Акт от 11.07.2023, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 106

Ямбол, 11.07.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

При секретар

К. ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 314 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано, след като с Определение № 10763 от 24.11.2022 г. по адм. д. № 10685/2022 г. на ВАС адм. д. № 1037/2022 г. на Административен съд – Бургас е изпратено за разглеждане от Административен съд–Ямбол.

Същото е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, вр. чл. 2в от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на И.Н.Р. ***, против Върховния административен съд на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, произтичащи от Определение № 10271 от 11.10.2021 г. по адм. д. № 9778/2021 г. на ВАС на РБ. Твърди се, че при постановяване на определението съдът е допуснал нарушение на Европейското право, ратифицираните договори и ДЕС, а именно: чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), чл. 6, чл. 10, чл. 13, чл. 14 и чл. 34 от КЗПЧОС, чл. 38, чл. 41, т. 1 и т. 2, чл. 42, чл. 47 от ХОПЕС, чл. 8, чл. 10 и чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права,

Директива 2005/29/ЕО от 11.05.2005 г., Регламент (ЕС) 596/2014 г. на ЕП и на Съвета от 16.04.2014 г. и Регламент (ЕС) 1169/2011 на ЕП от 25.10.2011 г. Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира се също така и мораторна лихва, считано от датата на постановяване на определението на ВАС – 11.10.2021 г., до предявяването на исковата молба в размер на 10 % от иска, равняваща се на 1 000 лева.

В исковата молба и уточненията към нея се сочат съображения, че съдебният акт противоречи на материалния закон и прегражда упражняването на основни права, включително и правото на справедлив процес, а за правно основание на предявените искове са посочени нормите на чл. 2в от ЗОДОВ, вр. чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), чл. 6, чл. 10, чл. 13, чл. 14, чл. 34 от КЗПЧОС, чл. 38, чл. 41, т. 1 и т. 2, чл. 42, чл. 47 от ХОПЕС, чл. 8, чл. 10 и чл.

19 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права, както и Директива 2005/29/ЕО от 11.05.2005 г., Регламент (ЕС) 596/2014 г. на

ЕП и на Съвета от 16.04.2014 г., Регламент (ЕС) 1169/2011 на ЕП от 25.10.2011 г.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат А. ***, като поддържа претенцията си и прави искане същата да бъде уважена изцяло.

Ответната страна - Върховен административен съд на Република България, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. От редовно упълномощения такъв юрисконсулт Преслава Дякова е постъпил

Писмен отговор с вх. № 791 от 04.04.2023 г., с който се оспорва предявеният иск като неоснователен и необоснован с претенция за отхвърлянето му и за присъждане на направените по делото разноски по подробно изложени съображения.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Ямбол намира исковата претенция за неоснователна, тъй като заявените с нея неимуществени вреди са недоказани. Сочи, че по делото не е доказано ответникът при постановяване на процесното определение по адм. д. № 9778/2021 г. по описа на Върховен административен съд да е нарушил, и то достатъчно съществена норма на правото на ЕС, която предоставя на ищеца права в качеството му на частноправен субект. Счита, че липсват каквито и да е доказателства да са претърпени претендираните неимуществени вреди именно в резултат на определението на ВАС. По тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и становищата на страните, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:

Първоначално по исковата молба на И.Р., с която се претендира присъждане на обезщетения за вреди, произтичащи от постановени в нарушение на правото на Европейския съюз четири окончателни съдебни акта – Определение № 9603/24.09.2021 г. по адм. дело № 8814/2021 г. на ВАС, Определение № 10271/11.10.2021 г. по адм. дело № 9778/2021 г. на ВАС, Определение № 9526/21.09.2021 г. по адм. дело № 8840/2021 г. на ВАС и

Определение № 9833/30.09.2021 г. по адм. дело

№ 9038/2021 г. на ВАС, е било образувано адм. д. № 890/2022 г. по описа на Административен съд–Бургас. С окончателно определение от 21.06.2022 г. състав на БАС е приел, че са налице предпоставките по чл. 210, ал. 2 от ГПК за разделяне на производството, поради което е разделил исковете, тъй като всяко от определенията на ВАС има самостоятелен характер и макар да са издадени от един и същ съд, но по различни дела, се отнасят до различни материални правоотношения, поради което твърдяното нарушение на правото на ЕС следва да се преценя от съда самостоятелно за всеки от съдебните актове съобразно фактите по случая. Впоследствие разделените производства са изпратени по подсъдност на АС – Ямбол и са образувани съответно адм. д. № 1038/2022 г. на БАС в адм. д. № 253/2022 г. на ЯАС, адм. д. № 1037/2022 г. на БАС в адм. д. № 314/2022 г. на ЯАС и адм. д. № 1039/2022 г. на БАС в адм. д. № 320/2022 г. на

ЯАС. Посочените дела са изпратени по подсъдност на АС–Ямбол в хипотезата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.

