Решение № 5429 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5429 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

П. Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100502704 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 70 от 03.01.2025 г., постановено по гр.д. № 70736/2023г. по описа на СРС, 166-ти състав, Столична община, ЕИК 000696327, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на П. И. П., ЕГН ********** на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 9 084,11 лева ( девет хиляди осемдесет и четири лева и 11 стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от увреждането на собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д “, с рег. № ****, в резултат от падане на дърво върху същия в гр. София, ул. „Константин Попрусинов“ пред блок № 20А на 25.11.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 3000 лева от 22.12.2023 г. до окончателното плащане, както и ведно със законната лихва върху увеличения размер на главницата над 3000 лева до целия размер на претендираното вземане от 9084,11 лева, считано от датата на молба по чл.

214, ал. 1 ГПК - 08.10.2024 г. до окончателното плащане. както и на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 663,40 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, а на адвокат В. В. П., ЕГН**********, на основание чл. 38, ал.2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на П. И. П..

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна 1 жалба от ответника Столична община, в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение. На първо място, жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл свръхпетитум. Присъдено било обезщетение за вреди, непосочени в исковата молба. Съгласно изложеното в същата, в резултат на твърдения деликт, на лекия автомобил били нанесени щети - изкривен капак на багажник, счупено задно стъкло, изкривени греди, повредена задна броня и заден стоп, изкривен заден носач. В обжалваното решение, съдът бил присъдил обезщетението за щетите, както били посочени в заключението на САТЕ, а именно - рамка леви врати, рамка десни врати, комплект със заден десен панел, кора облицовка горна пета врата, тониране.

Видно било, че не става въпрос само за технически наименования, а за произнасяне на съда относно непретендирани щети, което било неправилно.

Единствено изкривения таван бил посочен както в исковата молба, така и в заключението на САТЕ, поради което евентуално счита, че дължи обезщетение само до сумата от 2830,93 лв. с ДДС, без законна лихва. Освен това, присъдена била законна лихва върху разликата над първоначалния размер от 3000 лв. до 9 084,11 лв. от датата на молбата по чл.214 от ГПК, без такова искане да е било заявено изрично с молбата. На следващо място, за установяване на обстоятелствата, при които е настъпило събитието, и причинната връзка с вредите по автомобила по делото, не бил представен снимков материал на дървото и падналото дърво върху автомобила в деня на инцидента. Неправилно направеното от Столична община възражение, че е налице непреодолима сила /падналия сняг/, било преценено като неоснователно и като преклудирано. Не оспорва експертното мнение на вещото лице, че на дървото не е достигала светлина и че се е наклонило, но твърди, че същото не е било опасно, преди обилния снеговалеж. Ноторна била бурята с обилен снеговалеж в периода 25.11.2023г. - 26.11.2023г., която причинила изкореняването на дървета и много паднали клони на територията на София. Заради това природно явление много от клоните на здрави дървета паднали, защото все още били с листата по тях и се отчупили поради тежестта на снега. Счита, че инцидентът е резултат на непреодолима сила. На основание изложеното, моли решението на СРС да бъде отменено и претенцията отхвърлена. При условията на евентуалност, моли да се отмени решението в частта, в която Столична община е осъдена в пълния размер от 9084,11 лв. и законната лихва върху сумата увеличения размер на главницата над 3000 лв. до 9084,11 лв. от датата на молба по чл. 214 ГПК - 08.10.2024г., като решението бъде потвърдено само до сумата в размер на 2830,93 лв., без законна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна П. И. П. подава отговор на въззивната жалба, с който взема становище за нейната 2 неоснователност. Излага подробни съображения за правилност първоинстанционното решение и моли същото да бъде потвърдено. на

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като във връзка с доводите в жалбата съдът намира следното:

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. В конкретния случай, в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на увредената вещ, настъпването на увреждането и неговия механизъм, настъпването му поради бездействието на лице, на което ответникът е възложил работа, размера и стойността на вредите, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието и претърпените вреди. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

Между страните не е налице спор пред въззивната инстанция, а и се установява от приетите доказателства, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. № ****, рама № WBAAX710X0JW86112. Установява се от Удостоверение № 7640011863/29.11.2023г.от Директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението", че на 25.11.2023 г. в 23:32 ч. екип от СДПБЗН е оказал съдействие при отстраняване на паднало дърво върху лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. № **** на адрес гр. София, жк. “Дианабад” пред бл. 20А. На 25.11.2023 г. са постъпили два сигнала за паднали дървета върху две коли на ул.Константин Попрусинов в гр. София.

