Решение № 16176 от 28.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16176 гр. ****, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20231110128198 по описа за 2023 година

Производството е по иск за делба във фазата по извършването й.

С решение № 16772 от 13.09.2024 г., постановено по настоящото дело, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решението № 16173 от 28.08.2025 г., е допуснато извършването на делба между Н. П. К. и Л. П. К., на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в г***, с площ от 87,84 кв. метра, с идентификатор ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрена със Заповед № РД-8-14/06.03.2009 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо самостоятелния обект от 18.01.2023 г., с адрес на обекта по схема от кадастъра – г*** ап.

***, самостоятелният обект се намира на ет. 8, в сграда с идентификатор *** предназначение – жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта – едно, с площ по документ 87,84 кв. метра, ведно с избено помещение № *** с площ от 5,19 кв. метра, заедно с 1,435% ид. части от общите части на сградата от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори на същия етаж: ***41, ***43, под обекта - ***36, над обекта - ***48, при следните квоти за Н. П. К. – 5/6 ид. части и за Л. П. К. 1/6 ид. части.

В съдебно заседание след допускане на делбата по чл. 346 от ГПК ищецът Н. П. К. лично и чрез нейния адвокат е заявила искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на делбения имот, както е посочила, че притежава 5/6 ид, части от него и няма друго жилище, евентуално прави искане делбата да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, както и заявява искане по чл. 344, ал. 2 във вр. с с чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на месечно обезщетение считано от датата на влизане в сила на определението. Претендира 1 разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В предоставения срок за отговор и в съдебно заседание след допускане на делбата по чл. 346 от ГПК Л. П. К. не е взела становище по исканията, като и по способа за извършване на делбата. Не претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира следното:

Делбената маса, така както е определена с решението по допускане на делбата, включва следния съсобствен недвижим имот, а именно АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в г***, с площ от 87,84 кв. метра, с идентификатор ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрена със Заповед № РД-8-14/06.03.2009 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо самостоятелния обект от 18.01.2023 г., с адрес на обекта по схема от кадастъра – г*** ап.

***, самостоятелният обект се намира на ет. 8, в сграда с идентификатор *** предназначение – жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта – едно, с площ по документ 87,84 кв. метра, ведно с избено помещение № *** с площ от 5,19 кв. метра, заедно с 1,435% ид. части от общите части на сградата от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори на същия етаж: ***41, ***43, под обекта - ***36, над обекта - ***48.

По делото няма данни за настъпили промени в делбената маса след постановяване на решението в първата фаза на делбата.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебнотехническата експертиза допусната за установяване на поделяемостта и средната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата, което не е оспорено от страните и на което съдът дава вяра като компетентно изготвено, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, се установява, че процесният имот е разположен на осмия етаж на шестнадесет етажна монолитна жилищна сграда, построена през 80-те години на XX век по метода на едроплощния кофраж. Сградата се намира в ****, в непосредствена близост до кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“, след тунела, в близост до метростанция и голям търговски център (мол). Около сградата има учебни, детски и здравни заведение, както и търговски заведения и детски площадки. От южната страна на сградата към бул.

„***“ има голям празен терен, който ако се застрои, би нарушил гледката на юг. Околното пространство не е добре изградено, тъй като няма достатъчно паркоместа и улиците са с дупки и неравности по асфалта, тротоарите са разбити и тревните площи не се поддържат.

Сградата е изпълнена без топлоизолация на външни стени и с дървена дограма с по 6 апартамента на етаж. Сградата е с изложение север-запад-юг. Жилището, обект на делбата, се намира на осмия етаж, с разположение запад и юг, не е с изпълнена изолация, но дървената дограма е подменена с пластмасова, без отопление, като състоянието му 2 предполага основен ремонт. Жилището е с площ от 87,84 кв. метра, с един вход и се състои от дневна с тераса пред нея, разположена на юг, кухня на юг, с излаз към балкона пред дневната, две спални, разположени на запад с балкон пред едната, баня и тоалетна, отделна тоалетна и Г-образен коридор, от който се влиза в стаите и санитарните възли, поради което е неподеляемо по смисъла на чл. 203 от ЗУТ. Пазарната цена на съсобствения имот при използване на метода на сравнителните продажби според местоположението му и актуалното състояние, изчислена от експерта е в размер на 114411,60 евро или 223770,00 лева, а средната пазарна наемна цена е в размер на 800 лева на месец.