Със заявление от 22.01.2021 г., подадено по ел. поща до началниците на девет места за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, в това число и до Началника на затвора в гр. София, В.Р., като пълномощник на ищеца Р. (негова майка), е поискала достъп до обществена информация на основание чл. 4 от ЗДОИ с посочване на нейния предмет

- предоставяне на информация за стоките и продуктите, които се предлагат в съответната лавка на всеки от затворите.

По жалба на Р. от 05.05.2021 г. срещу мълчалив отказ на началниците на затворите, посочени в молбата за достъп до обществена информация, е образувано адм. д. № 418/2021 г. по описа на Административен съд–Бургас, а с Определение № 902/29.04.2021 г. така образуваното производство е разделено, като по жалбата на Р. срещу мълчаливия отказ на Началника на затвора–София е образувано адм. д. 1022/2021 г. По искането за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството, направено с жалбата, и по искането за предоставяне на правна помощ във вид но процесуално представителство, отправено с допълнителна молба, състав на АС– Бургас се произнесъл с Определение № 1072 от 25.05.2021 г., като освободил оспорващия от внасянето на дължимата държавна такса, но отхвърлил молбата за предоставяне на правна помощ по съображения за наличие на хипотезата по чл. 24, т. 1 от ЗПП.

Недоволен от така постановеното определение

Р. го обжалвал пред ВАС, където е образувано адм. д.

№ 9778/2021 г. С Определение № 10271 от 11.10.2021 г. по делото състав на ВАС, пето отделение, оставил в сила Определение № 1072 от 25.05.2021 г. по адм. д. №

1022/2021 г. на Административен съд–Бургас в частта, с която искането на И.Р. за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство по адм. д. № 1022/2021 г. по описа на БАС е оставено без уважение. Според касационната инстанция правилно решаващият съд е приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето. В случая съдът е сезиран с жалба, която е уточнена с молба, изготвена от адвокат К.А., назначена за процесуален представител на И.Р. по адм. д. № 418/2021 г. на АС -

Бургас. Делото, по което е постановено оспореното определение е образувано след разделянето на производството по дело № 418/2021 г. на АС – Бургас което пък от своя страна е станало след уточняване на жалбата с молбата на адвокат А.. Въз основа на това ВАС приел, че жалбата е достатъчно ясно формулирана, делото не представлява фактическа или правна сложност и предвид засиленото служебно начало, предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ. В заключение касационната инстанция приела, че като е отхвърлил искането на И.Р. за предоставяне на правна помощ по делото, Административен съд–Бургас е постановил правилно определение, което е оставено в сила.

С

Определение № 14 от 19.01.2023 г. по адм. д. № 314/2022 г. състав на ЯАС е върнал исковата молба на И.Н.Р. и е прекратил производството по делото по съображения за неговата недопустимост. Така постановеният съдебен акт е отменен с Определение № 2498 от 09.03.2023 г. по адм. д. № 1826/2023 г. на ВАС и делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Касационната инстанция е счела, че неправилно първоинстанционният съд е приел недопустимост на исковата молба, тъй като преценката за обстоятелствата, които обосновават всички твърдени факти и обстоятелства за нарушение на правото, връзката между тях и причинените вреди, е преценка досежно основателността на иска, а не по неговата допустимост.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се разгледа по реда на АПК по аргумент за приложение на чл. 2в, ал.

1, т.

1 от

ЗОДОВ и по силата на новоприетата норма на чл.

203, ал. 3 от АПК (ДВ, бр.

94 от 2019 г.), според която по реда на Глава единадесета от АПК се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В случая искът е предявен от лице с правен интерес, което твърди, че в рамките на проведено производство от орган в структурата на съдебната власт са били нарушени защитени от правото на ЕС негови права – правото на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита, поради което същият е допустим.

По основателността на претенцията на ищеца за неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз при дейност на ответника, съдът съобрази следното:

Съгласно практиката на СЕС и конкретно според приетото т. 29 и т. 30 от Решение на Съда от 26 януари 2010 година по дело C-118/08 принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия: предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.

В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответника на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават като осъществени, както и причинно-следствената връзка между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно и липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответника.

Правораздавателната дейност на съдилищата е дейност в обществен интерес, затова и всеки съдебен процес следва да бъде справедлив. Следва обаче да се отбележи, че принципът за отговорността на държавата, присъщ на правовия ред на ЕС, изисква обезщетение при нарушено право на защита на участниците в процеса, но не и преразглеждане на съдебното решение, на което се дължи вредата, като гаранция за правна сигурност. Следователно, съдебният акт е влязъл в сила и неговата правилност не подлежи на проверка в настоящото исково производство, не подлежат на проверка и установените факти, на които е основан този акт.

Настоящото производство има друга цел, изразяваща се в проверка за допуснати от съда нарушения при разглеждане искането на Р. за предоставяне на правна помощ по образуваното пред БАС производство във връзка с оспорване на мълчалив отказ на началника на Затвора – гр. София да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация от 22.01.2021 г. и постановеното от