Решение № 597 от 24.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Варна, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110110367 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени в условията на евентуалност установителни искове правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищецът М. П. Г. твърди, че на 20.03.** г. сключил договор за потребителски кредит с „**“ ЕООД, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 600 лева при годишен лихвен процент от 35.60 % и годишен процент на разходите от 40.81 %. Сочи, че в договора е предвидено заплащането на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 679.03 лева.

Ищецът поддържа, че клаузите от договора за потребителски кредит, с които е предвидено заплащането на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги са нищожни поради противоречието им с чл. 10а ЗПК. В условията на евентуалност навежда доводи, че същите са нищожни поради заобикаляне на закона, на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Излага съображения, че клаузите са нищожни поради противоречие с чл.

10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК, като поддържа, че чрез разглежданите клаузи се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушава нормативно предвиденият размер на ГПР.

Счита, че посочените клаузи от договора накърняват добрите нрави, тъй като чрез тях се достига до значителна нееквивалентност на насрещните 1 престации на страните, като по този начин се злепоставят интересите на икономически по-слабата страна в правоотношението - кредитополучателя.

Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № **/20.03.** г. поради противоречие със закона, в условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона, в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава предявения иск.

Моли да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК и в негова тежест да не бъдат възлагани разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото наличието на облигационно отношение между М. П. Г. и „**“ ЕООД по Договор за потребителски кредит № **/20.03.** г., както и че в същия е предвидено възнаграждение за пакет допълнителни услуги в размер на 679.03 лева.

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон. Чл. 10а, ал. 1 ЗПК допуска кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. „Допълнителни услуги“ по смисъла на цитираната разпоредба са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата, като например издаването на референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и пр. Изрично чл.

10а, ал. 2 ЗПК забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

От текста на процесния договор за потребителски кредит /л. 11/ се установява, че със същия е уговорен пакет от допълнителни услуги, който съгласно т. 15 от Общите условия включва приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит, възможност за длъжника да отлага плащането на вноски, да намалява техния размер, да променя уговорения падеж.

Посочените действия по същество касаят предоставянето и събирането на заемната сума. В този смисъл същите са свързани именно с усвояването и управлението на кредита. Поради изложеното следва да се приеме, че договарянето на подобни такси е недопустимо и клаузата от договора, в която същите са предвидени, е нищожна поради противоречие със закона.

2

Поради горните съображения настоящият съдебен състав намира за основателен предявения иск за прогласяване нищожността на уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № **/20.03.** г., поради противоречието й със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Предвид извода за основателност на този иск не следва да бъдат разглеждани предявените в условията на евентуалност искове.

По разноските:

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса в размер на 50 лева.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника за наличието на предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК. Действително в срока по чл. 131 ГПК ответникът е признал иска, но не може да се приеме, че е налице втората кумулативна предпоставка, предвидена в цитираната процесуална норма, а именно – същият да не е дал повод за завеждане на делото. Самото включване на подобни клаузи в договора за потребителски кредит следва да се приеме като повод за предявяване на исковата претенция.

Нещо повече, в случая възнаграждението за т. нар. допълнителни услуги е включено и в погасителния план, което само по себе си представлява извънсъдебна претенция за заплащането му.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖН А поради противоречието й със закона уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № **/20.03.** г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по иска на М. П. Г., ЕГН **********, от гр. Варна, ж. к. „**“ № 48, вх. В, ет. 8, ап. 70, срещу „**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**“ 49, бл. 53Е, вх. В.

ОСЪЖДА „**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „**“ 49, бл. 53Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Г., ЕГН **********, от гр. Варна, ж. к. „**“ № 48, вх. В, ет. 8, ап. 70, СУМАТА ОТ 50 /петдесет/ лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

3

ОСЪЖДА „**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „**“ 49, бл. 53Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. от АКВарна, служебен адрес: гр. Варна, бул. „**“ № 44, ет. 4, офис 6, СУМАТА ОТ 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4