Решение № 1105 от 18.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. София, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И. Вранеску при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мария Янк. И. Вранеску Търговско дело № 20211100902871 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ от Т. Н., в качеството на временен синдик на Н.Г. АД /н/ срещу С.М. ЕООД, ЕИК 131539114 и Н.Г. АД /н/, ЕИК *******.

ИЩЕЦЪТ твърди, че с молба на кредитор от 21.04.2020 г. е инициирано производство по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ спрямо търговско дружество Н.Г. АД. Твърди, че на основание чл. 629а от ТЗ - в горепосоченото производството е назначен за временен синдик на длъжника, като дата на встъпването му в длъжност е 25.06.2020 година. Твърди, че на 06.01.2021 г. по т. д. 699/2020 по описа на СГС, TO, VI - 9 св. е постановено решение по смисъла, на което е открито производство по несъстоятелност, като едновременно с това длъжникът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието на Н.Г.

АД, органите на длъжника са десезирани, а управлението е възложено на назначения от съда синдик. Определената начална датата на неплатежоспособността в съответствие с така постановения съдебен акт е 27.02.2020 година.

Твърди, че на 10.08.2020 г., след началната датата на неплатежоспособността и при наличие на допусната в производството по несъстоятелност предварителна обезпечителна мярка по реда на чл. 629а от ТЗ, от страна на несъстоятелното дружество е изготвено до първия ответник едностранно изявление по реда на чл. 104 от ЗЗД. Същото е изпратено до адресата като електронна кореспонденция чрез електронна поща. Твърди, че несъстоятелното дружество е заявило воля за погасяване насрещни ликвидни и изискуеми вземания до размера на по-малкото, възлизащо на 22 244.40 лева, приемайки, че между 1 страните са налице следните обстоятелства, а именно, че „С.М. „ ООД, има вземане от Н.Г.

АД, в размер на 22 244.40 лева, а Н.Г. АД има вземане от „С.М.“ ООД, в размер на 26 250.00 лева.

Поддържа, че прихващането попада в кръга на реализирани правни действия с преферентен ефект. За разлика от увреждащите действия, тези с преферентен ефект не се отразяват количествено или качествено върху масата на несъстоятелността, те не я накърняват и съответно не увреждат хирографарните кредитори. То обаче влияе върху правилата за разпределение на имуществото на длъжника между кредиторите, конституирали се в конкурсното производство. При извършване на сделка с преферентен ефект длъжника предпочита един от кредиторите, с което го облагодетелствува за сметка на останалите, с което заобикаля реда за удовлетворяване по чл.722 от ТЗ и се нарушава реда и равенството при удовлетворяване на кредиторите. По този начин за един от кредиторите се създава неправомерна привилегия и той избягва конкуренцията с останалите кредитори.

Твърди, че в конкретния случай прихващането е и в нарушение на чл.635 вр.чл.629 а от ТЗ, доколкото не е било съгласувано с ищеца в качеството му на временен синдик към този момент. Намира, че конкретното прихващане следва да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на масата на несъстоятелността на осн.чл.645, ал.4 от ТЗ. Сочи, че прихващането е извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, като прихващането е извършено не по рано от една година преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, което е сторено на 21.04.2020г..

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършеното от длъжника прихващане, обективирано в изявление за прихващане от 10.08.2020 година за погасяване на насрещни ликвидни и изискуеми вземания до размера на по-малкото, възлизащо на 22 244.40 лева.

Претендира направените в производството разноски.

ОТВЕТНИКЪТ Н.Г. АД не се ангажира със становище по исковете.

