени в ГЛП и в ГПР, техният размер ще надвиши 50 % така търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГЛП и на ГПР. Грешното посочване на размера на ГЛП и на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочени ГЛП и ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е 3 739.84 лв., а М. М. Ш. е заплатила общо 4 437.48 лв., поради което не съществува претендираното вземане за главница в размер на 1 633.70 лв., както и претендираните вземания за договорна лихва в размер на 5