Решение № 3677 от 21.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

21.05.2019г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

Мл. съдия АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ при секретаря

Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 7187 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 326395 от 30.01.2018г. по гр.д. № 50115/2016г.

Софийски районен съд, 26 състав осъдил П.НА Р.Б.да заплати на Х.Т.Д., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 2 050 лв. – обезщетение за имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения, в резултат на повдигане и поддържане на обвинение, по което ищецът е оправдан по НОХД № 8830/2014г. по описа на СРС, НО, 116 състав, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2016г. до окончателното плащане, като отхвърлил исковете до пълните им предявени размери. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 60 лв. - разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Х.Т.Д., който го обжалва в частта, с която искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 2 050 лв. до пълния му предявен размер от 2 650 лв., както и в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 500 лв. до пълния му предявен размер от 10 000 лв., с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно първоинстанционният съд приел, че П.не носи отговорност за претърпените от ищеца вреди за снемане на полицейска регистрация. Уредбата на полицейската регистрация в чл. 68 ЗМВР и в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация сочела, че тя не може да бъде извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на започнало от П.наказателно преследване за извършено престъпление от общ характер, като от извършването на полицейска регистрация до снемането й повдигането и поддържането на наказателното преследване било в рамките на правомощията на П.и същата носела отговорност по чл. 2, ал. 1 ЗОВОД за претърпени имуществени вреди и от полицейска регистрация.

Налице била обвързана компетентност за органите на МВР както за извършването на полицейската регистрация, така и за нейното снемане, тъй като и двете действия били обусловени от акт на орган извън МВР /Прокуратурата/. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 20 от Наредбата. Освен това СРС не изложил мотиви относно факта, че сумата от 600 лв. е заплатена не само за изготвяне на искане за снемане на полицейска регистрация, но и за заличаване на данните в информационните масиви на СРС, СРП и МВР, за което по делото били представени изготвените искания до съответните органи. По иска за обезщетение за неимуществени вреди СРС в нарушение на чл. 52 ЗЗД определил обезщетение в занижен размер, несъответстващ на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. Макар съдът да възприел правилно фактическата обстановка, не взел предвид всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението като тежестта на повдигнатото обвинение за престъпление от общ характер и отражението на това обстоятелство върху психиката на ищеца, продължителността на наказателното производство от повече от две години, което от своя страна, ведно с полицейската регистрация, било причина ищецът да не може да кандидатства в Академията на МВР. Злепоставянето на ищеца пред семейството и приятелите му, прекратяването на трудовия му договор и поставянето му в положение на невъзможност да се грижи финансово за семейството си в продължение на половин година, тревогите от неоснователно образуваното наказателно производство, безсмисленият психически тормоз, който му бил упражнен, разпитите и провежданите следствени действия по време на досъдебното производство и съдебните заседания довели до влошаване на психическото състояние на Д., изразяващо се в нарушения на съня и безсъние, тревожност и необичайно безпокойство, липса на възможност за концентрация, чувство за безпомощност и в крайна сметка до социално отдръпване. Свидетелят Н.говорил за свои лични впечатления, само за нарушението на съня и безсънието казал, че разбрал от съпругата на ищеца. В резултат на образуваното наказателно производство срещу ищеца работодателят му прекратил трудовото правоотношение, макар в заповедта за прекратяване да не фигурирало това основание. Ищецът работел като охрана в детска градина, а образуваното наказателно производство представлявало пречка за работата му там поради спецификата на местоработата му. Едва през м. 11.2014г. ищецът успял да започне работа отново, но с по-ниско възнаграждение. За работа като охрана липсата на образувани наказателни производства била установена в Закона за частната охранителна дейност, а това изискване било въведено от работодателя и за редица други длъжности. Неправилен бил и изводът на СРС за неоснователност на твърдението, че наказателното производство попречило на ищеца да кандидатства в Академията на МВР. Въззивникът навежда нови твърдения, че бил завършил висшето си образование през 2012г. и бил в процес по оформяне на документите за продължаване на образованието степен „магистратура“ в Академията на МВР, което не могъл да осъществи. Този факт се удостоверявал и с обвинителния акт, в който било посочено, че ищецът е завършил висше образование. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмени бележки от 13.03.2019г.