ОТВЕТНИКЪТ С.М. ООД депозира отговор, с който оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Сочи, че още към 10.02.2020г. несъстоятелното дружество е имало задължения към него в размер на 34 966.40 лв., а той от своя страна е имал задължения към несъстоятелното дружество в размер на 26 250 лв.. Вземанията на страните произтичат от договор за разпространение на лотарийни билети, като двете страни ползват двустранна система за контрол и отчетност принадлежаща на Н.Г. АД . Именно в тази двустранна система е отразявано връщането на лотарийните билети, за което са се издавали и съответните протоколи, а физически билетите са предавани на несъстоятелното дружество чрез куриер. Твърди, че прихващане е извършено, но не от страна на Н.Г. АД , а от страна на С.М. ООД и не на 10.08.2020г., а на 26.02.2020г. Твърди, че прихващането е направено с изрично волеизявление получено от несъстоятелното дружество и следва да се приеме, че двете насрещни вземания се явяват погасени към 10.02.2020 г. до размер на по-малкото, каквото е задължението на ответната страна. В резултат на това Н.Г. продължава да дължи на С.М. ООД сумата от 8 716.40 лв. ,което е предявено в производството по 2 несъстоятелност. Намира, че прихващането е породило действие, поради което не сме пред хипотезата на чл.645,ал.4 от ТЗ, а на ал.1 от ТЗ, която допуска извършване на прихващане , ако преди решението за откриване производство по несъстоятелност, което е от 06.01.2021г. вземанията между двете страни са съществували, били са насрещни и еднородни и вземането на ответника като кредитор е било изискуемо. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на молителя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните няма спор относно сключения между страните договор от 2013г..

Видно от съдържанието на приложения по делото писмен договор от 19.11.2013г. Н.Г.

ООД, преобразувано в последствие в АД през 2015г., което е и ответника несъстоятелно дружество / констатирано от съда служебно в ТР/, като дружество с разрешение от ДКХ да организира лотарийни игри и да разпространява лотарийни билети се е задължило да доставя на първия ответник С.М. ООД билети за моментна лотарийна игра „ Национална лотария“, който ги приема за разпространение, като заплаща тяхната номинална стойност, при конкретно предвидени условия в договора. Дружеството търговец, което няма качеството на организатор на хазартна игра, е имал правото да изплаща печалба на лотариен билет с печалба до 100 лв. . В чл.9 от договора е предвиден начина на получаване на лотарийните билети, начина на отчитането им в чл.10 – продадени, непродадени, дефектни, печеливши билети, изплатени печалби, като и в двете хипотези е предвидено съставяне на приемо - предавателен протокол. В чл.12,т.4 от договора е предвидено връщане на получените от разпространителя билети, към дружеството организиращо хазартната игра, ако бъде отнето разрешението издадено на Н.Г.. В чл.10в на договора е предвидено, че информацията по извършване на продажбите и изплащане на печалбите се въвежда в ползвано и от двете страни уеб – базирано приложение, конкретизирано по функции в Приложение 3 неразделна част от договора. В чл.15 ал.5 от договора е предвидена възможност за прихващане между дължимите суми от разпространителя на билетите към организатора на играта като номинална стойност и полагащата му се търговска отстъпка от 7 % без ДДС.

Представено е и разрешението на Н.Г. ООД от Държавната комисия по хазарта за организиране на моментна лотарийна игра „Национална лотария от 2013. Дружеството през 2015г. е преобразувано в акционерно, не се спори между страните, че и правоприемника е имал лиценз да продължи организирането на хазартни игри и конкретно лотарийни такива..

Няма спор, че със Закон за изменение в Закона за хазарта публикуван в ДВ, бр.14 от 18.02.2020г. лицензиите за организиране на лотарийни игри, с изкл. на томбола, бинго, кено и техн.разновидности се прекратяват , а удостоверенията за тях по чл.34 от Закона за хазарта се обезсилват.

Съответно това е довело до прекратяване по силата на закона и на лицензията издадена на Н.Г. АД.

