Решение № 5244 от 20.05.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5244

Хасково, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20257260700862 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на И. Х. Х. М. – [държава], с адрес: РПЦ – [населено място] и посочен съдебен адрес: [населено място], ***, подадена чрез представител по чл.25 от ЗУБ, срещу Решение №2539/14.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.

Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно поради противоречие с приложимия материален закон, както и не съответства на целта на закона. Не били обсъдени всички факти и обстоятелства, за да се установи обективната истина. Не било взето предвид, че лицето е непълнолетно и непридружено, като така били нарушени нормите на чл.35 от АПК и чл.75, ал.2 от ЗУБ. Бланкетно и формално бил обсъден въпросът за най-добър интерес на детето. Изводът, че за детето е в най-добър интерес да се върне в страната по произход и да живее в семейна среда не бил съобразен с индивидуалната бежанска история. Докладът на ДСП бил фокусиран върху текущото положение. При определяне най-добрия интерес за детето следвало да се имат предвид разпоредбите на чл.24 на Хартата на основните права на ЕС и пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДет. Не винаги този интерес съвпадал с връщане в страната по произход, за да запази своята идентичност или да живее при своите близки. Следвало да се прецени и уязвимостта на детето и нуждата му от специална закрила, а такава преценка в случая липсвала. За прилагане на принципа за най-висшия интерес на детето не било достатъчно да не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че чужденецът не е заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за него бил налице и той не можел да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Изводът за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут бил направен въз основа на справки на Дирекция „Международна дейност към ДАБ“, които не били актуални нито към момента на издаване на решението, нито към момента на оспорването му. Ситуацията в [държава] била динамична и несигурна. Цитират се публикации от различни медии, касаещи събития от началото на м. март 2025г. в крайбрежния регион на [държава] и се твърди, че обстановката в [държава] въобще не е сигурна, а опасността цивилното население да стане обект на насилие и инцидент на база етническа, религиозна, политическа или друга принадлежност, била сериозна и основателна. Посоченото в публикациите, макар и касаещо няколко крайбрежни провинции, сочело на безогледно и повсеместно насилие срещу цивилното население, в случая на религиозна и политическа основа като нямало гаранция дали същото нямало да се пренесе и в други места в [държава]. Освен това, налице били достатъчно данни и информация, че в [държава] се извършвало проникване и насилствено завладяване на цели провинции от Израел и Турция, които с масови бомбардировки и с военни части завладявали цели територии от страната и установявали свои военни бази, преследвайки собствени цели и политики, несъобразени с мира и живота на цивилното население. По отношение на понятието за въоръжен конфликт следвало да се има предвид тълкуването, дадено с Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12 , като се счита, че не може да се направи извод, че при завръщането на детето то ще бъде в безопасност и ще може да живее нормално. Твърди се също, че неправилно е приложени принципът по чл.33, ал.1 от Женевската конвенция, респ. по чл.4, ал.3 от ЗУБ . Липсвал и анализ на възможността и последиците от евентуално връщане на жалбоподателя в държавата по произход, не или преценени индивидуалните фактори и личното му положение.

По изложените съображения, поддържани в писмена защита, се иска отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и пледира същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез ОД МВР-Хасково РУ- Харманли с вх.№271000-9489/14.10.2024г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. №4313/15.10.2024г., И. Х. Х. М. е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№44507/15.10.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената И. Х. (собствено име) М. (бащино име) Х. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], Т. А., пров.*, *. На 15.10.2024г. лицето е регистрирано в ДАБ с имената И. Х. Х. М., роден на [дата]. в [държава], Т. А., пров.Ракка, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, без професия, с начално образование, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братята и сестрите на търсещото закрила лице, като се установява, че баща му е *, майка му, двама от братята му и една от сестрите му са с местонахождение в [държава], един от братята му е в Германия, а за едната му сестра е отбелязано, че се намира в Турция.

С писмо с рег.№44507/16.10.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. С писмо с рег.№М-132/08.01.2025г. на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ в ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С писмо изх. № РПЦХ-01-117/16.10.2024г., на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, Директорът на РПЦ – [населено място] уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли за подадената молба за закрила и за това, че предстои да се проведе интервю с непридружения непълнололетен, като е поискал съдействие до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, с определяне на социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-1135/22.10.2024г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Харманли, във връзка с получено писмо с изх. № РПЦХ-01-117/16.10.2024г. на Директора на РПЦ – Харманли и необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, на основание чл.26, ал.2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл.15, ал.4 от ЗЗдет, е била определена Д. С. К., на длъжност социален работник в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли, да присъства при провеждането на интервю с детето И. Х. Х. М., [държава].

С Решение № 2616/21.10.2024г. на Председателя на НБПП, за представител на жалбоподателя, на основание чл. 25, ал.1 от ЗУБ, е назначен адв.М. Д. Д..

На 11.12.2024г. с кандидата за закрила е проведено интервю, резултатите от което са отразени в нарочен протокол. По време на интервюто жалбоподателят е посочил, че потвърждава казаното при попълване на регистрационния лист. Имал двама братя в Германия, майка му един брат и една сестра били Т. А., баща му бил починал. Напуснал [държава] на 05.10.2024г. и нелегално преминал в Турция, където останал 8 дни. При напускането нямал документи в себеси, в [държава] имал само семейна книжка на баща му. Целта на пътуването му била България. Влязъл незаконно в България на 14.10.2024г. Б. в гората, после с кола ги закарали в София в един апартамент. Той казал, че иска да се предаде и после го върнали в Харманли. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал молба за закрила, освен в България. В Турция не бил подавал никакви документи. Напуснал [държава] заради войната, не се знаело кога ще ги бомбардират и нападнат. Нямало училища в [държава], а той искал да учи. Когато напускал [държава] в Т. А. и района нямало сражения, последното било преди една година. На въпроса дали знае какво се случва в момента в [държава] отговорил, че Свободната армия освободила [държава], но кюрдите превзели Ракка, Д. А. зор и *, и имало сражения между арабите и кюрдите. Знаел го от майка си, а и гледал Тик-ток. Нямало конкретен повод да напусне страната си. Майка му казала, че трябва да се спасява, защото има война. Подготвили нещата и така се случило да тръгне на 05.10.2024г. Двама негови братовчеди починали от по време на бомбардировка през 2013г. Заявил, че нито той, нито някой от семейството му е имал проблеми заради религията или етноса си. Нямало заплаха, отправена лично към него, не му било оказвано насилие. В [държава] учил до осми клас, освен това ходели на работа, бил автомонтьор. В България се чувствал добре, имал приятели, бил здрав, имал астма, но сега бил добре. Не искал да се връща в [държава], там имало война, нямало училища, а трябвало да работи.

По време на интервюто с чужденеца са присъствали определеният му представител по реда на чл. 25 от ЗУБ, социален работник и преводач.

За детето е бил изготвен и представен в ДАБ Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-Х-Х/1489/17.10.2024г. от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Х. Х. М.. Решението е връчено на лично лицето на 28.03.2025г., в присъствието на преводач и на определения му представител по реда на чл. 25 от ЗУБ.

Жалбата срещу решението е подадена на 04.04.2025г.

В хода на съдебното производство от Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли се представи Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/120-003/28.04.2025г. за непълнололетния жалбоподател.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председателя на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.