Разпитан в съдебно заседание, свидетелят А. П., син на ищеца, заявява, че на 25.11.2023г. към 19:00 часа с баща му се прибрали от пазар и паркирали 3 автомобил марка “БМВ”, модел “320Д”, рег. № **** в карето между блока на баща му, който е 20А и бл. 23. Автомобилът бил паркиран успоредно по посока на движението, не на тротоара, от дясната страна на улица “Константин Попрусинов”, по посока “Никола Габровски”. Улицата била широка горе-долу 5 метра. Около 23:00 часа се чул силен тропот. Видели от терасата екип на “Пожарна безопасност” точно до автомобила, които режели дървото, паднало върху автомобила. Имало силен снеговалеж, почти като виелица. Дървото- черница, било паднало върху автомобила с неговата корона. То намирало от отсрещния тротоар на самата улица, в градинка, която е точно зад бл. 20 и цялото било счупено, от коронната част, от разклонението на стъблото. Когато видели екипите на пожарната, слезли с баща му - били се събрали хора, съседи и установили щетите, които са били по автомобила сгънат таван, огънат десен панел, огъване по левия панел - горната част на автомобила, счупен заден прозорец на петата врата и счупена пластмасова част на задната врата. Рамките на задните врати също са били повредени.

Вътрешната кора също имала повреди в частта на багажника на петата врата.

Въпреки годините си, до този момент автомобилът бил в отлично техническо състояние. След преценка на свидетелските показания по реда на чл.172 от ГПК, съдът кредитира същите изцяло като логични и вътрешно непротиворечиви. Независимо от близката родствена връзка с ищеца, показанията не се опровергават, а напротив – подкрепят се от останалите събрани по делото доказателства – от заключението на САТЕ, според което нанесените щети по процесния лек автомобил са вследствие на описаното в исковата молба събитие, както и от приетото удостоверение от МВР, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, съгласно което на 25.11.23г. в 23:32 е получено съобщение за възникнало произшествие, при което специализиран екип е оказал съдействие при отстраняване на паднало дърво върху процесния автомобил пред бл.20А в ж.к. „Дианабад“, а също и от подадените сигнали на т.112.

Така събраните доказателства еднозначно установяват по категоричен начин, че на процесната дата 25.11.23г. в гр. София, около 23 часа, на ул.

“Константин Попрусинов”, в карето между бл.20, 20А и 23, при снеговалеж е паднало крайпътно дърво върху собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. № ****, вследствие на което на последния са нанесени видими увреждания. Конкретните щети по автомобила се установяват с категоричност от неоспореното заключение на САТЕ, изготвено след извършен оглед на автомобила. Същите обхващат тавана, рамките на лява и дясна врата в комплект със заден десен панел, кора облицовка горна пета врата. Наведения във въззивната жалба довод за разглеждане от съда на щети, които не са били заявени с исковата молба, обуславящо недопустимост на съдебното решение в тази му част, поради нарушаване на принципа на 4 диспозитивното начало, не може да бъде споделено. От изложеното в исковата молба е ясно, че се претендира обезщетение за щетите, нанесени на автомобила от падналото дърво. В същата щетите са описани, според видимото за ищеца – изкривени таван и капак на багажник, изкривени греди, счупено задно стъкло, повреди задна броня и стоп. Установяването на конкретните щети с технически коректните наименования на увредените автомобилни части, съгласно посоченото от вещото лице в САТЕ, не сочи на разглеждане на непредявено искане, а представлява част от решаващата дейност на съда при събирането и преценката на доказателствата, доколкото в случая става въпрос за факти, за установяването на които е налице необходимост от специални знания.

Относно противоправното поведение на служителите на ответника, по делото няма спор, че процесното дърво представлява крайпътно насаждение – пътна принадлежност по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП и част от зелената система на Столична община съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Столична община, приета с Решение № 950 по Протокол № 120 от 11.10.2007г. на СОС като Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Столична община. От прието като неоспорено от страните заключението на лесотехническата експертиза, което въззивният съд съдът кредитира изцяло като пълно и комептентно изготвено, се установява, че падналото дърво е от Семейство Черничеви (Moraceae), по-висша класация Черница (Morus).

Характерно за кореновата система на черниците са по-развити странични корени и сравнително малък и къс главен корен. Поради близостта с другите дървета, процесното дърво не е имало пълна осветеност на короната и същото не се е развило правилно. Силно наклонените клони се виждали по продължението на ул. Константин Попрусинов пред блок 20 А. Причините за падналото дърво - черница са: на първо място силно наклонените клони и несиметричната корона към тротоара и пътното платно на ул. Константин Попрусинов и на следващо място голямото количество сняг, паднал и натрупал клоните на процесното дърво.