Не се спори и от представеното по делото заверено копие от Решение № 260017 от 06.01.2021г., постановено по молба по чл.625 от ТЗ от 21.04.2020г., по която е образувано т.д.699 от 2020г. , т.о. VІ-9 св. е обявена неплатежоспособността на дружеството Н.Г. АД, 3 считано от 27.02.2020г., открито е производство по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността му и правомощията на органите му, като е постановено и започване на осребряване на имуществото му включено в масата на несъстоятелността.

В рамките на това производство е допусната обезпечителна мярка на осн.чл.629б от ТЗ считано от 23.06.2020г., с назначаване на временен синдик Т.Н., а преди това такъв е бил назначен по дело по чл.625 от ТЗ образувано по молба на самото несъстоятелно дружество, в последствие прекратено, поради образуване на делото по молба на кредитор пред VІ-9 св.

По делото всяка една от страните ответници е представила писмено изявление за извършено прихващане –С.М. ООД от 26.02.2020, с разписка от Еконт за изпращането й, несъстоятелното дружество от 10.08.2020г.,за сумата от 26 250 лв. изпратено по е-мейл.

Нито една от страните не представя доказателства, че изявлението й е получено от насрещната страна. Ответникът С.М. ООД е представил и изготвени едностранно от него протоколи за върнати талони , както и разписки за предаването им на куриер, в подкрепа на осчетоводените вземания посочени в изявлението за прихващане.

По делото е приета ССЕ неоспорена от страните, която съдът възприема като обективно и компетентно изготвена от която се установява, че всяка една от страните е осчетоводила единствено направеното от нея изявление за прихващане, като не е осчетоводила прихващането на насрещната страна. С.М. ООД води свои вземания освен за изплатени печалби, които включват три протокола - № 116 от 31.12.2020г.№ 118 и № 119 от 31.01.2020г., както и фактура № 0696 от 21.01.2020г., които са включени в изявлението за прихващане и на Н.Г. АД , но и 10 протоколи създадени едностранно от него на 10.02.2020г., с които е върнало чрез куриер / представени разписки / непродадените билети, поради което общо неговото вземане към Н.Г. АД, в неговото счетоводство е в размер на 34 966.40 лв.. С.М. ООД води като свое задължение към Н.Г. АД сумата от 26 250 лв., която сума и при Н.Г. АД се води като негово задължение, видно и от изявлението за прихващане на несъстоятелното дружество. Вземането му към Н.Г. АД обаче е в по-малък размер осчетоводен от несъстоятелното дружество или поне признато с изявлението за прихващане и то е само по сумите за изплатени продажби и фактурите и като размер възлиза на 22 244.40 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира иска за неоснователен.

Двете дружества са имали трайни търговски отношения по разпространение на лотарийни билети, като Н.Г. АД, като дружество с лиценз за извършване на лотарийни игри ги е разпространявало чрез бензиностанциите ШЕЛ на С.М. ООД . Дейността се е осъществявала от 2013г. въз основа на подписан писмен договор, като е преустановена в началото на 2020г., поради прекратяване действието на лиценза на Н.Г. АД след влизане в сила на измененията на Закона за хазарта. Видно от писмените изявления за прихващания на двете страни и в двете са посочени насрещни вземания, които са станали ликвидни и изискуеми през м.февруари 2020г.. Изявленията са направени в различно време. Първия 4 ответник е направил писмено същото на 26.02.2020г, а несъстоятелното дружество на 14.08.2020г..

В конкретния случай предявения иск е с пр.основание чл.645,ал.4 от ТЗ т.е. иска се прогласяване нищожност на извършеното от длъжника – несъстоятелното дружество ответник прихващане. Прихващането е способ за погасяване на две насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни задължения чрез едностранно волеизявление на кредитора в едното правоотношение и длъжник в насрещното. За това и възможността за извършване на прихващане е изрично предвидена в рамките на производствата по несъстоятелност чл.645,ал.1 от ТЗ. В конкретния случай обаче насрещните вземания са погасени извън и преди образуване производството по несъстоятелност, с изявлението направено от С.М.