Определение № 609 от 30.09.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 609

30.09.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

6-ти наказателен

На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария Митева

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно наказателно дело № 20201000601057 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК.

Образувано е по жалба на Г. К. Ц. срещу определение от 1.09.2020г., постановено по н.ч.д. № 358/2020г. на ОС-Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д. № 335/2020 г. на ОС-Кюстендил.

В жалбата се изразява общо недоволство от съдебното произнасяне и се моли въззивният съд да постанови ново определение, с която молбата за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на глава Двадесет и втора от НПК. В този смисъл тя се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите с отношение към делото. Конкретиката в тези факти е следната:

С определение по н.о.х.д. № 335/2019г. на ОС – Кюстендил е одобрено споразумение, с което Г. К. Ц. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК и се е съгласил да изтърпи наказание от 23 месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим. Определението е влязло в сила на датата на неговото постановяване – 10.07.2019г.

Наказанието по тази присъда (одобреното от съд споразумение има същите последици) осъденият е започнал да търпи на 5.04.2019 г.

Към 1.09.2020 г. (датата на произнасяне на първоинстанционното определение) от това наказание осъденият е изтърпял 1 година, 04 месеца и 26 дни, от които предварителен арест 01 ден, а от работа 01 месец и 18 дни. Остатъкът за изтърпяване към същия период е 04 месеца и 15 дни.

От личното досие на осъдения е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения е в ниските стойности - 38 точки с дефинирани две дефицитни зони – злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Тази оценка е останала 1 непроменена по време на престоя на лицето в местата за лишаване от свобода.

В ЗООТ „Самораново“ осъденият е настанен на 8.08.2019г.

Със заповед № 281/20.09.2020 г. осъденият е назначен като общ работник във фирма „Рила Мел 2018“ и след изтичане на договора не е депозирал молба за назначаване на друг обект, въпреки поставяните в затвора обяви за свободни работни места.

По време на престоя си в затвора осъденият не е награждаван.

Наказван е еднократно със Заповед № ЗО-58/20.01.20020г. с писмено предупреждение – заради констатирана употреба на наркотични вещества.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

Първоинстанционният съд обосновано е заключил, че по отношение на осъдения Г. Ц. е налице първата (формална) предпоставка, за да бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване. Обсъждайки наличието на тази предпоставка, окръжният съд с основание е преценил, че осъденият е изтърпял фактически повече от половината от определеното му наказание.

Докато по отношение на тази предпоставка между страните не е имало спор, то позицията им относно това дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне е била разнопосочна. Първият съд е възприел тезата на прокурора и на представителя на началника на Затвора, които са поддържали, че данните в личното досие на осъдения не са достатъчни, за да се приеме, че той се е поправил. Въззивната инстанция се солидаризира с тези изводи. Освен че се е доверил на отрицателното становище на затворническата администрация за приложението на чл. 70 от НК, окръжният съд е направил собствен извод, че в конкретния случай липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и така е извел констатация, че втората предпоставка за предсрочното условно освобождаване на Ц. не е налична. За да се съгласи с този негов извод и в съответствие с разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от НПК, въззивният съд се позова на информацията, предоставена от служителите на затворническата администрация, които са били ангажирани с корекционния процес на осъдения и са имали преки наблюдения върху неговото поведение в затвора.

От изготвените доклади всъщност е видно, че данни за сериозен поправителен процес при осъдения няма. В тази връзка бяха оценени стойностите на риска от рецидив при него – 38 точки, които, макар и в ниските граници, не са претърпели никаква промяна спрямо първоначалния доклад. Бяха съобразени от състава на САС и дефицитните зони при осъдения, една от които е свързана със злоупотреба с наркотици. Дефицитът в тази посока очевидно също не е преодолян, тъй като по време на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият е дисциплинарно наказан заради употреба на марихуана. Наложеното наказание е индикатор за незачитане на реда и правилата в общежитието, но също така показва и продължаване на криминалния модел на поведение при осъдения, свързан с употреба на наркотични вещества. Тук следва да се посочи, че всичките му осъждания за престъпления от общ характер са свързани с наркотични вещества – веднъж той е осъждан за държане с цел разпространение на наркотични вещества, веднъж за държане на такива забранени вещества и веднъж заради управление на МПС след употреба на наркотици.

Не са изпълнени и всички етапи от прогресивната система за изтърпяване на наказанието-не е заменен режимът от общ в лек, не е проследено поведението на осъдения в условията на свобода при ползване награда или на месечен отпуск.

Необходимо е социално – възпитателната работа с осъдения да продължи, съгласно изготвения план на присъдата с оглед изграждане на стабилна мотивация за просоциална промяна и подкрепа на устно декларираното му желание за законосъобразен начин на живот на свобода.

По изложените съображения съставът на САС прие, че осъденият Г. К. Ц. не е 2 показал дефинитивно поправяне и не е дал убедителни доказателства, че не би представлявал риск за ново престъпно поведение, поради което не са налице основанията за неговото условно предсрочно освобождаване. Като законосъобразно издадено в този смисъл атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 1.09.2020г., постановено по н.ч.д. № 358/2020г. на ОС-Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Г.

К. Ц. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, наложено с определение по н.о.х.д. № 335/2020 г. на ОСКюстендил.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият Ц. и САП.

Председател:

Членове : 1.

2.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3