Решение № 347 от 27.12.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Козлодуй, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20241440100894 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Ц. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Хърлец, общ. Козлодуй, ..., против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, ет.7.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал.

1 от ЗЗД за признаване за установено, че в отношенията между Ц. А. М., ЕГН ********** от с.Хърлец и "Профи Кредит България" ЕООД. ЕИК 175074752, клаузата за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД (поради противоречието им със закона) и чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави) в сключения между страните договор за потребителски кредит с № 40005882275/20.09.2021г.

С исковата молба се иска от съда да осъди на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на Ц. А.

М., ЕГН ********** от с.Хърлец, сумата 1667.70 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и седемдесет ст./, дадена без основание въз основа на недействителната клауза на чл. V I от сключения между страните договор за потребителски кредит № 40005882275/20.09.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищцата твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № 40005882275 от 20.09.2021г., подписан с ответното дружество „Профи кредит 1

България" ЕООД.

Съгласно договора Ц. А. М. е получила сумата от 5000лв. Видно от приложеното извлечение по договора за кредит общата платена сума по заема към дата 19.06.2024г. е в размер на 6 667.70лв., а остатъчното задължение по договора е в размер на 6 608.21лв.

Счита, че договор за потребителски кредит № 40005882275 от 20.09.2021г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК. Счита също така, че договор за потребителски кредит № 40005882275 от 20.09.2021г. е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Пояснява, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договора за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията по прилагането му. Твърди се, че в случая в договора за кредит е посочен годишния лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дати лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Твърди се, че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението и с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищеца и е основание за недействителност на договора за заем.

По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Сочи се че страните са сключили договор по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер 500.00лв., платим на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 243.48лв.. при ГПР 49. 17 % и лихвен процент от 41,11 %, лихвен процент на ден от 0.11% и дължима сума по кредита 8 765.02лв.

Сочи се, че в раздел V от договора е уговорено и предоставянето на поискани от кредитополучателя допълнителни незадължителни услуги "Фаст" на стойност 1250.00 лв и "Флекси" на стойност 2300лв„ като е извършено препращане към Общите условия за реда за ползването им. Посочен е и общ размер на задължението по кредита и закупените допълнителни услуги - 12 315.02лв.. общ размер на вноска - 342.09лв. и дата на погасяване - 25 ден от месеца.

Позовават се па погасителен план, съобразно който заплащането на дължимото възнаграждение за ползване на услугите е разсрочено на равни вноски от по 98.61лв.. дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Твърди се, че съгласно извлечение от сметка на длъжника по горецитираният договор за кредит към дата 19.06.2024г., ищеца е извършил плащания по него към ответника „Профи Кредит България" ЕООД в общ размер на 6667.70лв. на посочените в извлечението дати.

От извлечението било видно, че остатъчното задължение по договора е в размер на 6 608.21лв.

2

Сочи се, че сключеният между страните договор разкрива признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК.

Твърди се, че ищеца е физическо лице, за което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответника е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ответника е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т.2 ДР ЗЗП, а ищеца има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в §13, т.1 ДР ЗЗП.

Твърди се, че съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.

1, т.7 - 9.

Твърди се, че сключения между страните договор за потребителски кредит не съответства на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Твърди се, че в случая договорената цена на пакетите по допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" представлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като несъмнено е пряко свързан с договора за потребителски кредит, видно от приложения СЕФ размерът му е известен на кредитора при сключването на договора, а от договора за кредит и погасителния план към същия е видно, че потребителят дължи заплащането му.

Според ищеца договорената цена не е за реално предоставени услуги, тъй като заплащането й е предварително, т.е. същото е дължимо само за възможността за предоставянето на посочените услуги и е без значение дали някоя от тях ще бъде използвана по време на действието на договора за потребителски кредит. Този извод следва от факта, че в договора в частта относно т . нар. допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" е посочено, че задължението за същите е изначално включено в размера на месечните погасителни вноски по кредита, т.е. същото е дължимо без оглед на това дали кредитополучателят ще се възползва от същите или не.

Сочи се, че разпоредбата на чл10а, ал.2 от ЗПК забранява заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане на искането за кредит по услугата "Фаст" било уговорено без да е ясна типична насрещна престация, обосноваваща посочените значително по-високи разходи за кредитора. Що се касае до услугата "Флекси", предоставяща възможност за клиента да променя погасителния си план, следва да се отбележи, че е свързана с управлението на кредита, поради което също попада в законовата забрана на чл10а, ал.2 ЗПК. Твърди се, че възлагането в тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения, свързана с действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на кредитора по 3 предоставянето на кредита, не е обосновано с икономическия интерес на търговеца и е предпоставка за неоснователното му обогатяване.

Твърди се, че по своята същност тези договорки за допълнителни възнаграждения, извън уговорената възнаградителна лихва, които са пряко свързани с договора за кредит, са били известни на кредитора към момента на сключването на договора и потребителят е длъжен да ги заплати, поради което с оглед императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на разходите.

Твърди се, че в случая кредиторът е обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия кредит по начин, изключващ възможност за възприемане от страна на потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на разходите, без да включи в него значителния добавен разход за възнаграждение за тези, т.нар. услуги, равняващ се 71 % от размера на отпуснатия кредит - при общ размер на кредита от 5000 лв., разходът за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" е 3 550 лв.

От изложеното ищеца вади извод не само за неравноправен характер на клаузите, касаещи договарянето на т. нар. допълнителни услуги, но и за противоречие на договора с императивните разпоредби на чл11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото в уговорения ГПР не са отразени всички действителни разходи по кредита. Твърди се, че в тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД

С исковата молба се сочат материални предпоставки за възникването на спорното материално право за връщането на дадено при начална липса на основание се обуславя от осъществяването на следните:

Считат за безспорно, че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът е заплатил на ответното дружество „Профи Кредит България" ЕООД по клаузата на раздел V от Договора сумата от 1 667.70лв. с които е погасил част от задълженията си по закупените допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси".

Твърди се, че ответното дружество не е имало основание да получи и задържи сумата от 1 667.70 лв. представляваща недължимо платени суми по процесния договор за кредит, предвид на което същата следва да се върне, поради липса на правно основание, което да оправдава това имуществено разместване

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Оспорва се осъдителния иск по основание и размер. Предентират се разноски.

С отговора ответника взема становище относно основателността на исковите претенции:

4

По отношение на твърденията за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК

Считат за безспорно че между страните по настоящето дело е сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № 40005882275 на 20.09.2021 г., по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 5000,00 лева, а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" и допълнителна услуга „Флекси" съгласно условията на договора. Твърди се, че от представените преписи от процесния договор за кредит, както и приложенията към него, се доказа по недвусмислен начин, че всички условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищецът изрично е изявил воля да сключи договора за кредит при посочените условия.

Твърди се, че преди сключването на процесния договор, на ищеца е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен договор. От него е било видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ищецът е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал.

Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Твърди се, че на ищеца е връчен погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ищеца, ведно с Договора за потребителски кредит на дата 20.09.2021 г.