Други релевантни за спора доказателства не са представени.

С оглед така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена по един от следните начини: посредством теглене на жребий, чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан.

Основен критерий при избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Затова от съществено значение е обстоятелството дали е възможно обособяването на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите по начина на нейното извършване и по-специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на имота, когато същият е жилище.

В настоящия случай ищцата Н. П. К. е предявила претенция за възлагане на съсобствения недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК като е представила доказателства, които не са оспорени, че не притежава друго жилище.

Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

За да бъде уважено искането по чл. 349, ал. 2 ГПК следва имотът да е жилищен по предназначение, т. е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; да е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване; съделителят, който предявява претенцията, да е живял в имота към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище. От представените по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява по безспорен начин, че съсобственият недвижим имот е жилищен и е реално неподеляем.

По отношение на третата предпоставки, съгласно Т ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.

3 дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС комбинирана /смесена съсобственост/ е тази, която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт- напр. прекратена съпружеска общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. При наличие на такъв вид съсобственост имотът не се възлага, а се изнася на публична продан, за да може съсобствениците да получат най-справедливо парично възмездяване. В последващата съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, се за т.н. комбинирана съсобственост се посочват случаите, когато такава съсобственост не е налице. В Решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. дело № 81/2011 г. на І ГО на ВКС е възприето, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл.14, ал.7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг получава само своя дял от общото имущество, а делът на починалия съпруг се наследява от децата. Прието е също така, че когато наследниците извършат помежду си разпоредителни сделки, също не е налице смесена съсобственост, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. В Решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр. дело № 1100/2011 г. на ІІ ГО на ВКС, е прието, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост, тъй като имотът остава наследствен за всички тях, в съсобствеността не участват трети за наследството лица, а и в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от наследниците (така Решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. дело № 572/2012 г. на I ГО на ВКС).

Съсобствеността между страните по отношение на делбения имот е възникнала при прекратяване на СИО със смъртта на съпруга, като преживялата съпруга впоследствие се е разпоредила с правна сделка с нейните права в съсобствеността в полза на една от дъщерите си – съделители в настоящото производство, поради което имотът е останал наследствен по смисъла на чл. 349, ал. 2 от ГПК и възлагането му е допустимо.

В конкретния случай, обаче, не се установява последната от предпоставките за приложение на нормата на чл. 349, ал. 2, изр. първо от ГПК по отношение на съделителя, поискал възлагане, а именно че при откриване на наследството ищцата е живяла в имота.

Съгласно т. 7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС под изискването „да е живял в него“ практиката предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно като изводът на съда не може да почива на предположение, например въз основа на регистрацията на постоянен адрес. В конкретния случай, не се установява без съмнение, че Н. П. К. е живяла в имота.

Напротив, както се установява от молбата от 05.02.2025 г., в която е заявена претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК – ответницата Л. П. К., а не ищцата е тази, която ползва имота като живее в него заедно с нейното семейство. Ето защо доколкото не се е установява една от предпоставките за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, делбата не може да се 4 извърши чрез този способ.

Делбата не може да бъде извършена чрез теглене на жребий, доколкото делбената маса се състои само от един имот, който е неподеляем на квотите на страните в съсобствеността.

По същата причина не е приложим и редът по чл. 353 от ГПК, доколкото от допуснатия до делба имот не може да бъде обособен достатъчен брой дялове, за да може всеки от съделителите да получи реален дял.