Въззиваемата страна П.НА Р.Б.не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание представителят на П.оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ - за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 8830/2014г. по описа на СРС, 116 състав, и за сумата 2 650 лв. - обезщетение за имуществени вреди в резултат незаконно повдигнатото му обвинение, представляваща заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения за защитата му пред първата инстанция в размер на 1 250 лв., пред втората инстанция – в размер на 800 лв., както и 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 02.06.2016г. – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на заявления до СРП, СРС и МВР във връзка с искане за заличаване на информацията в информационните масиви, както и искане за снемане на полицейската регистрация на основание чл. 68, ал. 6 ЗМВР и Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Претендирана е и законната лихва върху главниците - считано от влизане в сила на оправдателната присъда на 13.04.2016г. до окончателното плащане – върху обезщетението за неимуществени вреди и за имуществени вреди в размер на 2 050 лв. – заплатени адвокатски възнаграждения за защита в наказателното производство, а по отношение на главницата от 600 лв. – от завеждане на исковата молба в съда на 02.09.2016г. до плащането.

В исковата молба ищецът твърди, че с присъда от 11.03.2015г. по НОХД № 8830/2014г. по описа на СРС, 116 състав бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Присъдата била протестирана, като с окончателно решение от 13.04.2016г. по ВНОХД № 4367/2015г. на СГС, Шести въззивен състав оправдателната присъда била потвърдена. В резултат инициирания от П.съдебен процес ищецът претърпял имуществени вреди в размер на заплатените адвокатски възнаграждения за двете инстанции, както и в размер на заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв. за подаване на искания до СРС, СРП и МВР за заличаване на информация в информационните масиви и за снемане на полицейската регистрация. Твърди още, че в резултат незаконно повдигнатото и поддържано от П.обвинение претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни психически изживявания, което рефлектирало и върху физическото и психическо здравословно състояние на ищеца през периода на наказателното производство и към момента. Ищецът работел на длъжност „пазач, невъоръжена охрана“ при „С.П.“ ООД по договор от 10.12.2013г., като изпълнявал служебните си задължения в ЧДГ „Сияние“. Работодателят прекратил едностранно трудовия договор, тъй като образуваното досъдебно производство било пречка за работата на ищеца поради спецификата на местоработата му. Ищецът останал безработен в продължение на почти половин година и едва през м. 11.2014г. успял да си намери нова работа, но с по-ниско месечно възнаграждение. Образуваното досъдебно производство попречило на ищеца да кандидатства в Академията на МВР, което сериозно накърнило възможността за получаване на специализирано обучение, позволяващо бъдеща реализация в системата на МВР. Воденото наказателно производство се отразило негативно и при осъществяване на социални контакти и общуване от страна на ищеца. Много негови познати и приятели прекратили контактите си с него след като разбрали за воденото наказателно производство. Злепоставянето на ищеца пред семейството и приятелите му, прекратяването на трудовия му договор и поставянето му в положение на невъзможност да се грижи финансово за семейството си в продължение на половин година, тревогите от неоснователно образуваното наказателно производство, безсмисленият психически тормоз, който му бил упражнен, разпитите и провежданите следствени действия по време на досъдебното производство и съдебните заседания довели до влошаване на психическото състояние на Д., изразяващо се в нарушения на съня и безсъние, тревожност и необичайно безпокойство, липса на възможност за концентрация, чувство за безпомощност и в крайна сметка до социално отръпване.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер. Нямало доказателства, които да установяват реално претърпени от ищеца неимуществени вреди в пряка причинна връзка с процесното обвинение. Нямало доказателства и трудовото правоотношение на ищеца да е прекратено по причина на обвинението, както и че ищецът е правил опити да си намери работа в продължение на половин година, както и да продължи образованието си в Академията на МВР. Релевирал е възражение по чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ и евентуално по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ при твърдения, че ищецът сам е дал повод на органите на досъдебното производство да започнат наказателното му преследване. Видно от мотивите на оправдателната присъда било, че ищецът е извършил деяние по чл. 216, ал. 4 НК – маловажен случай на повреждане, което съгласно чл. 218в, ал. 1 НК се възбужда по тъжба на пострадалия и доколкото липсвала такава, съдът го оправдал. Евентуално е поддържал, че претенцията за неимуществени вреди е в завишен размер, несъобразена с продължителността на наказателното преследване, с вида, характера и интензитета на упражнената наказателна репресия. Обвинението не било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, взета била най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която не променила обичайния начин на живот на ищеца. Оспорил е и претенциите за имуществени вреди, като по отношение на претенцията за 600 лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на искания за заличаване на информация в информационните масиви на СРС, СРП и МВР е поддържал, че изготвените молби са безпредметни, без да се конкретизира каква точно информация и в какъв информационен архив следва да бъде коригирана, а вредите във връзка с извършената полицейска регистрация не били пряка последица от обвинението и не съставлявали вреда по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ, тъй като се касаело за действия на длъжностни лица от друг орган, за които от една страна П.не била пасивно материалноправно легитимирана да отговаря, а от друга не подлежали на обезщетяване по реда на чл. 2 ЗОДОВ. Искал е от съда да отхвърли исковете.