Решение № 110 от 25.06.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Елин Пелин, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Р. Г. при участието на секретаря Г. Б. Х. като разгледа докладваното от П. Р. Г. Административно наказателно дело № 20261820200103 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „ГИВ“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.

Елин Пелин, общ. Елин Пелин, обл. Софийска, ул. ***, представлявано от управителя В. Н.

Д., срещу наказателно постановление № 871200-F864256/ 16.01.2026 г. на началник отдел Оперативни дейности София, Дирекция Оперативни дейности в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което е наложено административно наказание имуществена санкция от 520 евро на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък добавена стойност за нарушение на чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

В жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални и материалноправни нарушения.

Твърди се, че наказателното постановление съдържа изискуемите по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН конкретни данни за нарушението - точно описание, дата, място, обстоятелства и доказателства, поради което не е ясно какви действия или бездействия са противоправни и за какво се налага санкцията. Сочи се, че административнонаказващият орган е посочил бланкетно нарушение на чл. 7, ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. без конкретизация и без да е установено по безспорен начин, че дружеството е извършвало търговска дейност, както и без необходимия анализ по чл. 27 и чл. 28 ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят не се представлява.

В съдебното заседание наказващият орган не изпраща представител. Постъпила е писмена 1 защита с доводи за правилност и законосъобразност на наказателното постановление.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 14.10.2025 г. служителите на ТД на НАП – София Ц. С. Р. и Г. П. Д. извършили проверка в обект на жалбоподателя стопански двор на с. ****. Проверяващите установили цистерна за дизелово гориво с вместимост от 8000 литра, която била използвана за собствени нужди и зареждане на строителна техника на фирмата. Съставен е протокол за извършена проверка в обект от 14.10.2025 г., подписан от свидетелите Ц. С. Р. и Г. П. Д., връчен на управителя В.

Н. Д. на 14.10.2025 г. Съставен е протокол за извършена проверка в обект от 22.10.2025 г. във връзка с представени документи, подписан от свидетелите Ц. С. Р. и Г. П. Д., връчен на управителя В. Н. Д. на 22.10.2025 г.

Приложени са свидетелства за регистрация на земеделска и горска техника, договор за финансов лизинг от 24.01.2025 г. за мини ескаватор Bobcat E35Z, товарителници и фактури за доставки на дизел.

Срещу жалбоподателя e бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F864256/ 17.12.2025 г. от Ц. С. Р., старши инспектор по приходи в НАП при ЦУ, за това, че при извършена проверка на 14.10.2025 г. в 14:40 ч. в търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - съд за гориво /мобилна цистерна/ с вместимост до 8000 л., находящ се на адрес с. ****, Стопански двор, стопанисван от 'Г И В" ООД с ЕИК: *****, е установено, че „ГИВ“ ООД, ЕИК *****, стопанисва съд с гориво - обща вместимост 8000 л., регистриран на 06.03.2015 г., по данни от ИС ФУДВ: Справка за декларираните данни за съдове/ съоръжения от ЗЛ, съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС. Съдът е разположен в Стопански двор, стопанисван от „ГИВ“ ООД, ЕИК *****. По данни от Информационната система на НАП за периода от месец януари 2025 г до юли 2025 г. ЗЛ е получило 10496 л. дизелово гориво. При проверката е установено, че на адреса липсва регистрирана и въведена в експлоатация електронна система с фискална памет (ЕСФП) с нивомерна измервателна система (НИС) за обем на течните горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП. „ГИВ“ ООД, ЕИК *****, не е регистриран като земеделски производител, горивото не се използва за зареждане на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление. Считано дадено обяснение от управител- В. Н.

Д., полученият газьол се съхранява в цистерната с 1 бр. пистолет и помпа. От нея се зарежда строителна техника на дружеството, за която са представени свидетелства за регистрация.

Не се извършва транспорт на опасни товари. Посочено е в АУАН, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Актът е бил подписан от актосъставителя Ц. С. Р., свидетеля при установяване на нарушението Г. П. Д., както и от управителя В. Н. Д., като последният получил препис от него срещу разписка на 17.12.2025 г. и не е вписал в АУАН „обяснения или възражения“.

2

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка и при същата правна квалификация е издадено обжалваното наказателно постановление № 871200-F864256/ 16.01.2026 г. на началник отдел Оперативни дейности София, Дирекция Оперативни дейности в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция от 520 евро на основание чл.

185, ал. 2 от Закона за данък добавена стойност за нарушение на чл. 3, ал. 12 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Представена е заповед ЗЦУ-30-875/ 23.06.2025 г. на ИД на НАП за компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Горепосочената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от горепосочените писмени доказателства и показанията на свидетелите Ц. С. Р. и Г. П. Д.. Съдът приема, че свидетелските показания на посочените свидетели за достоверни, обективни и логични, без наличието на съществени различия относно възприетите от свидетелите факти и обстоятелства.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 18.03.2026 г. и е обжалвано на 26.03.2026 г.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административнонаказания. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл.

42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН.

В разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Въз основа на тази законова делегация 3 министърът на финансите е издал Наредба №Н- 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Според чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление. В алинея 13 се сочи, че Алинея 12 не се прилага от лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/съдове/подвижни резервоари/цистерни с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра. Алинея 12 не се прилага от лице, регистрирано като земеделски производител, което извършва зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, от резервоари, които не са стационарни подземни резервоари.

В акта за установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно постановление е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като съдът приема, че при установените за безспорни по делото факти правилно административнонаказващият орган ги е подвел като нарушение по чл. 3, ал. 12 от Наредба №Н- 18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. Жалбоподателят е длъжен на основание чл. 3, ал. 12 от Наредба №Н- 18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, като за жалбоподателя не са налице изключенията по алинея 13 - за собствени нужди от съд/съдове/подвижни резервоари/цистерни с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра. Установено е, че жалбоподателят не е регистриран като земеделски производител, цистерната е с вместимост от 8000 л., а за периода от месец януари 2025 г до юли 2025 г. е получено 10496 л. дизелово гориво.

Наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че извършеното нарушение. В случая е възникнала т. нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното дружество да осигури спазването на законодателството.

Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, 4 в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1: глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. Съдът счита, че при така определеното наказание в минимален размер биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.