Решение № 17516 от 30.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17516 гр. С., 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110133172 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „С.В.“ АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове за признаване за установено, че ответницата Б. Х. А. дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 3006/27.01.2022 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2541/2022 г. по описа на СРС, 48 състав – 8055,75 лв., главница за потребени ВиК услуги за периода 01.11.2012 г. - 01.09.2021 г. в имот с административен адрес: гр. С................, по договорна /съдебна/ сметка към кл. № 1005452989, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.01.2022 г. до окончателното плащане, както и 13,07 лв. – мораторна лихва за периода 26.08.2021 г. – 01.10.2021 г.

Ищецът твърди, че ответницата има качеството потребител на услугите, доставяни от „С.В.“ АД на адреса на водоснабдения имот, като това й качество произтича от придобитото право на собственост върху имота. Твърди, че между страните са налице договорни отношения, свързани с доставка на ВиК услуги до процесния имот с адрес: гр. С................, които отношения се уреждат по Общи условия, влезли в сила на 01.09.2006 г. и в последващи такива от 2016 г. Поддържа, че за процесния имот през процесния период са доставяни ВиК услуги, в изпълнение на разпоредбите от Общите условия на „С.В.“ АД, за което са издадени ежемесечни фактури, като ответницата не е заплатила стойността им.

Заявеното искане е предявените установителни претенции да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Б. Х. А., чрез назначения й 1 особен представител адв. К., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Сочи, че ищецът не е доказал претенцията си, тъй като по делото не са представени нито договор за предоставяне на ВиК услуги, нито фактури за предоставени ВиК услуги.

Позовава се на изтекла погасителна давност. Искането е претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Исковата молба е редовна - заявената претенция за главница е надлежно формулирана по основание, размер и период, за който се отнася, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ):

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за процесните имот и период, както и че ищецът реално е изпълнил задълженията си по договора доставил е ВиК услуги до имота на ответницата в твърдяното количество, равняващо се поне на претендираната сума, а във връзка с възражението на ответницата за настъпила погасителна давност - че са налице обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По иска за лихва в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже всички свои възражения, включително, че процесните суми са били заплатени.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон.

Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на 2 потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, а съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и на чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.).

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.

1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.

В случая за установяване на обстоятелството, че ответницата е била собственик през исковия период на процесния имот (апартамент № 82, находящ се в гр. С..............) по делото е приета Справка № 831921/19.07.2021 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията - гр. С., за периода 01.01.1998 г. - 19.07.2021 г. по персонална партида № 110344. От нея се установява, че на 10.12.1999 г. е вписано прехвърляне на процесния недвижим имот, чрез договор за покупко-продажба акт № 65, том 113 от 1999 г., с продавач Е. А.Н. и купувач ответницата Б. Х. А., отразени са и последващо вписани възбрани и учредяване/заличаване на ипотека върху имота, като последното вписване касае заличаване на възбрана от 13.08.2020 г.

3

Според настоящия съдебен състав, справката от Служба по вписванията е годно доказателство относно принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот по следните съображения:

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ) писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВ удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Вписването на разпоредителни сделки с недвижими имоти се реализира с оглед осигуряване публичност и гласност на актовете относно недвижимите имоти, а Правилникът по вписванията предвижда възможност за предоставяне на справка относно вписаните разпоредителни сделки на дадено лице, като собственик на недвижим имот. Ответницата не оспорва верността на вписаните в справката обстоятелства, като в отговора на исковата молба не е възразила изрично и срещу правото си на собственост върху процесния имот. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. От изложените разпоредби следва, че представената по делото справка е годно доказателствено средство да установи притежанието на правото на собственост върху процесния имот от ответницата, считано от 10.12.1999 г. (по силата на договор за покупкопродажба) и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Ответницата не е направила конкретни оспорвания и не е представила доказателства за оборване на отразените в справката обстоятелства, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от нея право на собственост е било отчуждено. С оглед на това, последната има качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в периода 01.11.2012 г. - 01.09.2021 г., в качеството си на собственик на водоснабдения имот.

Следва да се посочи, че по делото няма данни имотът да е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, но дори и това да е така по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, каквито безспорно са доставката и ползването на ВиК услуги.

4

Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ всички ВиК оператори публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. С доклада по делото, приет без възражения от страните, съдът е обявил за общоизвестно на основание чл. 155 ГПК съдържанието на Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като такива са и Общите условия на ищеца, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г. Ответницата не твърди, а и не доказва да се е възползвала от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал.