Решение № 212 от 23.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Варна, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Г. Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100502463 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5659 от 17.10.2022 г., депозирана от Т. К. Т., чрез адв. Г. Н. и адв. Г. Г. срещу решение № 212 от 23.09.2022 г., постановено по гр. д. № 95/2022 г. по Районен съд – Провадия, с което е прието за установено по отношение на Т. К. Т., че М. Л. Д. и Т. Г. Г. са собственици на дворно място с площ от 930.00 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Дългопол, ул. „Никола Обретенов“ № 123, с номер по предходен план XIII-1517 в кв. 134, при граници: № ***, № ***, № ***, №

***, № ***, заедно с построената в това дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв. м. с идентификатор № ***, на основание давностно владение, при квоти – ½ ид. ч. за М. Л. Д. и ½ ид. ч. за Т. Г. Г., на основание чл. 124 ГПК, като е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение от 7.01.2022 г., с № III, том I, рег. № 71, дело № 3/2022 г. по описа на нотариус М.Я., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът намира, че съдът не е обсъдил съвкупността на събраните доказателства. Оспорва извода на съда, 1 че извънсъдебните претенции на ответника, както и на други роднини не смущават упражняваното владение от страна на ищците. Сочи, че в доклада правилно са определени спорните по делото обстоятелства. Позовавайки се на свидетелските показания на свидетелите С. и Л. намира, че се установява, че извършените от ищците ремонтни дейности касаят привеждането на имота в състояние, годно за обитаването му, както и липсата на последващо предприето след този момент действия по стопанисването на имота.

Позовавайки се на съдебна практика намира, че съдът е длъжен да обсъди противоречията в свидетелските показания, съобразно съвкупността на останалия събран доказателствен материал. За необсъдени намира противоречията в свидетелските показания на свидетеля С., която е посочила, че не е виждала никой да посещава имота след 2005 г., но е възприела Сн., съпругата на Т. да влиза в имота и да спори с ищците. От свидетелските показания на свидетелите - С. и К.а счита, че се установява, че Д. М. е продължил да посещава имота, за да следи как наемателите се грижат за него.

Сочи, че изрично свидетелката С. е изложила, че след спора с ищците, те са преустановили ползването на двора извън необходимото за обитаването за къщата. От показанията на свидетеля К.а твърди, че се доказва, че техен братовчед е засадил люцерна и я е гледал най-много три години, а от тези на С. - че Т. е гледал кон в двора си преди 5-6 години.

Излага доводи, че не са налице елементите на фактическия състав на чл.

79 ЗС, доколкото не е доказано осъществяването и на обективния и субективния елемент на владението. Сочи, че е наследник на Др. И., както и че Д. М. и М. Д. не са нейни наследници. Посочва, че е налице разминаване между изложеното от ищците, че са закупили имота от Д. М., а от показанията на свидетелката С., че са го закупили от М. Д.. Твърди, че останалите свидетели са изложили, че Д. М. е посещавал имота, като е вземал пари от ищците, както и че първоначално дворът е използван от други наследници на И. за отглеждане на люцерна, а впоследствие от Т. Т. за отглеждане на коня си. Намира, че от свидетелските показания се установява, че Д. М. е получавал наем, заплащан от ищците за ползването на процесния имот, които кореспондират на изложеното от Т. Т., че при разговор с Т. Г., последният го е уведомил, че не може да заплаща по-голям наем от 30 лева.

Счита, че от съвкупността на събраните гласни доказателствени средства се установява, че ищците не владеят имота, а са негови наематели, откъдето извежда извод, че не са имали намерение за своене на имота. Позовавайки се на съдебна практика, излага доводи, че намерението за своене следва да бъде манифестирано на действителния собственик на имота. Заплащането на наем до началото на 2021 г. намира, че ищците са се възприемали за наематели на имота. Моли за отмяна на решението.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на М. Л. Д. и Т. Г. Г. , чрез адв. Р. И.. В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Сочат, че безспорно по делото е установено, че са владяли имота необезпокоявано от 2005 г. до образуване на настоящото 2 производство. Твърдят, че заплащането на продажна цена, пускането на тока, извършването на дребни ремонти, обзавеждането на сградата водят до извод за намерение за своене на вещта. Намират, че съдът е извършил задълбочена оценка на събрания доказателствен материал по делото. Твърдят, че са установени елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 79 ЗС.

Сочат, че нищожният договор за покупко-продажба е от значение за квалифициране на владението като недобросъвестно, но не рефлектира върху обективния и субективния елемент на владението. Твърдят, че е безспорно доказано, че са упражнявали владение върху имота в периода от 2005 г. до 2015 г., откъдето извеждат извод за придобиване по давност от по ½ ид. ч. от имота. Молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски.

Въззивникът – Т. К. Т., редовно призован за о. с. з., не се явява, не се представлява. В депозирана молба от страна на процесуалните му представители - адв. Н. и адв. Г. се моли решението да бъде отменено.

Претендират разноски.

Въззивниците Т. Г. Г. и М. Л. Д., редовно уведомени, не се явяват, не се представляват. В депозирана молба от прецесуалния им представител се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба, както и за правилността на решението. Претендира заплащането на разноски за оказана безплатна правна защита и съдействие по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 95/2022 г. по описа на Районен съд – Провадия, е образувано по предявен иск от М. Л. Д. и Т. Г. Г. за приемане за установено спрямо Т. К. Т., че ищците са собственици на дворно място с площ от 930 кв. м., съставляващо ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Дългопол, ***, с номер по предходен план XIII-1517 в кв. 134, при граници: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, заедно с построената в това дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв. м. с идентификатор № ***, на основание давностно владение, при квоти – ½ ид. ч. за М. Л. Д. и ½ ид. ч. за Т. Г. Г., на основание чл. 124 ГПК, както и за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение от 7.01.2022 г., с № III, том I, рег. № 71, дело № 3/2022 г. по описа на нотариус М.Я., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

В исковата молба се излагат доводи, че ищците живеят съвместно от 2005 г., както и че през 2006 г. се преместили в с. Д.на, община Дългопол.

Сочат, че се запознали с Д. М., който имал нестопанисвана къща от леля си Др., без ток и електричество, която им продал за сумата от 1200 лева, като се задължили да се грижат за него. Сочат, че до смъртта му през 2021 г. са полагали грижи за него и са го посещавали в къщата му. Излагат доводи, че 3 след покупко-продажбата Д. М. им е предал ключ за къщата, в която живеят и към настоящия момент и отглеждат двете си деца. Сочат, че в средата на м. януари 2022 г. в къщата им дошъл Т. Т., който заявил, че е станал собственик на недвижими имот и му се дължал наем за в бъдеще от по 200 лева. Твърдят, че от 2006 г. до посещението на ответника никой не се е обезпокоявал владението им, което е продължило повече от 15 години, откъдето извеждат доводи за придобиване на имота по давност. Молят за уважаване на иска, както и за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение от 7.01.2022 г., с № III, том I, рег. № 71, дело № 3/2022 г. по описа на нотариус М.Я., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба лично от страна на Т. К. Т.. В същия се излагат доводи за неоснователността на иска. Сочи, че процесният имот бил собственост на леля му, като след смъртта й никой от роднините му не е живял в него.

Излага, че баща му е заплащал суми на останалите наследници за уравняване на дяловете им. Твърди, че Д. М. не попада в кръга на наследниците на леля му. Сочи, че доколкото леля му не е притежавала нотариален акт, то той се е снабдил с такъв след обстоятелствена проверка в началото на 2022 г. Твърди, че през годините е заплащал данък за имота. Моли за отхвърляне на иска.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:

В производството е представен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 19, том I, дело 51/1981 г. по описа на РСПровадия, по силата, на който Др. П. И. се признава за собственик, въз основа на давностно владение на дворно място в гр. Дългопол, с пл. № 1517, в кв.

134, с площ 940 кв. м. при граници: Р.Ст., улица, Й.Ив. и Я.П., за който имот се отрежда парцел XIII-1517, в кв. 134, с площ 920 кв. м., ведно с построените в него къща, изба и навес.

Видно от констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № III, том I, рег. № 71, дело № 3/2022 г. по описа на нотариус М.Я., Т. К.

Т. е признат за собственик по давност на дворно място с площ от 930.00 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.

Дългопол, ***, с номер по предходен план XIII1517 в кв. 134, при граници: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, заедно с построената в това дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв. м. с идентификатор № ***.

4

Видно от удостоверение за наследници изх. № 340 от 5.10.2021 г., издадено от община Дългопол, което в част от приобщената преписка по нотариално дело № 3 от 7.01.2022 г. на нотариус М.Я., рег. № 773, се установява, че Др. П. И. е починала на 9.11.2002 г., като нейн наследник се явява племенникът й - Т. К. Т..

От съдържанието на представената приходна квитанция от 21.09.2021 г. се установява, че за обект с партида № 2003290951001, с титуляр Др. П. И., находящ се в гр. Дългопол, *** е заплатен данък за недвижим имот и такса за битови отпадъци за периода от 2011 г. до 2021 г. в общ размер на 888.69 лева.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетелите: С.Й. С., Г.К.

Л., М. Д. К.а и П.Ц. С..

Свидетелят С. С. при разпита си посочва, че е съседка на ищците, както и че познава баба Др.. Сочи, че ищците живеят в имота от 2005 г. и до настоящия момент, когато са го закупили от М. Д. за сумата от около 1200 лева. Излага, че баба Др. нямала преки наследници, като М. Д. е брат на мъжа й, като е и баща на Д. М.. Споделя, че до смъртта си баба Др. е живяла в имота, като след това никой не го е обитавал до идването на ищците и е нямало ток и вода. Сочи, че в момента имотът е електроснабден и водоснабден, като в двора да отглеждали нещо. Излага, че съпругата на Т. – Сн. по време на Ковид е дошла в имота и е вдигнала скандал. Споделя, че Д. й е казал, че М. и Т. са му дали 1200 лева за закупуването на имота. Твърди, че ищците са правили ремонт на покрива, подменяли са счупените керемиди.

Сочи, че бабата на Т. и баба Др. са сестри, както и че той живее в гр.

Дългопол.

От свидетелските показания на свидетеля Л., майка на М. Д., се установява, че дъщеря й и Т. са закупили къщата през 2005 г. за сумата от 1200 лева, като живеят в нея от закупуването й до настоящия момент.